Решение № 6416 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2017 г.

Решение № 6416 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - В., подадена против решение № 2486 от 08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1628/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което по жалба на М. Т. Р. е отменена издадена от касатора заповед № 819з-120/19.05.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. О. Р. моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Процесната заповед е отменена от решаващия съд само заради това, че е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Този извод е неправилен и не кореспондира с доказателствата по делото. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. При внимателно запознаване със съдържанието на писмото от 23.02.2016 г. и справката от 09.02.2016 г. (л. 23 - 24), както и с писмото от 15.03.2016 г. и справката от 07.03.2016 (л. 36 и сл.) се установява, че посочените писма и справки не съдържат цялостно изясняване на всички факти относно нарушенията на Русев, а само отделни обстоятелства. Поради това същите нямат характер на окончателна (обобщена справка), с което да е завършила цялостно проверката. Въпреки, че е констатирал наличието и на обобщената справка от 23.03.2016 г. и я е коментирал в решението, неправилно административният съд е приел, че в случая дисциплинарното нарушение е установено по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР на 15.03.2016 г. и че административният акт е издаден след срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. От справката за извършена проверка с дата 23.03.2016 г., изпратена до директора на ОДМВР - В., с която жалбоподателят е запознат на 24.03.2016 г. и резолюцията на директора (л. 68 и сл.) от административната преписка, е видно, че материалите от дисциплинарното производство са постъпили при директора на областната дирекция на 23.03.2016 г. Въз основа на резолюцията му те са изпратени на административнонаказващия орган и са постъпили при него след 24.03.2016 г., като се има предвид и обяснението на жалбоподателя до този орган от 24.03.2016 г., прието съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР на 25.03.2016 г. (л. 67). В този смисъл за органа дисциплинарното нарушение се явява открито по смисъла на чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР след 24.03.2016 г., двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР изтича на 25.05.2016 г., а оспореният административен акт е издаден на 19.05.2016 г. въз основа на справката от 23.03.2016 г., което безспорно установява, че срокът е спазен. Като се имат предвид неоспорените писмени доказателства - обобщена справка, справки, докладни записки, протокол за преглед на видеофайлове и др., имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, както и извършения оглед на веществени доказателства в съдебно заседание (л. 46 и сл.), обосновано административният съд е отбелязал, че в случая се доказва, че жалбоподателят виновно е осъществил нарушенията по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, предвид и чл. 80, чл. 39 и др. от Инструкция 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организация на осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. С оглед на това, че за определени периоди от часове по време на нощен наряд Русев е седял в служебното МПС и е почивал със затворени очи, той очевидно не е изпълнявал служебните си задължения, т. е. не е уплътнявал работното си време. В. е изводът за това, че административният акт е издаден от компетентен административнонаказващ орган предвид чл. 204, т. 4 от ЗМВР, мотивиран е в необходимата степен при съобразяване на чл. 210, ал. 1 и при спазване на чл. 206, ал. 1 и 2 от ЗМВР, включително при отчитане на предходното наложено наказание на жалбоподателя "писмено предупреждение" за срок от четири месеца (л. 35). Правилно са приложени разпоредбите на чл. 200, ал. 1, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като наказанието "порицание" е в минималния допустим от чл. 200, ал. 2 от ЗМВР размер от шест месеца. Като се има предвид характера на нарушенията на служебната дисциплина, извършени на 17.12.2015 г. и 21.12.2015 г., извършеното отклонение от изискванията не може да се приеме за незначително и не позволява налагане на друго по-леко наказание. Указанията за работа със системите на видеонаблюдение, утвърдени от МВР, се явяват част от мерките за борба с корупцията при осъществяване на пътния контрол от органите на МВР и са от изключителното значение на действително упражняване на контролните правомощия от служителите по време на дежурства с оглед опазване на живота и здравето на участниците в движението и за предотвратяване на пътнотранспортни произшествия. Поради това неизпълнението на заповедите на министъра в тази насока и на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР не може да се приеме за маловажно нарушение. От изложеното се налага заключението, че обжалваното решение, с което е отменен оспореният административен акт, се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени. Доколкото правно значимите факти са установени в достатъчна степен, както и предвид на това, че не са допуснати нарушения по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, то оспорването срещу административния акт следва да се отхвърли. При този изход на спора основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като ответникът следва да се осъди да заплати на ОДМВР - В. сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,