Решение № 4130 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2011 г.

Решение № 4130 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р Цветан Златев - АИППИМП" - Цветан Йорданов Златев, от гр. Пловдив против решение № 1212/06.07.2011 г. по адм. дело № 2595/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на писмена покана изх. № 16-0172/01.11.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е писмена покана изх. № 16-0172/01.11.2010 г. на директора на РЗОК гр. Пловдив, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 45, ал. 2 от индивидуален договор № 160172/27.02.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ е разпоредено на ЕТ "Д-р Цветан Златев - АИППИМП" - Цветан Йорданов Златев, от гр. Пловдив да възстанови на НЗОК сумата от 574,56 лева, представляваща надвишения по регулативни стандарти за третото и четвъртото тримесечия на 2009 г. в частта "Направление за медико - диагностична дейност" (бл. МЗ - НЗОК № 4). С атакуваното съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу оспорения индивидуален административен акт като неоснователна. Приел е, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Директорът на РЗОК - Пловдив е издал оспорения акт след приключило по негова заповед производство за проверка на дейността на изпълнителя на медицинска помощ. Съобразил е съставените от контролните органи финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми, обсъдил е подадените от ИМП възражения. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза потвърждава констатациите на контролните органи на РЗОК досежно допуснатите превишения. За да отхвърли оспорването, съдът законосъобразно е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в съответствие с критериите за законосъобразност, заложени в чл. 146 от АПК. При установен изчерпан лимит от медицински направления изплатените надвишения съставляват неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване. Изчерпването на договорените регулативни стандарти за съответното тримесечие не обуславя ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ. Последната се дължи за сметка на здравноосигурените лица или лечебните заведения. Текстът на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България предвижда, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Отчитайки действието на решението на Конституционния съд, първоинстанционният съд е формирал своите изводи при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сключеният между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор № 160172/27.02.2009 г. определя параметрите на дължимата медицинска дейност и начина за нейното заплащане. Клаузите на чл. 36 и чл. 37 установяват правилата, по които ИМП може да назначава извършване на специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение, защото се надвишават медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 47 от индивидуалния договор подлежат на възстановяване. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение