Решение № 9309 от 09.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2009 г.

Решение № 9309 от 09.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от Антони Наумов от гр. София, чрез адв. Методиева и от началника на Столична РДНСК срещу решение от 29.08.2008 г. по адм. д. № 2413/2005 г. на Софийски градски съд, АК, III"з" състав. В жалбите се излагат конкретни касационни основания за отмяна на решението, касаещи недопустимост на жалбата до Столична РДНСК и наличие на изискванията за издаване на разрешението за строеж по приложимия правен режим по ЗТСУ (отм.) - чл. 56, ал. 5 и 6 . Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество. Ответниците Йордан Казанджиев, Геновева Химирска, Лилия Дичева, Явор Димитров, Лилия Билева, Венета Радунчева, Юлиян Луканов, Екатерина Бъчварова, Стилян Дичев, Миролюб Иванов и Генчо Митров, чрез процесуалният си представител адв. Чалева излагат становище за неоснователност на касационните жалби и молят за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Ответницата Виолета Наумова не взема становище по жалбите. Ответникът главен архитект на район "Лозенец" при СО не ангажира становище по жалбите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни за процесуално допустими, а след преценка на касационните доводи - за основателни, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДИ-04-78/24.06.2005 г. на началника на Столична РДНСК, с която по реда на чл. 216, ал. 2 и 5 във връзка с чл. 156, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е потвърдено като законосъобразно Разрешение за строеж № 46/30.03.2001 г. на главния архитект на район "Лозенец" при СО, ведно с одобрен на 30.03.2001 г. проект за "отваряне на врата между гараж и стълбищна клетка" в жилищна сграда в УПИ VIII-68, кв. 271, ул. "Голо бърдо"№ 11 на името на Антони Наумов и Виолета Наумова. Постановена е и отмяна на разрешението за строеж и одобрения на 30.03.2001 г. проект. Съдът е приел, че оспорената заповед на началника на Столична РДНСК неправилно е мотивирана с изпълнени изисквания по чл. 56, ал. 5 и 6, т. 1 ЗТСУ, тъй като от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че разрешеното преустройство в сградата - етажна собственост засяга "съществено" обща част на сградата. Изложени са подробни мотиви за вида на преустройството, точното местонахождение на вратата в общото фоайе на сградата и намаляването на използваемата площ в %-ти и с оглед на това е прието, че е била приложима хипотезата на ал. 3, чл. 56 ЗТСУ (отм.). Липсата на съгласие по цитираната норма е мотивирала отмяната на оспорената заповед и потвърдените с нея строителни книжа. Решението е незаконосъобразно, поради несъобразяване на изяснената фактическа обстановка досежно допустимостта на жалбата, с която е задвижено производството пред Столична РДНСК, в която насока е първия касационен довод. Видно от приложената по административната преписка документация, жалбоподателите - етажни съсобственици са подали жалба до кмета на район "Лозенец", СО срещу извършвано незаконно преустройство в сградата и нарушаване реда по ПУРНЕС от Антони Наумов, в която е визирано и изграждането на "врата във фоайето на входа". В жалбата, подписана от всички етажни съсобственици са изрично посочени две лица за връзка по случая, а именно: домоуправителя Лилия Дичева, с точни данни и адрес и касиера Генчо Димитров Митров, с данни и адрес. На последния е връчен писмен отговор изх. № АБ-94 01/19/20.02.2004 г. от зам. кмета на района, съставляващ уведомление, че Дима издадено Разрешение за строеж № 46/30.03.2001 г. на главния архитект на район "Лозенец" за врата между гараж № 1 и стълбищна клетка Д на жилищната сграда и Разрешение за ползване № 320/02.05.2001 г. на началника на ДНСК. С вх. № АБ-94 01/19 (от 17.03.2004 г. в район "Лозенец", СО е подадена молба от ЕС, чрез Генчо Димитров Митров, в отговор на описаното уведомление, с която се иска изпращане на копие от разрешението на строеж с всички приложения. Видно от приложеното известие-обратна разписка до Генчо Димитров Митров е изпратено последващо съобщение за издаденото разрешение за строеж, получено на 08.08.2004 г. Жалбата до Ст. РДНСК срещу разрешението за строеж, подадена от Генчо Димитров Митров, като управител на ЕС на ул. "Голо бърдо" № 11 е входирана на 15.04.2004 г. От изложеното се налага извода за недопустимост на жалбата, с която е сезиран началника на Ст. РДНСК, поради просрочие. Жалбоподателите са уведомени надлежно чрез Генчо Димитров Митров за издаденото разрешение за строеж с писмото от 20.02.2004 г., получено на 23.02.2004 г., предвид изявлението на същия в молбата от 17.03.2004 г., като съобщението съдържа всички изискуеми по чл. 72, ал. 1 ЗУТ реквизитен - номер и дата на разрешението за строеж и пресъздаване на съдържанието му. По закона на административния орган не е вменено задължение за изпращане на препис от административния акт на заинтересованите страни, поради което невръчването на препис не влияе на редовността на съобщаването на акта. Дори и да се приеме, че жалбоподателите са уведомени в по-късен момент, а именно: 17.03.2004 г., т. е. към момента на подаване на молба с вх. № АБ-94 01/19, който срок е по-благоприятния за тях, то жалбата срещу разрешението за строеж се явява отново просрочена, тъй като е подадена далеч след 14-дневния преклузивен срок по чл. 216, ал. 2 и 3 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗУТ - на 15.04.2004 г. Предвид това не е следвало жалбата да се разглежда по същество от началника на Ст. РДНСК, а да се отхвърли на това основание. С оглед на изложеното и разпоредбата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, оспорената заповед № ДИ-04-78/24.06.2005 г. на началника на Столична РДНСК е законосъобразна като краен резултат, тъй като между визираните в ал. 5 правомощия на началника на РДНСК няма такова за прекратяване на преписката или оставяне на жалбата без разглеждане - началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, като може само да я отхвърли като неоснователна, респективно - да остави в сила обжалвания първоначален административен акт, в какъвто именно смисъл е произнасянето с процесната заповед. Предвид горното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да се отмени и вместо него се постанови друго по същество, с което се отхвърли жалбата срещу заповед № ДИ-04-78/24.06.2005 г. на началника на Столична РДНСК. Водим от горното и на основание чл. 222 ал. 1 във вр. с чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение