Решение № 3545 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2019 г.

Решение № 3545 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Кмета на район "Централен" на община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Сухоруков и на М. Садъчева, Ж. Садъчева и П. Садъчева, чрез процесуалния им представител адв. Иванов, срещу решение № 888 от 17.04.2019 г. по адм. д. № 960/2018 г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отменено разрешение за поставяне № 2 от 5.01.2018 г. на Кмета на район "Централен" на община Пловдив, с което на Н. Садъчев е разрешеното поставяне на слънцезащитен навес с размери 10, 00/4, 50 м. в УПИ II – 12, кв. 430, по плана на [кв. ], [населено място] и с което район "Централен" на община Пловдив е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба на Кмета на район "Централен" на община Пловдив се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че липсва съгласие за поставяне на преместваемото съоръжение – слънцезащитен навес – като напротив твърди, че такова е налице като се позовава на решение № 825 от 9.03.2016 г. на Районен съд (РС) – гр. Пловдив по гр. д. № 11122/2015 г. Посочва, че не е налице съдебно решение, с което да е отменено, даденото от съгласие за начина на ползване на дворното място. Твърди, че е налице преместваем обект, за поставянето на който е издадено разрешение за поставяне. Твърди и че не е била налице пречка за издаване на разрешението за поставяне, тъй като съществувалия предходен незаконен строеж е бил премахнат. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу разрешението за поставяне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на Садъчеви се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят се, че при постановяване на решението съдът не е съобразил и обсъдил всички представени по делото доказателства. Твърдят, че е налице съгласие на съсобствениците на имота за поставяне на слънцезащитния навес, взето по реда на чл. 32 от ЗС от повече от половината от собствениците на имота, както и че това решение не е било отменено от съда по гр. д. № 11122/2015 г. на РС – гр. Пловдив. Твърдят и че е извършено разпределение на ползването на имота между съсобствениците, като слънцезащитния навес е поставен изцяло в частта, която е отредена за тях. Поради твърдят, че липсват основания за отмяна на оспореното разрешение за поставяне. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу разрешението за поставяне. Претендират разноски. Ответникът Д. Дечков, лично в открито съдебно заседание и чрез процесуалния си представител с писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното АС – гр. Пловдив е приел, че оспореното разрешение за поставяне е издадено в противоречие със закона и в частност с чл. 7, ал. 8 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на Община Пловдив и на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, изискващи за издаване на разрешение за поставяне в чужди поземлени имоти съгласието на собственика на имота. Приел е, че в настоящия случай съгласие на съсобственика в имота липсва, както и липсва съгласие на етажните собственици или договор за наем с тях за поставяне на преместваемото съоръжение. Приел е, че представеният протокол от общо събрание на етажните собственици от -7.08.2016 г., с което е дадено такова съгласие, е отменен с влезнало в сила решение на съда. Приел е и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на разрешението за поставяне, тъй като за административния орган съгласно чл. 35 от АПК е било налице задължение да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително налице ли е изискуемото съгласие на съсобствениците в имота, което не е било направено от административния орган. Приел е, че от доказателствата безспорно е установено, че жалбоподателят пред първата инстанция е собственик на имот, засегнат от издаденото разрешение за поставяне и съответно той не е дал съгласие за това, поради което не са били налице материално правните предпоставки за издаване на разрешението за поставяне. Приел е и че не е налице тъждество между обекта, разрешен за поставяне с оспореното разрешение и обекта – строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, предмет на заповед № РД – 17 – 1564 от 24.10.2017 г., с която е било наредено премахване на строеж "пристройка с размери 10, 00/4, 50 м.", за който е налице и протокол за премахване от 13.11.2017 г. Поради това е приел, че оспореното разрешение за поставяне не е нищожен акт, но като постановен в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, го е отменил. Решението е правилно. Предмет на оспорване в настоящия случай е издадено разрешение за поставяне като в тази връзка е неотносим вида на евентуално изградения на място обект въз основа на разрешението за поставяне. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят пред първата инстанция Д. Дечков и заинтересованите страни М. Садъчева, Ж. Садъчева и П. Садъчева са съсобственици на дворното място УПИ II - 12, кв. 430 по плана на [кв. ] на [населено място], в който е издадено разрешението за поставяне на слънцезащитния навес и съответно са собственици на отделни обекти в построената в мястото сграда. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ в относимата редакция от ДВ бр. 13/2017 г., действала към момента на издаване на оспореното разрешение "върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други", а съгласно ал. 5 на посочената разпоредба в относимата редакция "В чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ". Тази разпоредба е приложима и при разрешаване за поставяне на преместваем обект в съсобствен имот, тъй като част от същия се явява чужд за заявителя, съответно в тези случай е необходимо изрично писмено съгласие от останалите съсобственици в имота за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Правилен е извода на съда, че в настоящия случай такова съгласие липсва. Правилен е и извода, че не може да се приеме, че взетото решение от 7.08.2015 г. от останалите етажни собственици, без жалбоподателя пред първата инстанция Дечков, представлява такова съгласие. Това е така, тъй като същото е било отменено с влезнало в сила съдебно решение по гр. д. № 11122/2015 г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение по гр. д. № 1541/2016 г. на Пловдивски окръжен съд. Решението от 7.08.2015 г. на останалите етажни собственици е касаело разпределение на ползването на недвижимия имот, за който е разрешено поставянето на преместваемото съоръжение, но същото е отменено от съда. Освен това е решение за разпределение на ползването на имота, а не за съгласие за поставяне на преместваемото съоръжение. Поради и това липсва съгласие на всички заинтересовани собственици за издаване на оспореното разрешение за поставяне. В тази връзка е правилен извода на съда, че не са били налице материално правните предпоставки за издаване на разрешението за поставяне. Решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора са неоснователни исканията на касаторите Кмета на район "Централен" на община Пловдив и Садъчеви за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Д. Дечков в тази връзка като основателно и доказано следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,