Решение № 7638 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2009 г.

Решение № 7638 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на Моряшки синдикат "България" град София, против Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с постановление № 107/2003 г. на МС, изменена и допълнена с ПМС № 144/2006 г., част - "Моряци", чл. 4, т. 1/2, чл. 35 и чл. 37 от Наредбата.

Ответната страна Министерски съвет на РБ оспорва допустимостта на жалбата, твърдейки че липсва пряк интерес у жалбоподателя да оспорва подзаконовия акт, а разгледана по същество - е неоснователна.

Заинтересованата страна - Министъра на труда и социалната политика, в писмено изразено становище, оспорва жалбата като неоснователна.

Представителя на Върховна административна прокуратура застъпва становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

С определение, постановено по настоящото дело, съдът приемайки, че жалбоподателят - "Моряшки синдикат - "България", в лицето на неговия Генерален секретар - Пламен Симов, въпреки предоставената възможност, не е представил доказателства обосноваващи наличието на засегнати прави, свободи или законни интереси на синдиката, които са засегнати или могат да бъдат засегнати от оспорения нормативен акт, оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото.

Петчленен състав на ВАС - констатирайки от уредбата в устава на моряшкия синдикат - права на ръководните органи на синдиката да защитават професионалните трудови права и интереси на членовете му пред държавни органи и институции - е извел извода, че следва да бъде признат правен интерес за синдиката да оспорва подзаконов нормативен акт, уреждащ статут на моряците, отменил прекратителното определение и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество.

Жалбата срещу чл. 4, т. 1/2, чл. 35 и чл. 37 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, приета с постановление № 107/2003 г. на МС, изменена и допълнена с ПМС № 144/2006 г. е неоснователна.

С наредбата, съгласно чл. 1 от същата, се уреждат условията и редът за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци; регистрацията за извършване на посредническа дейност, нейното отказване и прекратяване, задължителните изисквания за съдържанието на посредническите договори.

Оспорени са следните текстове:

чл. 4, т. 1/2 - Посредникът предоставя:

1. посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 - безплатно - без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от търсещото работа или наетото на работа лице, в т. ч. от моряка;

1. посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 срещу заплащане от работодателя, включително и корабопритежателя, което не може да бъде за сметка на възнаграждението на устроеното на работа лице.

В жалбата не се сочи в какво се изразява незаконосъобразността на акта в тази му част.

С промяната на този текст от наредбата е въведен регламент за изцяло безплатно, за моряците, предоставяне на услугите по наемане на работа, поради което не може да се приеме твърдението, че са накърнени законни права и интереси на моряците след като с промяната на чл. 4 от наредбата се премахва възможността да се търси заплащане под каквато и да е форма на посредническата дейност по наемане на работа.

Чл. 35 от Наредбата сочи:

Чл. 35. (1) Посредникът регистрира в Агенцията по заетостта всеки посреднически договор, сключен с корабопритежател.

(2) Договорът се представя в оригинал и в превод на български език. Агенцията по заетостта съхранява копие от оригинала на договора, заверено от посредника.

(3) Договорът по ал. 1 съдържа:

1. данни за официалната регистрация и идентификация на корабопритежателя;

1. данни за физическото лице или за лицето, което представлява юридическото лице и подписва посредническия договор от името на корабопритежателя;

1. списък на корабите, съдържащ номерата, под които те са регистрирани в Международната морска организация (ИМО номер), на които ще бъдат наемани моряци;

1. длъжностите, на които ще бъдат наемани лицата, и условията на труд; изпитателен срок; трудовото възнаграждение; работното време, почивките и отпуските; работа във военни зони; битовите условия; храната; обезщетенията при: трудова злополука, временна и трайна неработоспособност, смърт, предсрочно прекратяване на трудовия договор по инициатива на корабопритежателя или моряка, както и при изоставяне на кораба от корабопритежателя, безработица в случай на погиване на кораба при корабокрушение; медицински прегледи и медицинско обслужване; транспортните разходи; задължението на корабопритежателя да организира и заплати разходите по репатрирането на моряка;

1. задължението на работодателя да сключи за своя сметка индивидуална и/или групова (P&I) здравна застраховка за болест, злополука и смърт на наетите на работа лица преди тяхното заминаване от Република България за срока на сключения индивидуален договор за наемане, както и за времето за пътуване;

1. финансовите условия за предоставяне на посредническата услуга съгласно изискванията на чл. 4."

Фактически жалбата е насочена срещу ал. 3, т. 5 - визираща задължението на работодателя да сключи за своя сметка индивидуална и/или групова/(P&I) здравна застраховка за болест, злополука и смърт на наетите на работа лица преди тяхното заминаване от Република България за срока на сключения индивидуален договор за наемане, както и за времето за пътуване;

Според жалбоподателя - този текст въвежда монопол в застраховането и финансово облагодетелствуване на P&I клуб. Несъстоятелно твърдение.

С оспореният текст се въвежда задължителни изисквания към съдържанието на посредническите договори, като едно от тях е именно - сключване за сметка на работодателя, по негов избор, на индивидуална и/или групова здравна застраховка за болест, злополука и смърт на наетите лица, преди тяхното заминаване от РБ - за срока на сключения индивидуален договор за наемане, както и за времето на пътуване.

Задължението на корабособствениците да застраховат срещу болест и злополука наетите от тях лица произтича от Международен кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code), издаден от Министерството на транспорта, обн., ДВ, бр. 58 от 27.06.1995 г.

В чл. 10 са определени целите на кодекса - да осигури безопасност на море, предотвратяване на нараняването и загубата на човешки живот, избягване нанасяне на щети на околната среда, в частност на морската среда, и на имущество.

Възможният начин за осигуряване на тези цели е корабособственика да застрахова за своя сметка за болест, злополука и смърт на наетите от него лица, в това число и моряците.

В никакъв случай обаче наредбата не създава монопол, не сочи конкретен застраховател; предоставя свобода на корабопритежателя да избере индивидуална и/или групова застраховка да сключи, стига да покрива всички рискове за болест, злополука и смърт на наетите лица, преди заминаването им от България за срока на договора за наемане, както и за времето за пътуване.

Впрочем редакцията на т. 5 е прецизирана и изменена (изм. - ДВ, бр. 22 от 2010 г.) придобивайки следния вид: задължението на работодателя да сключи за своя сметка индивидуална и/или групова застраховка, покриваща рисковете заболяване, злополука, смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на работоспособността, или да осигури покритие за защита и обезщетение (P&I покритие) за болест, злополука и смърт на наетите на работа лица преди тяхното заминаване от Република България за срока на сключения индивидуален договор за наемане, както и за времето за пътуване;

Оспорена е и разпоредбата на чл. 37 от наредбата, гласяща:

"Чл. 37. (1) Посредникът предоставя на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от корабопритежателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език.

(2) Индивидуалният договор за наемане на работа съдържа дата и място на сключване на договора, срок на договора, име и номер на кораба, под които той е регистриран в Международната морска организация (ИМО номер), както и данните по чл. 35, ал. 3, т. 4 и 5.

Ал. 1 е допълнена с ДВ, бр. 22 от 2010 г., като е посочено, че предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с декларация, подписана от лицето; ал. 2 е изменена, като е допълнено, че в задължителното съдържание на индивидуалния договор следва да присъстват данни за застраховката по чл. 35, ал. 3, т. 5, включително име и адрес на застрахователя, номер и дата на застрахователната полица.

Принципно, жалбоподателят възразява изобщо срещу фигурата "посредник", която фактически изолира професионалните синдикални организации.

Настоящият съдебен състав приема и това твърдение за несъстоятелно.

Наредбата, чийто текстове са оспорени, е приета от Министерския съвет, като видно от представената административна преписка - проектът на Постановление за приемането й, е внесен за разглеждане от Министъра на труда и социалната политика, като в доклада на министъра изрично се сочи, че целта на предложените изменения и допълнения през 2006 г., е: привеждане на разпоредбите на Наредбата в съответствие с постиженията на Европейския съюз по отношение правото на установяване и свободно предоставяне на услуги; също така да се транспонират разпоредбите на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда, 1997 г., ратифицирана със закон, приет от 39-то Народно събрание на 13.01.2005 г., ДВ, бр. 10 от 28.01.2005 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила за Република България от 24.03.2006 г.

Доколкото обаче тази конвенция е неприложима при наемане на моряци, то оспорената наредба е в съответствие с приложимата - Конвенция № 179 на Международната организация на труда, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци, която от своя страна е Ратифицирана със закон, приет от 39-то Народно събрание на 23.01.2003 г. - ДВ, бр. 10 от 4.02.2003 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 77 от 3.09.2004 г., в сила за Република България от 12.06.2004 г.

Приетото от издателя МС - наименование "посредник" е синоним на термина "служба за набиране и назначаване на работа" - съдържащ се в конвенцията и означаващ - всяко лице, фирма, институция, агенция или друга организация от публичния или частния сектор, ангажирана с набирането на моряци от името на работодателите или назначаването на работа при работодатели - /чл. 1 от конвенцията/.

Наредбата детайлизирано урежда задължението на РБ, произтичащо от приобщаването й като държава членка по конвенцията, на контрол дейността на "посредника", чрез въвеждането на регистрационния режим; минималното задължително съдържание на индивидуалните договори за наемане.

Така мотивиран, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 193, ал. 1 АПК