Решение № 3690 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2019 г.

Решение № 3690 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, ул. "Император Константин Велики" № 13, представлявано от управителя С. Семова, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Станев, против Решение № 1191/10.10.2019 г. по адм. д. № 35/2019 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1040-22-36 от 20.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София област. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата и писмените бележки по делото се поддържа становището, че е налице хипотезата на чл. 55, ал 3 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/, т. е. пострадалото лице умишлено е причинило увреждането на здравето си, като е извършило действия извън кръга на трудовите си задължения, със съзнанието, че нарушава правилата за безопасност при работа и с това може да доведе до застрашаване на живота и здравето си. Оспорва се направения извод на съда за кумулативно наличие на всички законови предпоставки за приемане на злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, като се счита, че в случая липсва функционална връзка между извършваната работа и настъпилото увреждане. Касаторът поддържа тезата, че работодателят не носи отговорност за виновно извършени действия от работника, с които са нарушени здравословните и безопасни условия на труд и които са предприети без нареждане на работодателя. Иска се отмяна на Решение № 1191/10.10.2019 г. по адм. д. № 35/2019 г. на Административен съд - София област и постановяване на друго, с което да бъде отменено Решение № 1040-22-36 от 20.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София област и потвърденото с него Разпореждане № 5104-22-101 от 24.10.2018 г на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ–София област, с което злополуката е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът Директорът на ТП на НОИ – София област не изразява писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Ответникът И. Хаджирадев, в подаден отговор по касационната жалба от упълномощената адв. И. Дюлгерова, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага аргументи в подкрепа на правилността и законосъобразността на решението на Административен съд-София област. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата "Сен Гобен Констракшън Продъктс България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Костинброд, представлявано от управителя С. Семова, против Решение № 1040-22-36/20.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-София област, с което е оставено в сила разпореждане № 5104-22-101 от 24.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ–София област, с което настъпилата на 04.06.2018 г. злополука с И. Хаджирадев е приета за "трудова" по чл. 55, ал. 1 от КСО. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства и гласните обяснения на разпитаните свидетели в тяхната съвкупност, като е установил следното: Между дружеството – касатор и И. Хаджирадев е сключен трудов договор на 29.03.2016 г., въз основа на който работникът е приел да изпълнява длъжността "машинен оператор – с. Изворско" при пълно работно време в размер на 8 часа. Дружеството е подало декларация за трудова злополука с вх. № 5101-22-67 от 25.06.2018 г., като видно от декларацията пострадалото лице е И. Хаджирадев, нает за неопределено време на длъжност" машинен оператор" в Промишлена база, с. Изворско, обл. Варна. Злополуката е станала в 16, 20 ч. на 04.06.2018 г., като за място на злополуката е посочено централизираната обезпрашителна система – система за филтрация и хопът/бункер/ за отпаден материал. В декларацията е посочено, че злополуката е станала на събирателния бункер за филтрирания материал от централизираната обезпрашителна система, като това не е работно място, на което пострадалият да полага обичайната си или каквато и да било друга трудова дейност. Като вид работа е посочен опит за проверка на състоянието на роторния клапан на събирателния бункер/хопър/. Със Заповед № 33 от 04.06.2018 г. на управителя на дружеството – работодател, е сформирана комисия за разследване на злополуката. Съставен е Протокол за трудова злополука № Б31 от 06.06.2018 г., съгласно приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. От приложената по делото епикриза е видно, че Хаджирадев е получил "множество счупвания на метакарпални кости, открито в дясно", а окончателната диагноза е "травматична ампутация на два или повече пръста на ръката". Със Заповед № 1029-03-4892-5 от 31.08.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр. Варна, на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от КСО е определена комисия, която да извърши разследване на злополуката, станала на 04.06.2018 г. с И. Хаджирадев. В периода от 05.09.2018 г. до 05.10.2018 г., на основание чл. 58, ал. 1 от КСО и Заповед № 1029-03-4892-5 от 31.08.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр. Варна, нарочна комисия е извършила разследване на злополуката. За резултатите от разследването е изготвен Протокол № 1029-03-4892-7 от 05.10.2018 г., съгласно който И. Хаджирадев на длъжност "машинен оператор" е пострадал от злополуката, настъпила на 04.06.2018 г. в производствена база на касатора, находяща се в с. Изворско, община Аксаково, обл. Варна. В протокола е посочено, че преки свидетели на злополуката няма, но първи узнали за злополуката са разпитаните Р. Йорданов, Н. Маринов и С. Динов. В протокола са посочени основните задължения и отговорности на работника, съгласно длъжностната му характеристика. Направен е извод, че работодателят не е взел подходящи мерки за минимизиране на риска при работа с машината чрез ограждане на движещите се части с предпазно устройство. Установен е начинът на увреждане и материалният фактор, причинил увреждането. Извършен е анализ на причините за възникване на злополуката и е прието, че основната причина за възникване на злополуката е, че Хаджирадев е проверил дали работи аспирационната система, поставяйки дясната си ръка в отвора на роторния клапан в обхвата на металните перки на роторния клапан, с което пострадалият не е съобразил риска от допускане на злополука. В протокола са посочени допуснатите нарушения на нормативни актове от работодателя и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Протоколът е връчен на работодателя и срещу него е подадено възражение. С Разпореждане № 5104-22-101 от 24.10.2018 г., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. С разпореждането е прието, че увреждането е настъпило по време и при извършване на работа в интерес на работодателя и е довело до вероятна трайно намалена работоспособност на пострадалия. Срещу разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е подадена жалба от работодателя до ТП на НОИ – София област. На 20.11.2018 г. е постановено решение на директора на ТП на НОИ - София област с № 1040-22-36, с което е оставено в сила разпореждането. С решението е прието, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на разпореждането. Прието е също, че са налице всички елементи, посочени в чл. 55, ал. 1 от КСО и изводът, че злополуката е трудова, е правилен. Решаващият орган е приел, че не са налице доказателства пострадалият умишлено да е увредил здравето си. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО и съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. В рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на акта, като е спазена процедурата, предвидена в КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТ3/, като правилно е приложен и материалният закон. Твърдения в обратната насока липсват в касационната жалба. Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4 причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5 увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6 наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Настоящата касационна инстанция не приема наведените от касатора доводи за липса на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалия и извършваната работа. Тази връзка се проявява в различни форми. За да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. В конкретния случай, от страна на пострадалото лице са извършвани действия, които са извън непосредственото изпълнение на трудовата му функция, но тези действия са били необходими за нейното изпълнение и за осъществяване на работния процес и изпълнение на възложените му, съгласно длъжностната характеристика, задължения по работа с производствени машини- обстоятелства, осъществяващи хипотезата на настъпване на увреждането по повод извършваната работа. От друга страна, дори и да не бъде прието за категорично установено, че предприетите действия са били необходими за реализиране на работния процес, то безспорно от данните по делото, от събраните в производството устни и писмени доказателства и от направените в оспорения административн акт и потвърденото с него разпореждане заключения е установено, че предприетите от пострадалото лице действия са в интерес на работодателя, тъй като чрез тях е целено възстановяване на прекъснатия от токов удар производствен процес в предприятието. Дори и да липсва пряко или косвено изразена воля на работодателя за изпълнение на работата, щом тя е в негов интерес, изпълнението й е релевантно за трудовата злополука. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезиса на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО- на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа, както и в интерес на дружеството, в рамките на установеното работно време. Не може да бъде възприето изложеното в касационната жалба твърдение за умишлено причиняване на увреждането от пострадалото лице, следствие от неспазването на правилата за безопасност в работния процес. Обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. Възражението на касационния жалбоподател, че травматичното увреждане е настъпило в резултатна неспазване на трудовата дисциплина, респ. изпълнение на задължения извън описаните в длъжностната му характеристика, не променят направените по - горе изводи за трудовия характер на злополуката. От друга страна, трайната съдебна практика е възприела, че злополуката е трудова, дори когато за настъпването й са допринесли извършени от пострадалия нарушения на трудовия му договор. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс, умисълът, като форма на вината, е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. Умишленото увреждане трябва да бъде доказано с всички доказателствени средства. Липсата на доказателства пострадалият да е съзнавал и да е искал, и целял или допускал настъпването на вредоносния резултат, налагат възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд, както и че изискванията на чл. 55, ал. 3 от КСО не са изпълнени и злополуката е трудова по своя характер. Доводите, свързани с поведението на пострадалия, могат да бъдат съобразени в евентуалното гражданско производство по иск за заплащане на обезщетение на пострадалото лице. При така установените факти и при липса на доказателства относно законовата хипотеза на чл. 55, ал. 3 от КСО направеното възражение следва да бъде отхвърлено. Доказателствата представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки и съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 от КСО. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. Ответникът-директорът на ТП на НОИ-София област не е подал отговор на касационната жалба и не е представляван пред настоящата инстанция, поради което разноски за тази инстанция не му се дължат. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, отправено от довереника на ответника И. Хаджирадев, следва да бъде удовлетворено и заплатено от касатора в размер на 350 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно константната съдебна практика претендираните пътни разноски за адвокат, в настоящия случай в размер на 57. 60 лв., не се включват в понятието "съдебни разноски" по смисъла на чл. 143 от АПК и чл. 78 от ГПК, поради което такива не следва дасе присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2. предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,