Решение № 32 от 20.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 52/2017 г.

Решение № 32 от 20.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 52/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители - Б. П. Ц., К. Г. А. и П. Г. А. чрез повереника им адв. Х. срещу решение № 483 от 24.11.2016 г., постановено по внохд № 1005/16 г. на САС. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като е направено искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. По оплакването за нарушение на процесуалния закон лаконично е посочено, че присъдата и решението страдат от липса на мотиви, тъй като в тях отсъства аргументация за взетите решения и отговори на направените възражения от страните. Касаторите са развили по-подробни съображения по наведения касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се сочи, че съдилищата са направили неправилна преценка, приемайки, че в рамките на развилата се процедура по глава 27 от НПК следва да определят от трите възможни алтернативи: доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода, най-леката по вид, като след редуцирането на наказанието лишаване от свобода /на основание чл. 58а от НК/, определеното не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дейците. Изложени са съображения, че в случая, справедливо би било наказанието доживотен затвор, което следва да бъде заменено с лишаване от свобода в рамките от 20 до 30 години. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателите не се явяват. Не се явява и повереника им - адв. Х., редовно призовани. Прокурорът при ВКП пледира за основателност на жалбата, като излага аргументи в подкрепа на доводите развити в нея и предлага отмяна на атакувания съдебен акт. Защитниците на подсъдимите - адв. Н. и адв. О. пледират за оставяне в сила на въззивното решение, тъй като определеното наказание е справедливо и отговаря на целите предвидени в закона. Подс. Д. и подс. Й. в последната си дума молят за оставяне в сила на решението. ВКС - трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в рамките на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 26 от 5.08.2016 г. Окръжен Съд - В. е признал подс. Б. Т. Д. и подс. К. Р. Й. за виновни в това, че за времето от 23 часа на 28.09.2015 г. до 01,00 часа на 29.09.2015 г. в [населено място], общ К., обл. В. в съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 27,50 лв. от владението на Г. А. Ц. /70-годишен/, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на Ц., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2 пр. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 373, ал. 2 и във вр. чл. 58а ал. 1 от НК е осъдил подс. Б. Т. на тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода и подс. К. Р. Й. на дванадесет години лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определил "строг" режим на изтърпяване на наложените наказания. На основание чл. 59 от НК е зачел времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 30.09.2015 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимите за осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на по 606,40 лв. всеки един от тях. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. Присъдата е била обжалвана от частните обвинители: Б. Ц., К. А. и П. А. чрез повереника им - адв. Х. пред САС. С решение № 483 от 24.11.2016 г. постановено по внохд № 1005/2016 г. САС е потвърдил присъдата на ОС - Враца. Според настоящия касационен състав не е налице релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като не е допуснато твърдяното в жалбата процесуално нарушение. Изготвеният въззивен акт отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. В него съдът е дал отговор на възраженията на страните, като е спрял вниманието си на основното оплакване залегнало във въззивната жалба - за несправедливост на наказанието. САС е развил подробни съображения, възприемайки становище на първоинстанционния съд, за това защо от предвидените три алтернативи в санкционната част на нормата на чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, следва да бъде определено наказание лишаване от свобода, а не доживотния затвор. Не е основателен упрека на жалбоподателите, че мотивите към присъдата на ОС - Враца и решението на САС представляват "преразказ на обвинителния акт". Съобразно развилата се процедура по чл. 372, т. 2 от НПК, правилно в тях е била описана възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка, като това не може да се отъждестви с нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, сочещо на липса на мотиви, поради дословно повторение на съдържанието на прокурорския акт. В оспореното въззивно решение в необходимата и достатъчна степен е обективирана волята на съда и е аргументиран начинът, по който е формирано вътрешното му убеждение. В жалбата на касаторите не са наведени други доводи за допуснати процесуални нарушения /освен липсата на мотиви/, а и от своя страна ВКС не констатира такива, от категорията на абсолютните, които да налагат отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. При осъществяване на проверка на въззивния съдебен акт, настоящият състав не констатира основателност на оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и на развитите от касаторите доводи в жалбата. Явна несправедливост на наказанието съгласно чл. 348, ал. 5 от НПК е налице, когато то не съответства на степента на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. В случая решаващите по същество съдилища са преценили, че с оглед протеклата диференцирана процедура по чл. 372, т. 2 от НПК, наказанието и за двамата подсъдими следва да бъде определено при третата алтернатива - а именно "лишаване от свобода", в рамките от десет до двадесет години, предвидени в санкционната част за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК. В тези именно параметри Окръжен съд - Враца е отмерил 18 години лишаване от свобода за подс. Й. и 20 години лишаване от свобода за подс. Д. По правилата на чл. 58 а ал. 1 от НК съдът го е намалил с една трета. Въззивният съдебен състав е проверил изцяло законосъобразността на оспорения първоинстанционен акт, обсъдил е внимателно аргументите на частните обвинители срещу размера на наложените наказания и е обосновал верен извод за тяхната неоснователност. САС е споделил становището на контролирания първоинстанционен съд, че определянето на наказанието доживотен затвор спрямо извършителите на престъплението не би било в съответствие с целите прокламирани в чл. 36 от НК. Решаващи за това са били - младата възраст на двамата подсъдими /които са били на 22 и 23 години/, оказаното от тях съдействие в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина и липсата на други криминални прояви за подс. Й. САС е спрял вниманието си на обективните характеристики на самото деяние, като е приел, че то се отличава с агресивност, жестокост, хладнокръвие. Насочено е срещу възрастен човек - инвалид, спрямо когото е упражнено насилие, надхвърлящо нужното за сломяване на съпротивата му, довело до настъпване на смъртта му. От вниманието на съдебния състав не са убягнали характеристиките на двамата дейци, които не са приети като такива със завишена личностнова обществена опасност, именно поради липсата на други осъждания за Й., и с оглед младата им възраст към момента на деянието. В съответствие с закона е изведен генералния извод, че именно с оглед на това, средствата на наказателната репресия спрямо тях не са изчерпани, като продължителното им изолиране от обществото /до живот или за 30 години/ не би било съобразено с целите по чл. 36 от НК. ВКС не намери основание да не сподели този извод, ръководейки се от принципното разбиране, че наказанието не следва да бъде самоцел или необоснована репресия, а следва да има за цел поправянето на извършителите и тяхната ресоциализация в обществото. Ето защо в конкретния случай наложените наказания на подс. Д. и подс. Й. от Окръжния съд от 18 години и 20 години лишаване от свобода не са явно несправедливи. Следва да бъде отчетено, че редуцирането им на основание чл. 58а от НК с една трета, представлява законодателен "бонус" за направеното признание на фактите и за спестените доказателствени усилия на съда при разглеждане и решаване на делото. От друга страна следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не тази норма, след като съдебно следствие е протекло по глава 27 от НПК. При това положение ВКС не намери основание да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК - да отмени решението и да върне делото, с оглед увеличаване на определените при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а от НК наказания на двамата подсъдими, поради което жалбата на частните обвинители следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС - Трето наказателно отделение