Решение № 9813 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2011 г.

Решение № 9813 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Борис Евтимов Борисов от гр. Перник, против решение № 96/22.06.2011 г., постановено по а. д. № 172/2011 г. по описа на Административен съд Перник (АСП). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСП е отхвърлил като неоснователна жалбата на Борисов против заповед на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Перник (ОДМВР) № 164/5.04.2011 г. Недоволен от решението, Борисов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му. По същество, иска деянието му да се преквалифицира като маловажен случай и да бъде отменена обжалваната от него заповед. Ответната страна - директорът на ОДМВР, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба на Борисов, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСП. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява частично основателна. Безспорно по делото е, че в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за 2010 г. Борисов не е посочил, че е собственик на земя и сграда, находящи се в гр. Перник, ул. Цане Гинчев № 8 и на мотоциклет МZ с рег. № РК 0069. С недекларирането на недвижимия имот Борисов е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), за което нарушение съгласно същия чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР, задължително следва да му бъде наложено наказанието по обжалваната заповед - "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 до 3 години". Административен съд Перник е приел, че при извършената продажба на мотоциклета МZ, установена с представения писмен договор, той вече не е в патримониума на Борисов, не може да се приеме за притежавано от него имущество и поради тази причина не подлежи на деклариране. Т. е. прието е, че така вмененото нарушение на Борисов не е извършено. Този извод се споделя от ВАС. Действително по делото са представени неоспорени и необорени доказателства, че през 2004 г. Борисов е продал собствения си мотоциклет МZ с рег. № РК 0069 на трето лице. Вярна е и констатацията на АСП, че след този момент мотоциклета не е "притежаван" от него, поради което не подлежи на деклариране. Безспорно е извършено нарушение от касатора по чл. 145, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, но то не е предмет на оспорения административен акт и на делото. ВАС споделя и съжденията, че дори и при липса на нарушение във връзка с недекларирането на мотора, обжалваната заповед не може да се изменя. Като краен резултат тя се явява правилна и законосъобразна. Върховният административен съд не възприема правните съждения и на касатора относно маловажността на недекларирането на недвижимия имот. Съществуването на посочената норма от ЗМВР само по себе си изпълнява известна обществена необходимост за прозрачност на данните за собствеността и имуществото на служителите на МВР. "Пропускът" да се декларира един недвижим имот не може да се приеме за маловажен с оглед значението на този процес. Стойността на имота е значителна в сравнение с тази на друго имущество - мотоциклет например и не може да се приеме дадената му от Борисов квалификация. Ирелевантни са и причините, поради което касаторът не е изпълнил задължението си. Върховният административен съд счита, че дори след като бъде признат за невинен да е извършил нарушение с недекларирането на мотоциклета, наложеното наказание, с оглед безспорното установено нарушение касаещо имота, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. При предписаното задължително наказание с чл. 228, ал. 1 от ППЗМВР, извършването дори и само на едно нарушение не може да доведе до отмяна или изменение на обжалвания акт. В случая, органът е действал при условията на обвързана компетентност и наложеното от него наказание е правилно и съобразено с извършеното от служителя и нормата на ППЗМВР. По посочената причина, решението на Административен съд, Перник, оставящо в сила заповедта на директора на ОДМВР, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС