Решение № 11112 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП срещу Решение 5375 от 11.08.2023 г. постановено по адм. дело 3351/2022 г. по описа на Административен съд София -град, с което е отменен по жалба на И. П. А. Ревизионен акт Р-22220520007054-091-001/26.08.2021 г., потвърден с Решение 148/28.01.2022 г., в оспорената част за установените задължения за данъчни периоди 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 46 513, 63 лв. в т. ч. за данък върху доходите на физическите лица в размер на 24 793, 90 лв., вноски за ДОО, здравно осигуряване и Универсален пенсионен фонд (УПФ) в общ размер на 7 795, 38 лв. и лихви в размер на 13 924, 35 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че сборът от паричните средства, които ревизираното лице е получило за периода 2005 г. -2014 г. представлява наличните парични средства към началото на ревизирания период 2014 г. Сочи, че необосновано и при липса на доказателства съдът е приел, че ревизираното лице е разполагало със сумата в размер на 248 043,19 лв. в началото на ревизирания период. Иска са отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Претендират се разноски. Ответникът И. П. А., чрез процесуалния си представител адв. Писарска в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - София-град е бил Ревизионен акт Р-22220520007054-091-001/26.08.2021 г., потвърден с Решение 148/28.01.2022 г., в частта, с който са установени задължения за данъчни периоди 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 46 513, 63 лв. в т. ч. за данък върху доходите на физическите лица в размер на 24 793, 90 лв., вноски за ДОО, здравно осигуряване и УПФ в общ размер на 7 795, 38 лв. и лихви в размер на 13 924, 35 лв. Съдът е отменил ревизионния акт като е приел, за доказано от ревизираното лице, различно от установеното с ревизионния акт начално салдо към началото на 2014 г. Приел е, че органите по приходите не са извършили анализ на постъпления и налични средства в началото на ревизирания период от законно получени доходи от работа в чужбина възлизащи на 248 043,19 лв. и необосновано не са включили същитe при определяне на началното салдо. С оглед на това, и изводите на ревизиращите органи за превишение на разходите над приходите са приети за неправилни. Касационният състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но постановено при непълнота на мотивите относно началното салдо през 2014г. и съответно превишението на разходите над приходите на ревизираното лице. Заключението на съдебния състав по съществото на спора е направено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до погрешното тълкуване на материалния закон. С оглед на това, касационната инстанция приема, че задължението за обективна и последователна преценка по същество не е изпълнено надлежно - чл. 160, ал. 2 ДОПК вр. чл. 170 и чл. 172а, ал. 2 АПК. Спорът според първоинстанционния съд е свързан с наличните суми в началото на ревизирания период и във връзка с това дали е налице превишение на разходите над приходите на лицето. По този въпрос, обаче, съдът не е изложил мотиви при преценка заключението на съдебно счетоводната експертиза. Тя е допусната от съда, възпроизведена е в решението, но липсват мотиви защо е кредитиран вариантът, който подкрепя тезата на ревизираното лице за размера на началното салдо през 2014г. В конкретния случай по отношение на сумата от 248 043.19 лева приета от съда като парични средства в началото на 2014г. е посочено единствено, че според заключението на приетата по делото експертиза и съобразно приетата като доказателство справка за периода април 2005г. септември 2014г. за постъпленията по банковата сметка на ревизираното лице, същите са в размер на 248 043.19 лева. Това изявление в съдебния акт не е достатъчно, за да замести излагането на мотиви относно началното салдо и как това се е отразило на изготвените парични потоци в ревизионното производство. Още повече, че подобна констатация в заключението на вещото лице липсва. Според заключението, посочената сума е изчислена като са взети предвид справки за осигурителна база в Испания за периода април 2005г. септември 2014г., а не като сбор от постъпления по банкова сметка на ревизираното лице. Съдът не е обсъдил възражението на касатора, че представените от ревизираното лице справки за осигурителна база за периодите му на работа и осигуряване в Испания обхващат девет годишен период от 2005 г. до 2014 г. В тази връзка настоящият касационен състав счита за основателни възраженията изложени в касационната жалба за липса на анализ на приходите и разходите на ревизираното лице за периода 2005 г. 2014 г., а оттам и липса на установяване размера на разполагаемите средства към 01.01.2014г. Административният съд не е обсъдил и обясненията на ревизираното лице, според които същото е спестило и действително е притежавало към 2014 г. част от доходите от работа в чужбина, а без каквито и да е мотиви е приел посочената от вещото лице сума за действително налична към 2014 г. Липсата на мотиви в посочения смисъл съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, което предпоставя връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството. При новото разглеждане на делото съдът следва да отдели спорните обстоятелства от безспорните, да укаже на страните да представят всички относими към спорния въпрос доказателства и съответно резултатът от тях да намери отражение при мотивиране на съдебния акт. Първоинстанционният съд следва изложи мотиви в своя акт, които обосновават крайният му извод. В мотивите на съдебния акт следва да бъде извършен цялостен и подробен анализ на доказателствата по делото, вкл. обосновка относно това защо възприема или не вариантите на съдебно-счетоводната експертиза. При изясняване на горепосочените обстоятелства, първоинстанционният съд следва да извърши преценка налице ли са предпоставките, обосноваващи протичане на ревизията по чл. 122 от ДОПК, съответно законосъобразно ли са определени данъчните и осигурителните задължения на И. П. А.. С оглед изхода на спора, по направеното искане за разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение