Решение № 15576 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12545/2009 г.

Решение № 15576 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12545/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Девин, против решение № 145 от 17.07.2009 г., постановено от Смолянския административен съд, по адм. д. № 148/2009 г. С жалбата и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не е съобразил обстоятелството, че заявителят за претендираните скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ не се е легитимирал като собственик на процесния имот по безспорен начин. Касаторът твърди, че основанието на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ изключва възстановяването на земеделски земи, за които е налице реализирано мероприятие - в случая стопански двор. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът - Иван Огнянов Любенов от с. Кестен, община Девин, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото преди да се произнесе по исканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ административният орган е следвало задължително да проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Видно от материалите по делото това не е сторено от последния, поради което решаващият съд правилно и законосъобразно е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на кмета на община Девин е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 145 от 17.07.2009 г. е отменен отказ изх. № 94 И-270-1/16.05.2009 г. на кмета на община Девин за възстановяване и издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ на имот в м. "Гол. Ливада", землище с. Кестен, община Девин, област Смолян на наследниците на Асан Саитов Люманов и преписката е върната на община Девин за произнасяне по заявление № 94 И-270-1/14.01.2009 г. на Иван Огнянов Любенов при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на същото решение. За да достигне до този резултат Смолянският административен съд е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен, защото преди да се издадат претендираните документи, следва компетентният за това орган - кметът на общината да осъществи процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и да определи със съответната заповед застроената и незастроената част от спорния имот. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че кметът на община Девин се е произнесъл по възстановяване на процесния имот, а същият е сезиран с молба за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, които документи са част от сложния фактически състав по възстановяване на собствеността. Правилно е преценено, че произнасянето по реституционното искане е единствено от компетентността на Общинската служба по земеделие по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и само тази служба има правомощие да установи доколко процесният имот попада в разпоредбите на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б от ЗСПЗЗ и дали има основание за възстановяване на собствеността върху този имот в полза на бившите му собственици. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че преди да се издадат исканите документи е следвало кметът на общината служебно да започне и проведе изискуемата процедура, визирана в нормата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за да определи застроената и съответно незастроената част от процесния имот, като се съобрази с техническите, хигиенните и противопожарните норми. В обжалваното решение вярно е преценено, че в конкретния случай няма законни пречки за осъществяване на горепосочената процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с оглед на това, че е вече е приет помощния план с геодезическо заснемане на м."Гол. Ливада" и да приключи тази процедура с издаване на изискуемата заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която подлежи на обжалване по реда на АПК пред Смолянския административен съд. В касационната жалба се развива тезата, че заявителят не се е легитимирал по безспорен начин като собственик на процесния имот. Върховният административен съд не споделя това становище, защото в конкретната хипотеза жалбоподателят по адм. д. № 148/2009 г. е представил решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по заявление с вх. № 3618/28.04.1992 г., издадено на 18.05.1993 г. от Общинска поземлена комисия гр. Девин, което е прието като доказателство и не е оспорено от страна на административния орган. В случая заявителят не може да се легитимира като собственик с възстановено право на собственост, защото това се осъществява след решение на ОСЗ по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, което се издава въз основа на влязла в сила заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и представени скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Относно възражението на касационния жалбоподател, че основанието на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ изключва възстановяването на земеделски земи, за които е налице реализирано мероприятие - стопански двор, настоящият съдебен състав приема, че също е неоснователно. Горепосочените обстоятелства не са основание за отказ да се издадат скица и удостоверение, а следва задължително да бъдат отразени по надлежен начин в претендираните документи. Юридическият факт - осъществено ли е строително мероприятие и каква част от имота е застроена и съответно свободна от застрояване, съобразно изискванията на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е относим към заповедта на кмета на общината, която следва да бъде издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,