Решение № 2884 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13350/2018 г.

Решение № 2884 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13350/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 156 от 12.09.2018 г., постановено по адм. д. № 162 по описа на Административен съд – Я. (АС - Я.) за 2018 г. С него ДКСБТ е осъдена да заплати на едноличен търговец (ЕТ) "Мартинели 77 – Г. М." сума в размер на 600, 00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото Наказателно постановление (НП) № 04708 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на ДКСБТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Наред с това, ДКСБТ е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 325, 00 лв. за направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения по същество на спора. Поддържа се становище, че платените от едноличния търговец адвокатски възнаграждения не могат да се претендират като вреди по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), тъй като не произтичат пряко и непосредствено от издаденото НП, участието на адвокат не е задължително, както и поради това, че Законът за административните нарушения и наказания не предвижда възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Твърди се също така, че присъждането на разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ представлява заобикаляне на процесуалния закон и се нарушава принципът за равенство на страните в процеса. Отделно се излагат съображения в насока, че НП не представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Прави се и искане за произнасяне по въпроса за законосъобразността на издаденото от председателя на ДКСБТ НП № 04708 от 04.08.2017 г. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ "Мартинели 77 – Г. М.", чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Я. е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ДКСБТ, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 600, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 1195 по описа на Районен съд – Я. за 2017 г. и кнахд № 184 по описа на АС – Я. за 2017 г. за отмяна на НП № 04708 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на ДКСБТ, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.01.2018 г. до окончателно му изплащане. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Въз основа на правилно установеното от фактическа страна в обжалваното съдебно решение, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и основателност на предявения иск. От правна страна съдът е изложил подробни съображения относно наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ДКСБТ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като предвид установеното от фактическа страна се е позовал също така на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на този съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд. Мотивирал е извод за дължимост на претендираната лихва върху сумата на обезщетението считано от датата на влизане в сила на решението на Районен съд – Я. за отмяна на НП № 04708 от 04.08.2017 г. – 08.01.2018 г. като изводите си в тази насока съдът е подкрепил с приетото разрешение по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд, постановено по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. По тези съображения съдът е уважил предявения иск в пълния му предявен размер от 600, 00 лв., ведно с лихвата както е поискана – считано от 08.01.2018 г. и е осъдил ДКСБТ да заплати на ЕТ сума в размер на 325, 00 лв. за сторените в съдебното производство разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от ЕТ "Мартинели 77 – Г. М." иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 04708 от 04.08.2017 г., правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от едноличния търговец сума в общ размер на 600, 00 лв. на адв. П. П. по представените по анд № 1195/2017 г. и кнахд № 184/2017 г. Договори за правна защита и съдействие съответно с № 0... 67781 от 17.08.2017 г. и № 0... 69292 от 06.12.2017 г. Наред с това, правилно е съобразено от съда, че адв. Пейчев действително е осъществил процесуалното представителство и защита в хода на съдебните производства пред Районен съд – Я. и АС – Я.. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването и отмяната на посоченото НП в общ размер на 600, 00 лв. на процесуалния представител на едноличния търговец - адв. Пейчев, който реално е осъществил защитата в хода на съдебните производства пред Районен съд – Я. и АС - Я., правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 600, 00 лв. Размерът на търсеното обезщетение за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП, предвид приетото с цитираното по – горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. За посочената сума от 600, 00 лв. искът правилно е бил уважен, като тя е присъдена ведно с лихвата, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП на Районен съд – Я. – 08.01.2018 г. при съобразяване на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд, постановено по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Повдигнатите в касационната жалба възражения, свързани с твърдението за неправилно приложение на материалния закон от състава на АС – Я. са неоснователни и намират своя отговор в цитираното по – горе тълкувателно решение от 2017 г. Направеното в касационната жалба искане за произнасяне по въпроса за законосъобразността на издаденото от председателя на ДКСБТ НП № 04708 от 04.08.2017 г., отменено с влязло в сила на 08.01.2018 г. Решение № 324 от 27.10.2017 г., постановено по нахд № 1195 по описа на Районен съд – Я. за 2017 г. е недопустимо за разглеждане в настоящото производство. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение