Решение № 5541 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 108/2018 г.

Решение № 5541 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 108/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ф. Хусейн, [гражданство], против решение № 5848 от 19.10.2017 г., постановено по адм. дело № 9826/2017 г. по описа на Административен съд София-град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му против решение № 13923/18.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират оплаквания, че процесното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателств, както и информацията, съдържаща се в проведеното интервю, което е довело до необоснован извод за липсата на предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Преценката дали опасението от преследване е основателно следва да бъде направено в светлината на обстоятелствата за всеки конкретен случай. Излага подробни доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици. Видно от представената докладна записка на Директора на РПЦ - София №РД 09-551811.05.2018 г., понастоящем Ф. Хусейн е в неизвестност, напуснал е самоволно РПЦ - София, ул. "Мотевидео "21 от 09.05.2018 г. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ст. юрк. Илиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за правилност на първоинстанционното съдебно решение и моли същото да бъде потвърдено. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, след анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване с бежанската история на лицето, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховния административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ф. Хусейн, [гражданство], против издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците решение № 13923/18.07.2017 г., с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ към МС на РБ, на когото изрично с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, е предоставено правомощие да издава решения за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Прието е също така, че са спазени изискванията на чл. 59 АПК за форма на решението. Същото съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му - чл. 75, ал. 1, т. 2, т. 4, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на председателя на ДАБ е постановено в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ, след като са обсъдени и анализирани данните от бежанската история, съпоставени с актуалната обстановка в страната на произход. Установено е, че Ф. Хусейн е бил непридружен непълнолетен, [дата на раждане] и в хода на производството пред административния орган се е представлявал от социални работници назначени му със Заповед ЗД /Д-С -КС -005/03.01.2017 г., който е напуснал нелегално Ирак и след това през Турция нелегално е преминал на територията на РБългария. В съдебното производство му е назначен процесуален представител адв. Мамихина. Приел е за правилен изводът на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1, ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история на оспорващия административният съд е счел, че историята на търсещия закрила не е бежанска и причините за напускането на страната му на произход имат само и единствено битов и личен характер, като не се сочи никакъв страх от преследване от когото и да било и/или от каквато и да било организация или групировка. Установено е, че е напускал страната си, заминал е за Сирия, а след това се е върнал при родителите си, а основната му цел е да замине за Германия и там да се събере със семейството си. Приел е за недостоверно и неподкрепено с доказателства твърдението на оспорващия, че заради произхода си - [произход] с вероизповедание [вероизповедание], се страхува да се завърне в Ирак поради това, че Ислямска държава извършва нападения и че проблемите в Ирак идват от тази организация - заради нападението на Ислямска държава заедно със семейството си напуснал Синджар и отишли в лагер Есхия в област Дахок, където е все още семейството му. Според първоинстанционният съд чужденецът сам е решил да напусне страната си, а не поради заплаха от каквото и да е естество, като това напускане не е основание за предоставяне на статут. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, защото жалбоподателят не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 година, а мигрант, търсещ по-добър живот. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ по отношение на оспорващия, а посочените от него причини да напусне Ирак, безспорно имат само и единствено личен характер - целта му да замине в Германия, където има роднини. Според първоинстанционния съд връщането му на територия в страната на произход, където няма въоръжен конфликт, търсещият закрила няма да бъде изложен на реална опасност от посегателства, като изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, както и на тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Посочил е също така, че не съществуват доклади за състоянието на Ирак, които да водят до извод, че като цяло ситуацията в Ирак сама по себе си води до извод, че оспорващият ще бъде подложен на каквото и да било преследване. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение отговаря на изискванията за редовно действие на административните актове и предпоставя отхвърляне на предявената срещу него жалба, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещият закрила, същият не е доказал наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю жалбоподателят е заявил, че е [произход] по произход и религията му е [вероизповедание], но не е имал проблеми заради принадлежността му към тази етническа група. Обяснява също така, че след нападението на Ислямска държава, семейството му се е установило в лагер в област. Дахок, но майка му решила той да напусне Ирак и да отиде в Германия. Така представената бежанска история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, а по-скоро, както обосновано е посочил и първоинстанционният съд, той е икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. С касационната жалба по същество се излага обемно общо становище относно опасността от преследване на дадено лице в най общ смисъл, като същевремнно не се посочват конкретно нито един факт или обстоятелство за реално преследване на касатора Хусейн в държавата му на произход. Ето защо съоБразявайки се с материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила, правилно съдът е преценил, че не е доказано наличието на основания за конкретна и реална опасност от тежки посегателства, като смъртна заплаха, екзекуция, наказние или изтезание спрямо касатора. Въз основа на установената бежанска история не могат да се извлекат основания за предоставянето на закрила. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. От съдържаща се по делото справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ и представената такава под № МД-119/14.02.2019 г. в касационното производство, относно актуалното положение в Иракски Кюрдистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че действително е налице сложната ситуация в Ирак, но обстановката в страната постепенно се нормализира. Сама по себе си тя не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Предвид изложеното, правилни са изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдебното решение е немотивирано. В случая както оспореният административен акт на председателя на ДАБ при МС, така и съдебното решение съдържа обосновани изводи и твърдения, които се подкрепят със събраните по делото доказателства, както и тези по административната преписка. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,