Решение № 15471 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2009 г.

Решение № 15471 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на адв. П. Костов, като пълномощник на "Сибира дистилерс" ЕООД, срещу Решение № 32/21.04.2009 г., постановено по адм. д. № 2/09 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив (ПОС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 3055/10.10.05 г. на ТДД - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 53/24.01.06 г. на Директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответника по жалбата Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Й. Бъчварова моли съда на остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред ПОС е повторно и в изпълнение указанията дадени в отменително решение № 490/12.01.09 г. на Първо А отделение на ВАС, постановено по адм. дело № 10963/08 г., с което е отменено решение № 242/06.06.2008 г., постановеното от ПОС по а. х. д. № 301/06 г. Предмет на обжалване пред ПОС е бил ДРА № 3055/10.10.05 г. на ТДД-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 53/24.01.06 г. на Директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив относно определени задължения по ДДС в размер на общо 869118.06 лв. и лихви в размер на 269135.26 лв., за периода 1.02.2002 г. - 31.12.2003 г. ; за акциз в размер на общо 2635867.75 лв. и съответни лихви от общо 851904.19лв., за периода 1.02.2002 г. - 31.12.2003 г.; за данък за общините за 2002 г. в размер на 55789.11 лв. и съответна лихва от 17879.45 лв. ; за данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 75315.30 лв. и съответна лихва от 24137.27 лв., лихви върху авансови вноски за данък за общините за 2002 г. в размер на 3.64лв. ;за лихви върху авансови вноски за данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 4.93лв.; за корпоративен данък за 2003 г. в размер на 269446.85лв. и съответна лихва от 51752.65 лв.; лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2003 г. в размер на 725.08 лв. От фактическа страна съдът е приел, че процесния ДРА е издаден при повторна ревизия, извършена в изпълнение на Решение № 220/11.03.05 г., с което е отменен ДРА № 1208/15.11.2004 г. С подробни доводи съдът е приел, че настоящата и първоначалната ревизия във връзка с издаване на отменения ДРА са извършени въз основа актове издадени от надлежно упълномощено лице от Териториалния данъчен директор. Определянето на всички процесни данъчни задължения е извършено по реда на чл. 109, ал. 2 във вр. с чл. 109, ал. 1, т. 8 от ДПК (отм). Съдът е приел, че правилно е възложена ревизия при особени случаи, тъй като както първоначалната, така и повторната ревизия извършена на жалбоподателя е във връзка с Постановление от 4.12.200З г. на ОСС - гр. Пловдив по сл. д. № 1924/03 г., с което, на основание чл. 122, ал. 2 и чл. 180 и следв. от НПК (отм.), е постановено да се възложи от Главен данъчен директор извършване на данъчна ревизия на жалбопоателя, тъй като при извършена съвместно от НСБОП-София и ТДД - София проверка в цех за производство на етилов алкохол в с. Дълго поле, собственост на "Сибира дистилерс" ЕООД, били установени тетрадки с отчетност, извън официално воденото счетоводство, както и тетрадка, водена на портала на цеха, със записвания на всички влезли и излезли автомобили, с превозвания от тях товар, в която, според заявеното от водилите я лица, при изнасяне на спирт се вписвало "мармалад". При извършване на повторната ревизия, с Протокол № 5208-07/08.08.2005 г. са присъединени част от събраните при извършване на първоначалната ревизия доказателства. Правилно е прието, че са налице факти и обстоятелства, налагащи на осъществена от ревизираното лице "данъчна измама" по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на ДПК (отм), състояща се както в укриване от данъчния субект на данни и обстоятелства, имащи значението за облагането му, така и в съзнателно предоставяне на неверни и неточни данни с цел намаляване на данъчната тежест и/или отклонение от облагане. Това обстоятелство съдът е приел за установено в хода на извършена проверка от органи на данъчната администрация в производствения обект на фирмата, документирана с протоколи № 0258650/28.11.03 г. и № 1025/29.11.03 г. Съгласно протокол за доброволно предаване от 29.11.03 г., Костадин Русков Христев - технолог в ДСибира дистилерс" ЕООД е предал пет броя тетрадки, с описано съдържание, за които е заявил, че са водени лично от него за цялото производство в цеха и за вложените в него продукти, като данните от тетрадката за извършените продажби по отношение на дати и фирми кореспондира с данните от тетрадката, водена на портала, за дати и МПС, превозващи продадена продукция- спирт и дестилат, тетрадката за закупените към определена дата количества стоково- материални запаси, тетрадката с вложените в производството суровини- жито, мая, ензими и др. Съдът е изложил подробни мотови досежно производството по издаване на първоначалния ДРА и процесния ДРА и е приел, че. обжалваният ДРА № 3055/05 г. е основан на годни доказателствени средства. Протоколи за извършена проверка. № 0258650/28.11.03 г и № 1025/29.11.03г на органи на данъчната администрация, съдът е приел че, са издадени от надлежен орган, като подробно е обсъдил разпоредбите на чл. 231, ал. 1, т. 5, чл. 233, ал. 2 и чл. 235, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ДПК (отм.) На следващо място съдът е приел, че процесните протоколи отговарят на изискванията, установени от чл. 102, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм) и като такива, на основание изричната разпоредба на чл. 104 от ДПК (отм), съставляват годно доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, както и предадените при извършената на 28 и 29.11.03 г. от данъчните органи от Костадин Русков тетрадки и дадените пред органите на полицията от различни служители в проверения цех обяснения. За безспорно съдът е приел, че както в хода на данъчното производство, както и в производството по съдебно обжалване на ДРА № З055/05 г., е било установено, че авторът на тетрадката е Костадин Христев. За годно доказателствено средство в данъчното производство съдът е приел и надлежно присъединените с Протокол № 839/01.10.04 г., респективно - с протокол № 5208-07/08.08.05 г., към преписките по първоначалната и по повторната извършени ревизии, от досието на жалбоподателя, обясненията на лица, ангажирани с производствения процес към фирмата на жалбоподателя, изпратени от МВР - НСБОП до Главен данъчен директор и не може да бъде приета от съда тезата на жалбоподателя, че те нямат характер на доказателствено средство, защото лицата, които са ги дали, не са от кръга на упоменатите от чл. 86 и чл. 87 от ДПК (отм), както и защото са събрани преди образуване на сл. дело № 1924/03 г. и не са източник на доказателства в хода на наказателното производство. С оглед на така кредитираните доказателства съдът е приел, че законосъобразно в хода на ревизията е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 109, ал. 1, т. 8 от ДПК (отм), за определяне на данъчната основа по реда на чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм). Позовава се на протоколите за извършена в производствения цех на жалбоподателя на 28-29.11.03 г. проверка са описани намерени дебитомери (разходомери, които не са с печат) пломби (. Тези обстоятелства са потвърдени и от описанието на състоянието, в което е намерена дестилационната система на жалбоподателя при извършения на 30.11.03 г. : оглед от вещо лице Николай Стоянов по назначената по сл. дело № 1924/03 г. комплексна експертиза, заключението от която е било изискано в хода на повторната ревизия от данъчния орган по реда на чл. 73, ал. 4 от ДПК отм. На следващо място съдът е приел, че в хгода на съдебното обжалване не е опровергано обстоятелството, че към един от съдовете за дестилат е поставен маркуч, свързан с помпа за изтегляне на дестилата, и отвеждащ го в съд, вписан в издадената лицензия за производство като такъв за съхранение на вода. Съгласно изискването на чл. 11а, ал. 1 от ЗА отм, като лицензиран производител на спирт и спиртни напитки, жалбоподателят е следвало да притежава и поддържа контролно- измервателни уреди, одобрени и регистрирани от държавната агенция по стандартизация и метрология, като нарушението целостта на поставените знаци върху измервателните уреди и частите на производствената система, са достатъчни да обосноват извод за обстоятелства, съставляващи "данъчна измама" по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДПК (отм). Относно показанията на свидетеля Костадин Р. Христев, съдът е приел, че в частта в която е заявил, че тетрадките, на които е признал да е автор, не отразяват производството на дружеството, а са част от готвена от нето дипломна работа не следва да бъдат кредитирани, тъй като са в противоречие със заявеното от него в протокола за доброволно предаване на книжа, както и защото за причината на това противоречие свидетелят не е дал никакво обяснение. Съдът е приел, че самото съдържание на предадените тетрадки не подкрепя показанията на Христев пред съда, че се касае до една теоретична разработка на тема производство на етилов алкохол от зърнени суровини, доколкото в такава разработка не биха присъствали конкретни данни, каквито подробно съдът е изложил като съдържащи се в процесните "тетрадки". В подкрепа на обстоятелството, че записите от последната коментирана тетрадка касаят конкретни клиенти, а не дипломна работа на свидетеля, съдът е изложил и във връзка с обясненията дадените от Христев, приложени към присъединеното към преписката писмо изх. № 16063/22.12.0З г. на НСБОП, съгласно които "доктора идват с цистерна с голям надпис "доктора", Мичев е лице от фирма ДИвена комерс", Миро Пз е "викторио ММ", 5 корони е фирма "джой 94". Същите обяснения, в частта относно обстоятелството, че понякога, по нареждане на шефа му и в негово отсъствие, Христев е взимал и пари от продажби, макар това да не се включва в обичайните му задължения, са подкрепени от дадената от самия управител на дружеството Дойчин Данов "анотация" (присъединена по същия начин към преписката), съгласно която влизащите суровини и материали, както и готовата продукция, изнасяна от предприятието, се контролират от него и приемането на суровини и експедирането става основно през деня, но в редки случаи се допускат изключения, като с негово съгласие цистерна или друг автомобил е идвал да взема готова продукция и вечерно време и през нощта, както и от обясненията на Васил Янков-охрана, за това, че материали се внасят и цистерни със спирт се зареждат и през нощта, като за това управителят се обажда или предупреждава предварително. Досежно обстоятелството, че вписванията в тетрадката не са теоретични съдът се е позовал и на дневници за продажби на жалбоподателя в които като получатели по доставките са включени посочените дружества: "Доктора" ООД, "Джой 94" ООД, ЕТ "Викторио ММ" и ЕТ "Ивена комерс". При определяне количеството на произведената от жалбоподателя продукция, съответно сумите, получени от нейната реализация, включени в определената данъчна основа, съдът е приел, че не следва да се ценят дадените заключения, както в данъчното, така и в съдебното производство, в онези техни части, с които е изчислено количеството спирт и/или дестилат, които могат да бъдат произведени от 1985930 кг жито, както и че данъчният орган законосъобразно при определяне на данъчната основа е взел предвид количеството продукция, което е възможно да бъде произведено за периода 01.07.02 г. - 30.11.03 г., според заложената по технологичен проект мощност на инсталацията, за производството на което съдът е приел, че жалбоподателят е разполагал и с необходимата му за това основна суровина - зърно. При наличие на установена данъчна измама, според съда е неоснователен доводът на жалбоподателя, че данъчният орган е игнорирал установеното с експертизата обстоятелство, че за производството на описания в предадените от Христев тетрадки количество спирт и дестилат са необходими 9450тона изходна суровина, за наличието на която в цеха няма никакви данни. Съдът задълбочено е обсъдил приетите в хода на съдебното производство първоначално и допълнително заключение на единична експертиза, относно количеството и общия алкохолен градус на ректифицирания спирт, който може с оглед проектна мощност да се произведе от инсталацията на жалбоподателя, съответно от 2 097 600 л и 202 208 640 общи алкохолни градуса и е приел, че от тях не са оборени взетите предвид от данъчния орган стойности, а напротив- дадените от вещото лице са по-високи такива. Съдът е обсъдил заключението на тройната съдебна експертиза предвид оспорената първоначална досежно работният капацитет на инсталацията, изчислен въз основа на ефективния фонд работно време през ревизирания период и е приел, че предприятието е обезпечено със суровините, съгласно приложените по делото тетрадки, поради което приетите с обжалвания ДРА за произведени от жалбоподателя количества продукция може да бъде реално произведена. На последно място от заключението на изготвената в хода на данъчното производство експертиза, единичната и тройната съдебни експертизи съдът е приел, че се установява, че когато са известни определени технологични параметри на дестилационната система, е възможно изчисление както на количеството, така и на общия алкохолен градус на произвежданите от нея продукти. При изчисляването на общия алкохолен градус на описаната като реализирана в тетрадката продукция от различно естество спирт, зърнен дестилат, технически спирт и фракции, данъчният орган е извършил изчислението, съобразявайки различни стойности относно алкохолното съдържание на всеки от тези четири отделни продукта, като макар и да не е развил съображения от какви източници ги е извел, видно е от доказателствата по делото, съдът е приел, че всички изготвени заключения са ползвали тези или близки стойности за алкохолното съдържание на спирт и зърнен дестилат- алкохолно съдържание от 96.2об% за спирта и 93.5об% за зърнения дестилат е било посочено в експертизата изготвена в хода на данъчното производство. Допуснатите в хода на съдебното производство експертизи не е имала за задача да даде отговор дали взетите предвид при изчисленията от данъчния орган об% на алкохолно съдържание за технически спирт и фракции съответстват на нормално приетите за тези продукти, поради което съдът е приел, че следва да приеме тези стойности като верни на основание чл. 109, ал. 7 от ДПК (отм). Съдът е приел, че законосъобразно са определени задължение за внос на акциз, тъй като няма спор, че за периода 01.02.02 г. - 31.12.03 г., "Сибира дистилерс" ЕООД е регистриран лицензиран производител на спирт, дестилати и спиртни напитки с лицензия № 297/10.07.01 г., като съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗА (отм) стоките, местно производство, включени в Тарифата за акцизите, се облагат с акциз. Правилно данъчният орган е сравнил данните по подадените от жалбоподателя декларации по чл. 10, ал. 1 от ЗА (отм) за всеки от периодите и данни установени при ревизията, като задължението е определено за разликите. В частта по ЗДДС съдът е приел, че законосъобрзано към сумата на декларираните облагаеми доставки е прибавена сумата на установените като извършени при ревизията продажби, с включен в нея установен акциз, съгласно нормата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм) и по този начин е формирана данъчната основа за облагане за всеки данъчен период, за който е налице разлика между декларираните и установени при ревизията данни. Законосъобразно според съдът са определените задължения по ЗКПО (отм) за съответните главници и лихви, включително лихви върху авансови вноски. Облагането на печалбата на местните юридически лица, от източници в страната, какъвто източник е дейността на касатора като лицензиран производител на спирт и спиртни напитки, съдът е приел, че е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 1; чл. 3, ал. 1 от ЗКПО (отм) и той е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от този закон. Решение от е правилно. Съдът е изложил подробни мотиви досежно приетата за установена фактическа обстановка, която изцяло се сe определя от настоящият състав и не следва да бъде повтаряна. Подробно съдът е изложил доводи относно установеното в хода на първоначалната, настоящата ревизия и във връзка с указанията в отменителното решение на ВАС № 490/12.01.09 г. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя и е изложил подробни мотови защо приема, че са неоснователни. Възраженията в касационната жалба в по-голямата си част са обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение, поради което няма да бъдат подробно обсъждани от настоящият състав доколкото, както беше посочено се споделят изложените доводи от ПОС в обжалваното решение. Първият довод в жалбата е свързан с допуснати в хода на ревизията нарушения във връзка с приобщаване на доказателствен материал и във връзка с компетентността на органа възложил извършването на първоначалната и процесната ревизии. Както е приел в мотивите си ПОС, ревизиите са възложени от компетентен орган. Териториален данъчен директор на ТДД - гр. Пловдив, със заповед № 03/05.01.01 г. е упълномощил данъчните органи, заемащи длъжността началник на сектор "Данъчни ревизии" при ТДД - гр. Пловдив, считано от 1.01.01 г., да издават актове за възлагане на данъчни ревизии по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм). ДРА № 1208/04 г. е бил издаден въз основа на АВДР № 230/06.07.04 г. и АВДР № 1208/06.10.04 г. двата акта са постановени от Веселин Влаев Петков, като в първия случай, в качеството му на началник сектор "СПУДР" при ДП "Марица" на ТДД - Пловдив, а във втория - в качеството му на началник сектор. Видно е от допълнителни споразумения за изменение на трудово правоотношение от 18.03.02 г и от 16.08.04 г., че считано от 01.01.02 г. Влаев изпълнява длъжността началник сектор при ТДД - гр. Пловдив, в отдел "СПУДР", както и че считано от 01.08.04 г. изпълнява длъжността началник сектор при ТДД - гр. Пловдив, в отдел "Ревизии", сектор "Проверки и ревизии". Видно е от функционални структури на териториални данъчни дирекции, включително в гр. Пловдив, че от 01.07.2000 г. дирекциите осъществяват дейността си структурирани в 10 отдела, един от които е "Селекция, планиране и управление на ревизиите", а от 01.08.04 г. съобразно структура, в която е включен отдел "Ревизии" със сектори "Селекция", "Координация" и "Проверки и ревизии". Относно възражението за липса на доказателствена стойност на предадената от Костадин Русков тетрадка при извършената на 28 и 29.11.03 г. от данъчните органи проверка и дадените пред органите на полицията от различни служители в проверения цех обяснения, правилно ПОС е приел, че редът за извършване на процесуални действия за целите на наказателното и на данъчното производство е различен, поради което, няма пречка доказателства, които не съставляват годно доказателствено средство в наказателното производство, да представляват такова в данъчното производство. Относно довода, че доброволно предадената тетрадка представлява записки по готвена от Костадин Христев дипломна работа, съдът изцяло възприема доводите на ПОС, че от съдържанието им и даденото обяснение в хода на проверката относно наименованията на дружествата, които съответстват на записванията в тетрадката и съответствието им с посочените получатели по доставчиците посочени в ДП на касатора, както и обясненията на Васил Янков - охрана се установява, че в тази част свидетелските показания са вътрешно противоречиви и не следва да бъдат кредитирани. Досежно авторството на тетрадката няма спор, че записванията са извършвани именно от Костадин Христев и както правилно е приел ПОС, тя съдържа данни от производствената дейност на дружеството. Настоящият състав споделя доводите на ПОС, че предадените и иззети тетрадки са годно доказателствено средство, събрано по реда на ДПК (отм.) с нарочен протокол. Правилно съдът е приел, че същата е писмено доказателствено средство, изходящо от самият данъчен субект, като съставена от негов служител. В тази насока не може да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че записванията на общия работник, не ангажира отговорността на дружеството за определяне на данъчни задължения, тъй като не е счетоводител. Процесните тетрадки представляват частен писмен документ, изходящ от касатора, чрез негов служител, който е изготвил и включил в нея след текста например "жито" на имена или наименования на населени места като ДБ. Абрашев, Даниела, Ст. Вълев, Жоро Самбото, Ив. Бакърдж., Сава Павлов, Шумански, П. Радев. Камен, Иван, Д. Димитров, Наско - Враца, Падарско, Враца, Съединение, Правище и т. н., а също и конкретно описани срещу тях дати и количества в кг. Същото се отнася до вписванията след текста "царевица", във връзка с който освен дати и количества фигурират имената "Жоро, Самбо, Даниела, Ицо, Шопов, както и посочване в колони първа и втора от тетрадката на поименни данни за лицата, изпълняващи функцията на началник смяна и точните дати на дадените от тях дневни или нощни дежурства и тези вписвания представляват неизгодни за касатора обстоятелства - посочване на конкретните дати, количества и клиенти, на извършване на продажби и постъпващи в цеха суровини, без за това да са издавани фактури. Водещият счетоводните книги не внася неверни вписвания, които му вредят и следователно, вписването в книгите, което може да му се противопостави, изразява действителността и представлява извън съдебно признание на фактите, отразени в тях. По силата на чл. 154, ал. 3 ГПК (отм) във връзка с пар. 2 от ПЗР на ДОПК (отм.), тежестта за доказване неистинността на документите пада върху страната, която ги оспорва- ДЗЛ, каквото оспорване, както правилно е приел съдът, не е проведено успешно от касатора в хода на процеса. В тази насока настоящият състав споделя извода на ПОС, че от изслушаните експертизи не са оборени констатациите в обжалвания по делото ДРА за записванията в иззетата тетрадка, тъй като такава задача не е поставяна. Не на последно място неоснователен е довода за липса на предпоставките на чл. 109 от ДПК (отм.) Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 109, ал. 1, т. 8 от ДПК (отм), състоящи се в укриване от данъчния субект на данни и обстоятелства, имащи значението за облагане на ДЗЛ и съзнателно предоставяне на неверни и неточни данни с цел намаляване на данъчната тежест и/или отклонение от облагане. Както е приел ПОС това се установява от извършена от органи на данъчната администрация проверка в производствения обект на касатора, документирана с протоколи № 0258650/28.11.03 г. и № 1025/29.11.2003 г при която е установено, че:-на един от съдовете за дестилат е прикрепен маркуч, свързан към помпа за изтегляне на дестилата, а последната е свързана със съд 60 куб. м., находящ се на открито, заедно с още пет съда с тази вместимост, вписани в лицензия № 297/10.07.01 г. за производство на спирт, дестилати и спиртни напитки като такива за съхранение на вода;- маркуча е поставен в непломбиран отвор - т. е. несвързан с дебитомерите (измервателните устройства) и по този начин позволяващ източване на готов продукт, който не преминава през тях; - на съд с № 3, от който излиза маркуча, е поставена табела, на която е написано количеството и градусите на продукцията, коя продукция е с алкохолно съдържание 96 об. процента;- липсва печат и на вихров разходомер (дебитомер) тип УОКТЕХ 10УТ 1000, производство на Бейли Фишер Портер-Германия, макар чл. 37, ал. 1 от ППЗА във вр. с чл. 11а от ЗАда задължава спиртоварните на лицензираните производители на спирт и спиртни напитки да бъдат снабдени със средства за измерване на количеството и алкохолното съдържание на получените при дестилацията спирт, ракии и дестилати които съоръжения се одобряват от органите на държавната агенция по стандартизация и метрология и задължително се запечатват от данъчен орган преди започване на работа по начин, който осигурява преминаването на цялото произведено количество спирт, ракии и дестилати през измервателните уреди. Установено е при извършената в цеха на дружеството на 28 - 29.11.200З г. проверка и нарушение на задълженията на касатора, в качеството му на лицензиран и регистриран производител на спирт, дестилати и спиртни напитки, нередовното водене на задължителните дневници по чл. 40, ал. 7 от ЗВСН, включително дневник № 1, съдържаш данните за постъпилите суровини, предназначени за ферментация и получените от тях продукти. Неоснователен е довода за формално обсъждане от данъчните органи при определяне на данъчната основа на изискванията на чл. 109 ал. 2 от ДПК (отм.). В тази насока доводите в обжалваното решение са подробни и изцяло се споделят от настоящият състав. Относно довода във връзка с неправилно обсъждане от съда на приетите заключения на експертизите възложени в хода на ревизионното и съдебното производство, настоящият състав намира, че подробно и изчерпателно ВОС е обсъдил всяко от първоначалното, допълнителното заключение, както и заключението на тройната СТЕ и е достигнал до правилния извод, че данъчната основа е правилно определена в хода на ревизионното производство. Изложения довод в жалбата, че посочените от експертизата разлика между максимално теоретично изчислените количества спирт и дестилат, които инсталацията е била в състояние да произведе и отчетените в размер на 26 081 лита е следвало да се съпоставят с отразените количества спирт и дестилат в счетоводството на касатора са ирелевантни, тъй като са от компетентността на вещото лице. Такъв въпрос не е поставян при изготвяне на заключението. Претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна, предвид разпоредбата на чл. 161 ал. 1 пр. 3 от ДОПК. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение