Решение № 5047 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11570/2008 г.

Решение № 5047 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11570/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Стоян Василев Стоянов, чрез процесуалния му представител, адв.Димова, срещу решение № 291 от 16.07.2008 г. на Административен съд - гр. В. Търново по адм.д. № 311/2008 г. В касационната жалба се излагат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществени нарушения на процесуални норми и се иска неговата отмяна. Ответникът Началника на РДНСК - гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова, взема становище да се отхвърли касационната жалба. Ответната страна Кмета на Община гр. Елена не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора, срещу Заповед № ДК-10-09/5.04.2008 г. на началника на РДНСК- Велико Търново. В мотивите е прието, че не е спазена процедурата по чл. 17, ал. 3 от ЗУТ и не са налице изискванията на чл. 17, ал. 4 от ЗУТ, поради което строежът е незаконен и неузаконим по реда на § 184 от ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, при постановяването му не са нарушени съществено процесуални норми, обосновано и не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира че първоинстанционния съд е постановил решението си след преценка на цялостния доказателствен материал относим към предмета на спора за което е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че с приемането на ПУП по отношение на имота на касатора са били налице разпоредбите на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като към неговия поземлен имот са придадени части от съседни имоти, които са общинска собственост. По делото няма спор , а не са ангажирани и доказателства, че не е сключен договор по чл. 17, ал. 3 от ЗУТ, то ПУП не е приложен с оглед разпоредбата на § 22, т. 1 от ЗР на ЗУТ. В чл. 17, ал. 6 от ЗУТ е предвидено, че в случаите на ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУТ, какъвто е настоящият случай, може да се разрешава строителство след сключване на окончателен договор по ал. 3, 4 и 5. След като по делото не е спорно, че няма сключен договор между оспорващия и заинтересованата страна - Община гр. Елена то няма законово основание за разрешаване на строежа, изпълнен от касатора. При така установената фактическа и правна страна законосъобразен е извода на съда, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ - в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без строителни книжа и няма възможност за узаконяването му по реда на § 184 от ЗИДЗУТ, за което са изложени мотиви, които се споделят. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,