Решение № 8973 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5455/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 3954 от 17.04.2025 г., постановено по адм. дело 752/2025 г. Административен съд (АС) - Хасково, X състав, е отхвърлил жалбата на Х. А. Ф., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, срещу Решение 1694/14.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Х. А. Ф., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия чрез процесуалния му представител адв. А. Пейчев. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. М. Кръстева, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г., съдържаща информация за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г., и справка с вх. МД-02-373/03.07.2025 г. относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 03.07.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 1694/14.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Х. А. Ф. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Х. А. Ф., с [ЛНЧ], бил непридружен непълнолетен, роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [етническа принадлежност] с религия [вероизповедание], неженен, образование - основно. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия нелегално през месец май 2024 г., влизайки нелегално в Турция, след което през месец юли 2024 г. влязъл нелегално в Република България през зелена граница, бил качен в кола, но по пътя бил задържан от полицията. Прието е, че в интервюто Х. А. Ф. изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалната власт в Сирия, не бил заплашван, не му било оказвано насилие, не е отбил военната си служба и не е бил търсен за мобилизация. Заявил е също така, че родителите му продължавали да живеят в [населено място], Сирия. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, опасения, свързани с призоваването му за военна служба, а също и тежките условия на живот. Според обясненията, дадени в интервюто от чужденеца - ако в Сирия има спокойствие - би се завърнал в държавата му по произход. Исканията му към Република България били да получи статут и да работи. Посочва също така, че крайната му цел е била Германия. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 29.01.2025 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. Наред с това за непълнолетния молител бил изготвен и социален доклад от социален работник в отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане гр. Харманли. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също били представени: справки с вх. МД-02-159/14.03.2025 г., вх. МД-02-77/03.02.2025 г. и с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон и целта му. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. А. Ф.. Прието е, че молителят не е заявил причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че молителят не е бил политически ангажиран, не е имал проблеми с официалните власти в страната, не е бил осъждан или задържан, нито преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Наред с това липсвали и данни за наличие на предпоставките по чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. В тази връзка според съда обстоятелството, че чужденецът доброволно е напуснал Сирия, а впоследствие и Турция, въпреки че цялото му семейство е останало в Сирия, било обусловено от причини от личен характер, предвид това, че крайната му цел е била Германия, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. На следващо място според съда липсвали категорични доказателства Х. А. Ф. да е бил търсен от армията - за да отбие военната си служба. Прието е, че в обясненията на чужденеца имало противоречие, тъй като в интервюто първоначално молителят твърдял, че не е получавал повиквателна, а след това бил посочил, че бил търсен за да влезе в казарма, но тъй като не си носел личната карта - го пуснали твърдение, което не е било кредитирано от съда предвид липсата на доказателства и житейска логика. Наред с това е прието, че въпреки молителят не бил отбил военната си служба и не искал да воюва, то той не бил бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник, тъй като не сочел други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приемело, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. На последно място и доколкото спрямо чужденеца не се установявало да е осъществено преследване - не следвало да се изследва и дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, контролиращи държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът е приел, че не се установявало, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад променяло положението в Сирия в негативен аспект, като дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни - часове преди назначаването на премиер на преходно правителство лидерът на сирийските бунтовници М. Д. бил обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател, като бунтовниците били разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове. Тази информация била потвърдена от редица журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg, Дневник и други български, а и световни медии, като според някои източници милиони сирийци, намиращи се извън страната си, били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад като такъв бил и апелът на новият премиер. Освен това от общодостъпната информация по медиите се съобщавало за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и други, които осъществявали контакти с новата власт, като предстояло някои държави да отворят посолства в Сирия обстоятелство, подчертаващо волята им за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на молителя. Наред с това съдът е приел, че горните обстоятелства се потвърждавали и от изготвената от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС справка от 29.01.2025 г., от която било видно, че: представители на бившия сирийски режим продължавали да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната; генералният секретар на ООН потвърждавал ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период; към 29.12.2024 г. подкрепяни от ВКБООН обществени центрове възобновявали своята дейност; посочен бил броят сирийски бежанци, завърнали се в Сирия, като имало данни и за около 486 000 вътрешно разселени лица; Освен това се възстановявали и международните полети до летище Дамаск, Световната здравна организация осъществявала трансгранична мисия в Северозападна Сирия, провеждайки обучение, а Министерството на образованието на преходното правителство обявило нова учебна програма за всички възрастови групи. Предвид всичко изложено съдът е приел, че спорадичните сблъсъци в райони на Сирия не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт, тъй като те не можело да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя, включително и с оглед неговата бежанска история. Според съда ситуацията в Сирия била овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице била възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен бил фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните към този момент сигнали в поведението на новите сирийски власти. Дори и да се приемело, че било налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Освен това съдът е приел, че от представените за съдебно заседание изготвени от ДАБ справки с вх. МД-02-159/14.03.2025 г., с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. и вх. МД-02-200/08.04.2025 г., се установявало, че военният персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явявали в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто [наименование] обявил обща амнистия, като не били налице данни след 2024 г. за принудително мобилизиране на лица в сирийската армия и кюрдската армия, а дори напротив - имало данни, че армията се оттегляла от населените места и сигурността се предоставяла на полицията. Посочено е също така, че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 7 март 2025 г. се посочвал броят на завърналите в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г., както и броят на вътрешно разселени лица. Що се отнася до военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че съгласно някои медии според категоричните заявки на Израел целта на армията на Израел не била мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. На последно място било прието, че предвид липсата на членове на семейството на Х. А. Ф., които да са получили закрила в Република България, според съда не били налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не са били посочени твърдения в този смисъл. Освен това съдът е преценил, че на лицето не може да бъде предоставен и статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя липсвали твърдения в този смисъл. Наред с това според съда правилно предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход административният орган е приел, че в случая липсват и предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulment). Според съда липсвали фактически обстоятелства, налагащи извода, че ако Х. А. Ф. бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение, като тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай също не водели до този извод. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Х. А. Ф. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че решението на съда било постановено при неправилен анализ на актуалната обстановка в Сирия, като в тази връзка изводите на съда за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ били неправилни и незаконосъобразни. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. А. Ф.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Единствените мотиви за напускане на Сирия, които изтъква кандидатът за закрила, са войната, лошите икономически условия и възможността да бъде взет за военна служба. Предвид и обстоятелство, обаче, че крайната цел на пътуването на чужденеца е била Германия, като молителят е подал документи за международна закрила в България единствено, защото е бил заловен, то следва да се приеме, че в конкретният случай молителят за международна закрила е икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба също не би могло да обоснове страх от лично преследване. В проведеното на 25.09.2024 г. интервю същият сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Освен това опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства в изключение на повиквателната, която е получил през 2009 г. Наред с това в настоящия случай в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за предоставяне на бежански статут, включително при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Х. А. Ф. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи В настоящия случай правилно е преценено от съда, че следва да се съобрази решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от Х. А. Ф. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията, съдържаща се в представената в съдебното производство справка, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. . Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. и справка с вх. МД-02-373/03.07.2025 г., съгласно които броят на завърналите в Сирия продължава да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справките - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Наред с това от данните в представените справки може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което е прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият самият Х. А. Ф. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Следва да се посочи и че обстоятелството, че родителите му продължават да живеят в [населено място], Сирия, където е и неговият последен адрес, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно която разпоредба Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. . Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини, обаче, следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Според настоящия състав - от данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на Х. А. Ф.. Посочените от молителя причини за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма. Следва да бъде посочено също така, че предвид липсата на твърдения от страна на молителя член на неговото семейство да е с предоставена международна закрила правилен и обоснован е изводът на административния орган, а и на съда, че не са налице и основанията, предвидени в хипотезите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. На последно място следва да се посочи, че правилно е приложен и принципът забрана за връщане (non-refoulement). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представената справка за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно е споделен от първоинстанционния съд, а и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1694/14.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Х. А. Ф. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,