Решение № 4044 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9049/2024 г.
ВАССедмо отделение15.04.2025 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2022 от 20.06.2024 г. по адм. дело 405/2024 г. на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет да заплати на Дирекция Национален парк Рила ЕИК 101157692 със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, кв. Вароша, ул. Бистрица 12В разноски в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Добро управление (ОПДУ) срещу Решение 2022 от 20.06.2024 г. по адм. д. 405/2024 г. на Административния съд - Благоевград, с което съдът е отменил негово Решение ФК-2024-367 от 11.03.2024 г. за определяне на финансова корекция на Дирекция Национален парк Рила.
В касационната жалба има оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни аргументи, че административният акт е издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът Дирекция Национален парк Рила, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба на Дирекция Национален парк Рила срещу Решение ФК-2024-367 от 11.03.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление за определяне на финансова корекция на Дирекция Национален парк Рила в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор ОПДУ-У-02 от 17.07.2020 г. с изпълнител Българска консултантска организация ЕООД по обособена позиция (ОП) 2.
Съдът е установил от фактическа страна, че Дирекция Национален парк Рила е бенефициер по Административен договор BG05SFOP001-2.019-0037-C01 от 22.05.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Добро управление, процедура BG05SFOP001-2.019 за изпълнение на проект BG05SFOP001-2.019-0037 Компетентни и мотивирани служители на Дирекция Национален парк Рила и Административен договор BG05SFOP001-2.019-0039-C01 от 27.05.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Добро управление, процедура BG05SFOP001-2.019 за изпълнение на проект BG05SFOP001-2.019-0039 Усъвършенстване на знания и умения на служителите на Дирекция Национален парк Рила.
В изпълнение на административните договори бенефициерът е провел процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Организиране и провеждане на специализирани обучения за нуждите на Дирекция Национален парк Рила по две обособени позиции: Обособена позиция (ОП) 1 Специализирани обучения по проект Компетентни и мотивирани служители на Дирекция Национален парк Рила и Обособена позиция 2 Специализирани обучения по проект Усъвършенстване на знанията и уменията на служителите на Дирекция Национален парк Рила. Във връзка с проведената процедура са сключени следните договори:
- Договор за услуга ОПДУ-К-02 от 17.07.2020 г. по ОП 1 с изпълнител Българска консултантска организация ЕООД на стойност 149 580 лв. без ДДС;
- Договор за услуга ОПДУ-У-02 от 17.07.2020 г. по ОП 2 с изпълнител Българска консултантска организация ЕООД на стойност 149 540 лв. без ДДС.
След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) ръководителят на УО е издал оспорения административен акт на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Актът е мотивиран с констатация за допуснато нарушение на чл. 60, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредба за посочване на нередности) с процентен показател от 25 %.
Конкретните съображения на административния орган са, че възложителят не е включил изискване към участниците за регистрация по чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ) като критерий за подбор, в резултат на което е сключил договор с нерегистрирано по чл. 61, ал. 2 ЗТ лице. Уточнено е, че нарушението е извършено на етап провеждане на обществената поръчка, а не на етапа на нейното изпълнение.
За да отмени административния акт, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че не е налице установеното нарушение. В подкрепа е изложил мотиви, че основен дял от предмета на обществената поръчка са специализираните обучения, чиято цел е усъвършенстване на знанията и уменията на служителите от Дирекция НП Рила, а превозът и настаняването на участниците са спомагателни, а не съществени негови характеристики. Тези дейности са подчинени на основната дейност (обучения), нямат самостоятелен характер и затова не представляват вид туристически услуги по смисъла на ЗТ. Затова комбинацията между дейностите по обучение, транспорт и настаняване в случая не е туристически пакет по смисъла на § 1, т. 67 от ДР на ЗТ. Следователно изискването по чл. 61, ал. 2 ЗТ е неприложимо към участниците в обществената поръчка. Отделно от това, разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗОП не задължава възложителя да изисква от кандидатите или участниците да са вписани в съответен професионален регистър, дори когато е приложимо. Законът предоставя право на преценка на възложителя при определяне на критерии за подбор (чл. 59, ал. 1 ЗОП), която е ограничена от принципите по чл. 2, ал. 2 ЗОП и обвързана със спецификата, стойността и сложността на предмета на поръчката (чл. 59, ал. 2 ЗОП). В случая не само изискването по чл. 61, ал. 2 ЗТ е неприложимо по горните съображения, но и логистичните дейности по осигуряване на обучението извън населеното място не са основните в предмета на обществената поръчка по Обособена позиция 2 и евентуално изискване за годност (правоспособност) по чл. 61, ал. 2 ЗТ не би било обосновано от спецификата на предмета на поръчката.
Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Установените от административния орган факти не могат да се субсумират под хипотезата на нередност по т. 9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Съгласно даденото от законодателя описание на нередността, същата се отнася за случаите на липса на публикуване в обявлението за обществена поръчка/в публичната покана на критериите за подбор и/или възлагане (и/или тяхната тежест). Изпълнителните деяния на нарушението, което съставлява посочената нередност, изискват възложителят да не е изпълнил императивните си задължения за публикуване на критериите за подбор и/или възлагане и/или тяхната тежест. Съгласно чл. 59 и сл. ЗОП критериите за подбор са тези изисквания на възложителя, които се отнасят до годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност от участниците (респ. кандидатите), икономическото и финансовото им състояние и/или техническите и професионалните им способности, с които се цели установяване на възможността на участниците да изпълнят поръчката и на които същите следва да докажат, че отговарят, за да им бъде евентуално възложено изпълнението на поръчката вследствие проведената процедура при състезателни условия. Критериите за възлагане също са изчерпателно посочени в чл. 70, ал. 2 ЗОП и имат за цел да определят икономически най-изгодната за възложителя оферта. Както критериите за подбор, така и критерият за възлагане (доколкото икономически най-изгодната оферта може да се определи само въз основа на един от три възможни) се посочват при откриването на процедурата. Доколкото описаното от органа нарушение се изразява в пропуск на възложителя да постави изискване за регистрация като критерий за подбор, а не до липса на публикуване на това изискване, то не са изпълнени предпоставките от хипотезата на правната норма, очертаваща състава на нередността по т. 9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Предвид неблагоприятния характер на актовете за финансова корекция правно основание за издаването им не могат да бъдат разпоредби, приложени по аналогия, нито е допустимо предвидените от законодателя основания за финансови корекции да се тълкуват разширително (в този смисъл Решение 10026 от 24.10.2023 г. по адм. дело 7323/2023 г. на ВАС, VІІ о., Решение 13236 от 23.12.2021 г. по адм. дело 7996/2021 г. на ВАС, VІІ о., Решение 3145 от 04.04.2022 г. по адм. дело 10632/2021 г. на ВАС, VІІ о.). Несъответствието между фактическото основание и вида на посочената от органа нередност е достатъчно основание за незаконосъобразност на административния акт, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса дали органът правилно е посочил нарушените разпоредби на ЗОП.
По горните съображения касационната инстанция приема, че крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт е правилен и решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. за настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение