Решение № 16856 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10769/2011 г.

Решение № 16856 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10769/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. Попова, против решение № 159 от 19.07.2011 г. по адм. дело № 199/2011 г. на Административния съд Ямбол. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Държавно горско стопанство "Тунджа" Ямбол, чрез юрк. Попова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима за разглеждане. След проверка на съдебното решение на основанията, посочени в чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на ВАС намира същото за недопустимо при следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Ямбол, в производство по чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3631 от 13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена сумата в размер на 15 501.28 лв. като недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено от ДГС "Тунджа" Ямбол Общо заявление за единно плащане на площ, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 28/180609/27261. За да постанови обжалвания резултат, съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по силата на които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Приел е, че при издаването на процесния АУПДВ е спазена изискуемата от закона форма, но са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, посочени в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство; да му даде възможност да участва в него; да присъства на извършените проверки и да представи доказателства; да събере служебно необходимите доказателства и да издаде административния акт като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая; да даде възможност на заинтересования да даде обясненията и възраженията, които впоследствие да обсъди. На следващо място, съдът е изложил съображения, че изплащането на оторизираните суми е направено на базата на влязъл в сила административен акт и ако административният орган е считал, че е налице някоя от хипотезите на чл. 99, ал. 1, т. 1-7 от АПК е следвало да възобнови производството по издаване на административния акт, а едва след евентуалната му отмяна да издаде процесния АУПДВ. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, относно липса на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, изложени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Съдът обаче, в нарушение на нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК, с определение № 347 от 14.06.2011 г. е конституирал като ответник в процеса изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция гр. София. От приложените по делото доказателства е видно, а и съдът е констатирал в мотивите си, че Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" (ДФЗ) със своя заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г., издадена на основание чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и Решение на УС на ДФЗ, взето с Протокол № 17 от заседание, проведено на 07.04.2011 г., е делегирал на зам. изпълнителния директор на ДФЗ правомощието да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките по директните плащания. В изпълнение на тази заповед е издаден и процесният АУПДВ № 01-2600/3631 от 13.04.2011 г. Следователно, надлежни страни по спора са оспорващият - Държавно горско стопанство "Тунджа" Ямбол и издателят на акта - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Изпълнителният директор не е страна в процеса и участието му е недопустимо (в този смисъл виж Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на съдиите от Върховния административен съд, постановено по дело № ТР-4/2002 г.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,