Решение № 3854 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 80/2016 г.

Решение № 3854 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 80/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП против Решение № 406 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 645/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000414002080-091- 001/04.06.2015 г., издаден на Производствено-потребителна обслужваща кооперация "И. - 93" - с. Ц., общ. Свищов от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., в обжалваната част, в която не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г. и са установени задължения по ЗКПО - съответно корпоративен данък в размер на 36 833,41 лв. и лихви - 23 818,67 лв. за 2008 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ППОК "И. - 93" - с. Ц., общ. Свищов, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ППОК "И. - 93" - с. Ц., общ. Свищов, чрез процесуалния си представител адв. Георгиев, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С решението си Административен съд /АС/-В. Т. е отменил РА № Р-04000414002080-091-001/04.06.2015 г., издаден на Производствено-потребителна обслужваща кооперация "И. - 93" - с. Ц., общ. Свищов от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 357/24.08.2015 г. на и. д. "Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП., с която е определен допълнително корпоративен данък за 2008 г. в размер 36 833,41 лв. и лихви върху тази сума в размер на 23 818,67 лева. Първоинстанционният съд е приел, че издаденият ревизионният акт е валиден и обоснован, не страда от пороците засягащи неговата форма и процесуална законосъобразност. Приел е за установено от фактическа и правна страна, че през ревизираният период 2008 г. ревизираното лице, като регистриран земеделски производител е декларирал преотстъпен корпоративен данък за 2008 г., инвестиран в закупена земеделска техника - сламопреса и силажокомбайн. Констатирано е, че към 31.12.2008 г. същата е имала задължения за внасяне, както следва: за лихви върху данък по ЗДДФЛ в размер на 18,55 лв.; за задължителни осигурителни вноски към ДОО за месеци 07 и 08.2008 г., в размер на 372,77 лв. и лихви 186,73 лв.; за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 3,66 лв.; за задължителни вноски във фонд ГВРС в размер на 19,26 лв.; за задължителни здравноосигурителни вноски за месеци 07 и 08.2008 г. в размер на 101,63 лв. и лихви 28,45, или общо публични задължения в размер на 731,05 лева. Задълженията са посочени в декларация обр. 6 с вх. ...002088020388/23.12.2008 г. /справки в папка 2, л. 17 и сл./, подадена на основание чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Органът по приходите посочил, че за 2008 г. ревизираното лице не отговаря на изискванията по чл. 167 от ЗКПО за ползване на преотстъпване на корпоративния данък и по точно не отговаря на условията по чл. 167, т. 1 и т. З от ЗКПО. На тези съображения органът по приходите е установил като задължение по ЗКПО размера на преотстъпения от кооперацията данък за 2008 г. За да отмени отказа за преотстъпване на корпоративен данък за посочения период първоинстанционният съд е приел, че не е доказана негативната предпоставка на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО ревизираното лице да няма към 31.12.2008 г. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви върху тях. Според съда, органите по приходите са смесили понятията "задължение, чийто срок за изпълнение е изтекъл" и "публично задължение, подлежащо на принудително изпълнение" и след като не е установено относно ревизираното лице да са образувани производства за установяване на публични вземания или производства за принудително събиране на такива вземания, а също и не му е връчена покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК, не е имало пречки за признаване на процесното преотстъпване. Настоящият състав на касационната инстанция не намира за съответно на материалния закон приетото от първоинстанционния съд, че в случая са смесени понятията за "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл, е изискуемо задължение, а подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е, такова което е изискуемо и ликвидно. Такива са задълженията по процесната декларация за данъци и задължителни осигурителни вноски, защото съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 тази декларация е изпълнително основание, като не е било спорно, че декларираните с нея задължения не са били погасени чрез плащане към 31.12.2008 г. Задълженията по декларацията са ликвидни и изискуеми от момента на подаването й, защото съгласно чл. 105 ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Това означава, че размерът на задълженията е определен от самото задължено лице/т. е. те са ликвидни/, а при изтичане на законовите срокове за плащане са и изискуеми. Следователно, за ликвидността и изискуемостта на тези задължения не е необходимо да има акт на орган по приходите, още по-малко покана за доброволното им погасяване. Подаването на процесната декларация образец 6 е станало по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп./, на основание съответно на чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и чл. 40 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ . В тези нормативни актове са и законовите срокове за внасянето на сумите. Обратен на направения извод не може обосновано да се направи и по аргумент от съдържанието на чл. 182, ал. 1 ДОПК. Редакцията на нормата с ДВ бр. 105/2005 г. гласи, че преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Сега действащата редакция на чл. 182, ал. 2, т. 1 разпорежда, че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът на Националната агенция за приходите, може да уведоми длъжника писмено, по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения. Старата редакция явно прави разлика между предприемане на действия за принудително събиране и подлежащо на принудително изпълнение публично задължение. При това, непредприемането на действия за принудително събиране, не премахва посочения характер на задълженията. Сегашната редакция още по-категорично показва, че органът на Националната агенция за приходите има възможност, но не и задължение за посоченото уведомяване на длъжника. Предвид всичко изложено, в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че са налице общите условия за преотстъпване на корпоративен данък, поради което решението в отменителната му част и в съответната част за разноските подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли жалбата против посочената част на РА. При този изход на процеса на Д "ОДОП" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 4700 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,