Решение № 4249 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2018 г.

Решение № 4249 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8243/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Д. Д. против решение № 315 от 10.05.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Път ІІ-55 В. Т. – Г.". Обходен път на с. А. от км. 79+200 до км. 82+800 и изместване на електропровод 20 кВлт в землището на с. А., община Н. З., област С. въз основа на влезли в сила парцеларни планове, одобрени със Заповед № РД-02-14-29/23.01.2006 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателят твърди, че не е налице държавна нужда за отчуждаване на части от имотите му и оспорва размера на определените обезщетения. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Заинтересуваната страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Заинтересуваните страни - министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата и молят същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадено в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й настоящия съдебен състав на Върховният административен съд взе предвид следното: Административното производство е образувано по искане на Агенция "Пътна инфраструктура" за отчуждаване на имоти и части от имоти – земеделски територии частна и общинска собственост за държавна нужда за изграждане на обект: "Път ІІ-55 В. Т. – Г.". Обходен път на с. А. от км 79+200 до км 82+800 и изместване на електропровод 20 кВлт в землището на с. А., община Н. З., област С.. След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС е постановено и решение № 315 от 10.05.2018 г. на Министерския съвет, с което се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост, за осъществяване на описания по–горе обект. Предмет на отчуждаване са части от имоти на жалбоподателя, а именно: 1. поземлен имот № 037015, с площ 22, 216 дка, в землището на с. А., земеделска територия, с начин на трайно ползване (НТП) – лозе, нетерасирано, V категория, от който се отчуждават 4, 395 дка; 2. ПИ № 039013, с площ от 8 730 дка, в землището на с. А., земеделска територия, с НТП - нива, V категория, от който се отчуждават 2 611 дка. Безспорно по делото е, че имотите са собственост на жалбоподателя съгласно нот. акт № 106, т. I, рег. № 899, дело № 94/2012 г. и нот. акт № 6, т. I, рег. № 83, дело № 4/2013 г. на нотариус с район на действие Районен съд – Н. З.. Съгласно оспореното решение равностойното парично обезщетение за отчуждаваните части от имотите, определено с изготвения оценителен доклад е 422. 00 лв. за първия и 251. 00 лв. за втория. По делото е прието заключение от вещо лице, изготвено по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, с което определения размер на обезщетение за описаните части от отчуждените имоти се потвърждава. С оглед на така установеното съдът намира жалбата за неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно изискването на чл. 34а, ал. 1 ЗДС и в предвидената от закона форма, като е спазен чл. 34б, ал. 1 ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размера им, стойността на дължимото се обезщетение на собственика в приложението под №№ 7 и 22, което е неразделна част от решението. Спазени са и административнопроизводствените правила по чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Безспорни са обстоятелствата за собствеността на процесните части от отчуждаваните имоти, както и вида на територията – земеделска. Доводът на жалбоподателя за липса на държавна нужда за отчуждаване на части от имотите му, е неоснователен. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с одобрени със заповед № РД-02-14-29/23.01.2006 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството парцеларни планове, влезли в сила, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС. От представените по делото скици и извадка от одобрените парцеларни планове се установява, че имот № 037015 и имот № 039013 попадат в обхвата на предвидения за изграждане обект. От заключението на вещото лице е видно, че размерът на определената за отчуждаване площ съответства на предвижданията на плана и се засяга в обема, съответен на този в оспореното решение. Оспореното решение е издадено и в съответствие с материалния закон. От заключението на назначената по делото съдебно – оценителна експертиза, неоспорена от страните, се установява че обезщетението е определена съобразно изискването на чл. 32, ал. 2 вр. § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" ДР ЗДС. В случая по делото са налице две извършена сделки, които са относими към оценките на процесните имоти и които са достатъчни да се извърши осредняване. Други доказателства за размера на обезщетението, различен от посочения в обжалваното решение и пътвърден от вещото лице, не са представени от жалбоподателя. Разликата в цената от 0,49 лева за частта от ПИ 037015 е следствие от закръгляне на сумата към цяло число и необосновава незаконосъобразност на определения размер на обезщетението за посочения имот. С оглед изложеното жалбата е неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Д. Д. да заплати на Министерски съвет на Република България и на министерството на регионалното развитие и благоустройството по 100 лв., представляващи юрисконсулски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,