Решение № 8644 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2012 г.

Решение № 8644 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1086/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " е подал касационна жалба срещу решението от 1.12.2011 г. по адм. дело № 118/2011 г. описа на Административен съд - Разград, с което е отменен издаденият от този орган акт № 01-6300/77 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 50 308,99 лева по отношение на Сдружение с нестопанска цел "Фермер - Цар Калоян" със седалище град Цар Калоян по подаденото от сдружението общо заявление за единно плащане на площи за 2009 г. с уникален идентификационен номер 17/60609/27668. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Сдружение с нестопанска цел "Фермер - Цар Калоян" със седалище град Цар Калоян е поискало отхвърлянето на касационната жалба и присъждането на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Сдружение с нестопанска цел "Фермер - Цар Калоян" със седалище град Цар Калоян подало до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площи за 2009 г. с уникален идентификационен номер 17/60609/27668. Част от заявената площ от 324,51 хектара била определена като допустима за подпомагане и за нея на сдружението били отпуснати 50 308,99 лева. Впоследствие Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на данните в заявленията за директни плащания за 2009 г., резултатите от които били предадени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-04-093554 от 9.12.2010 г. В резултат на постъпилата нова информация била намалена годната за подпомагане площ, а сумите за подпомагане, получени за нея, били счетени за недължимо платени. По отношение на Сдружение с нестопанска цел "Фермер - Цар Калоян" бил съставен акт № 01-6300/77 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за установяване на публично държавно вземане в размер на 50 308,99 лева по подаденото от сдружението общо заявление за единно плащане на площи за 2009 г. с уникален идентификационен номер 17/60609/27668. Според заключението на назначената по делото техническа експертиза, при извършените на данните в заявлението проверки през 2009 г. като недопустими за подпомагане били окачествени площи от 4,84 хектара. При проверките през месец декември за недопустими за подпомагане били счетени 74,12 хектара. От правна страна, съдът приел, че административният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, тъй като не е мотивиран. Липсвало изложение на обстоятелствата, с оглед на които цялата отпусната за подпомагане сума била приета за недължимо платена. Не бил спазен чл. 35 АПК, който задължавал административният орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. В противоречие с чл. 26 АПК жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, което осуетило възможността да участва в него. Допуснато било и нарушение на материалния закон, в частност на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., според която не се възстановяват суми, платени поради грешка на компетентния или друг орган, ако грешката не може да бъде установена от земеделския стопанин по разумен път. Бенефициентът нямал задължение да възстанови получената сума, тъй като неправилното определяне на размера на площите, се дължало на грешка на администрацията, която не би могла да бъде установена от земеделския производител. Поради това съдът отменил оспорения административен акт. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от съда неточно прилагане на материалния закон и необоснованост на решението. Твърди се, че съдът направил неточна преценка на законосъобразността на съставения акт. Съгласно чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските стопани разплащателната агенция била длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатените суми. Издаването на обжалвания административен акт било свързано с изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ, а събирането на недължимо платените суми било от съществено значение при бъдещо вземане на решение от страна на Европейската комисия за включване или изключване от финансиране на извършените разходи на акредитираната Разплащателна агенция. Съдът направил неточна преценка за наличието на нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от административния орган. Разплащателната агенция нямала задължение да уведомява кандидатите за подпомагане за резултатите от административните проверки на допустимия за подпомагане слой площи. Жалбоподателят имал възможност да се защити на по-късен етап, което обаче не направил. Освен това в хода на производството било установено, че плащането на сумата 50 308,99 лева било недължимо, тъй като част от заявените площи били недопустими за подпомагане. Съдът неточно интерпретирал разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., която не намирала приложение, тъй като нямало допусната грешка, а актуалната информация показвала, че още при подаване на заявлението земеделският стопанин е знаел, че очертава площи, недопустими за подпомагане. При неправомерно плащане получателят на недължимо платената сума следвало да я възстанови заедно с лихва. Направените оплаквания не обосновават неправилност на постановеното решение. Законът за подпомагане на земеделските производители не предвижда ред за установяване на публичното вземане, поради което то се установява по реда, за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, както гласи чл. 166, ал. 2 ДОПК. Поради това административният орган е длъжен да спазва установените в този кодекс процесуални правила. Тъй като това не е направено и констатираните от съда нарушения на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и чл. 59 от Административнопроцесуалния кодекс са съществени, изводът за незаконосъобразност на административния акт следва да се сподели. Съдът се произнася, като проверява редовността на административното производство, поради което допуснатите от органа пропуски не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, както и с излагането на съображения от страна на съда вместо от административния орган. Съдът е приложил точно материалния закон, като е приел, че административният орган не е имал основание да издаде акт за установяване на публично държавно вземане. По аргумент от чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия, когато трябва да събере недължимо платени или надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. При положение, че задължението на сдружението по оспореният акт е установено без да са посочени такива данни, няма основание за обратния извод, както поддържа касационният жалбоподател. Не се оправдава и оплакването за необоснованост на съдебното решение. Необосноваността е основание за отмяна на съдебния акт в случаите, когато съдът прави логически грешки при формиране на фактическите изводи, каквито не се посочват, а и не са налице. Тъй като не се установяват поддържаните от касационния жалбоподател отменителни основания, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 250 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд