Решение № 11141 от 6.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2022 г.

Решение № 11141 от 6.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Т. и В. Т. за отмяна, на основание чл. 246, ал. 1 АПК, на влязло в сила Решение № 12421 от 6.12.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение, по адм. дело № 1260/2021 г., с което е оставено в сила Решение № 1526 от 9.10.2020 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело № 553/2019 г. Искателите сочат, че са заинтересовани лица по смисъла на пар. 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и съгласно чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК е следвало да са страни в приключилото с влязлото в сила решение съдебно производство. Излагат, че от съдържанието на приложените към искането два броя нотариални актове и от доказателствата съдържащи се в адм. дело № 553/2019 г. на Административен съд (АС) – Благоевград се установява, че от 16.05.2018 г. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот и върху претендирания незаконен строеж, за който се иска преместване. Констативния акт, с който е констатирано наличието на претендирания незаконен строеж е съставен на 31.01.2019 г., а оспорената заповед, с която се нарежда премахването му, е издадена на 2.05.2019 г. Към посочените дати искателите са били собственици на процесния недвижим имот и на претендираната като незаконен строеж постройка върху него. Както административния акт, така и съдебното решение засяга техни права и законни интереси. В случая неправилно, като страна по делото, е конституиран само претендирания извършител на строежа – Д. Т.. Искателите са лишени от възможността да участват в производството по делото и да защитят своите права и законни интереси. Поради това те имат основание да искат отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Считат, че са налице предпоставките на чл. 246 АПК. Правят искане решението на ВАС да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, от началото на съдебното производство. Искателите се представляват от адв. В. Камбуров. Ответникът – кметът на Община Благоевград не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът – Д. Т. не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, приема че искането е процесуално допустимо, като подадено в едногодишния срок по чл. 240, ал. 3 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 245, ал. 1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение № 12421 от 6.12.2021 г. на ВАС, второ отделение, по адм. дело № 1260/2021 г. е оставено в сила Решение № 1526 от 9.10.2020 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 553/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на Д. Т. срещу Заповед № 482 от 2.05.2019 г. на кмета на Община Благоевград, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "допълващо застрояване – лятна кухня" изграден в УПИ XXVIII в кв. 132 по плана на втори микрорайон, гр. Благоевград, имот с идентификатор 04279.615.82 по кадастралната карта на град Благоевград с извършител Д. Т.. За да е налице хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК лицето, което не е било страна по делото е следвало да има качеството на заинтересувана страна в съдебното производство, в което е постановено влязлото в сила решение, имащо сила спрямо него и то да е неблагоприятно. Следователно нормата е приложима не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо К. Т. и В. Т., тъй като те нямат гарантирано от закона право на участие като заинтересовани страни. В производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж по чл. 225а ЗУТ, страни са компетентният административен орган, в случая - кметът на Община Благоевград и адресатът на административния акт - Д. Т., по отношение на когото е разпоредено премахването на незаконния строеж. Трети лица, между които и собствениците (съсобственици) на терена не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване не създава задължения за тях и спора пред административния съд няма вещно-правен характер. Съдебното решение, с което се отхвърля жалба срещу индивидуален административен акт, е установително и няма сила по отношение на трети лица. То е обвързващо само по отношение на страните по делото и не рефлектира върху правната сфера на неучаствали в делото лица. С оглед на изложеното, подаденото на основание чл. 246, ал. 1 АПК искане за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,