Решение № 7346 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на Х. А. Х., гражданин на Сирия, чрез назначения му по реда на Закона за правната помощ (ЗПП) адв. Славов, срещу Решение 1960/04.03.2025 г., постановено по адм. д. 271/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 741/21.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), отказващо предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Счита, че решението е постановено в нарушение на чл. 75 от ЗУБ, като е игнориран факта, че причините чужденецът да напусне страната си по произход са свързани със заплаха за неговия живот и сигурност. Намира още, че съдът неправилно е приел, че Турция е трета сигурна държава. Поради това претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Кръстева, която оспорва нейната основателност с позоваване на актуални справки за ситуацията в Сирия. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 741/21.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на роден на [дата]. в Сирия, обл. Дейр Алзор, [населено място]. Според фактическите установявания на АС Хасково началото на закрилното производство е поставено с молби от 21.08.2024 г. и от 29.08.2024 г., въз основа на които чужденецът е регистриран в ДАБ с имена Х. (собствено) Х. (бащино) А. (фамилно), гражданство Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], роден на [дата]. в Сирия, обл. Дейр ал Зор, [населено място], с основно образование, професия автомонтьор, религия [заличен текст], неженен, без документи за самоличност. В рамките на проведено на 12.11.2024 г. интервю гражданинът на Сирия посочил, че е напуснал страната си по произход нелегално и влязъл в Турция през месец юни 2024 г. Заявил, че преминал през Турция почти транзит и влязъл в България също нелегално на 17.07.2024 г. Семейството му (майка, баща, трима братя и една сестра) останало в Сирия. Отрекъл да е бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Твърди, че срещу него и неговото семейство никога не е имало заплахи и не им е оказвано насилие. Не бил отбивал военната си служба и не бил призоваван. Напуснал Сирия заради войната и нежеланието му да отбие военната си служба, тъй като не иска да воюва. Обяснява, че в края на 2017 г. пострадал от бомбардировка и претърпял две операции на главата. Тогава селото му, което се намира на 25 км. от Дейр ал Зор в областта Шамия, се контролирало от ДАЕШ. През м. юни 2024 г., преди да напусне Сирия, в областта, където живеел, се водели битки между арабските племена и кюрдите, при които била използвана артилерия. Тогава загинали мирни граждани около 50 човека, от които повечето деца. Не искал да се върне в Сирия, искал да живее спокойно. При така заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо касатора да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, АС Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът приема, че заявителят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Съобразявайки данните от представените по делото актуални справки за ситуацията в Сирия от м. януари, м. февруари и м. март 2025 г., обосновава извод за неприложимост и на чл. 9, ал. 3 и ал. 8 ЗУБ. Решението е правилно. Не се установяват наведените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съдебен състав е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка АС Хасково е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани въз основа на възприетите факти и дават отговори на всички доводи на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. А. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група, нито се сочат конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които чужденецът е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са войната, липсата на сигурност и нежеланието му да отбие военната си служба. Декларирал е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Споделят се изводите на първостепенния съд, че жалбоподателят не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, което обуславя правилност на извода на съда за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Военната служба в Сирия е задължителна и не може да се приеме, че нежеланието на жалбоподателя да служи в армията е равнозначно на преследване. Обосновани са изводите на АС - Хасково и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Х. А. Х. не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен от съда анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07, както и Решение от 30 януари 2014 г. на СЕС по дело С-285/12, тълкуващи чл. 15, б. в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.), на който съответства чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. АС Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справките от м. януари, м. февруари и м. март 2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, анализирал е и информацията относно Сирия, допълнително представена пред него, формирайки правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Напротив, данните сочат, че от началото на 2025 г. ситуацията в Сирия се променя не в негативен аспект, а в положителен. Според данните от бюлетин на ВКБООН в периода 8 декември 2024 г. 27 март 2025 г. 371 900 сирийци са се завърнали в Сирия, а около 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районните им по произход. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Изложеното изключва и хипотезата на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Не се установяват и обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно е разбирането на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (виж Решението по адм. д. 3703/2025 г. на ВАС и цитираната в него практика). Според данните по делото такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Молбата на Х. А. Х. за международна закрила не е отхвърлена от административния орган с мотив, че идва от трета сигурна страна. Поради това не се налага да се обсъжда от настоящия касационен състав въпросът за това дали Турция е трета сигурна страна, нито се налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на преписката на административния орган с указания за извършването на проверка по отношение на тази трета страна. Първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респ. за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Преценката му е обусловена от цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното при проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Обратно на касационния довод, изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства. Отказът на председателя на ДАБ да предостави на сирийския гражданин международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт, отхвърлящ оспорването срещу административното решение правилен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение