Решение № 15020 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2011 г.

Решение № 15020 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по два броя касационни жалби:

1. От Национален осигурителен институт (НОИ), гр. София, срещу решение № 702 от 20.05.2011 г. по адм. д. № 1095/2010 г. на Административен съд Бургас в частта, в която е осъден да заплати на Феодора Динкова Иванова сумата 471.60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 6.11.2007 г. до окончателното й изплащане и,

1. От Феодора Динкова Иванова срещу решение № 702 от 20.05.2011 г. по адм. д. № 1095/2010 г. на Административен съд Бургас, в частта, в която е отхвърлен иска й против Национален осигурителен институт (НОИ), гр. София, за заплащане на имуществени вреди в общ размер на 7790.86 лева, представляващи: А) 5984.80 лева - пропуснати ползи, представляващи равностойността на обезщетението за бременност и раждане, което е върнато в бюджета на НОИ, в резултат на начета; Б) законната лихва върху сумата от 5984.80 лева, считано от 6.11.2007 г. до окончателното й изплащане; В) 1306.06 лева, причинени вреди, представляващи равностойността на платените допълнителни осигурителни вноски; Г) законната лихва върху сумата 1306.06 лева; Д) 500 лева, причинени вреди, представляващи разноски за адвокатски хонорар по адм. д. № 1663/2007 г. на Административен съд Бургас.

В касационните жалби се поддържа, че е налице нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че първата касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена, а втората касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Оспореното решение е постановено в производство по чл. 203 и сл. от АПК.

При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

По отношение на твърдяното незаконосъобразно бездействие от страна на ответника да отмени указания № 91-01- 75/28.03.2003 г. и № 94Т-623-1 от 14.12.2005 г., правило е прието, че такова не е налице. Тези указания, са издадени с цел уеднаквяване практиката на ТП на НОИ, имат вътрешно служебен характер, и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК по отношение на тях разпоредбите на кодекса не се прилагат. Издаването, съответно отмяната на такива указания, зависи от преценката на органа, който ги е издал, поради което в случая, след като същият не е имал нормативно установено задължение да ги отмени, не е налице и твърдяното бездействие.

Във връзка с твърдяното незаконосъобразно действие от страна на служители на РУСО, които са разрешили изплащането на обезщетението за бременност и раждане и не са изпълнили служебните си задължения да откажат същото, правилно е прието, че в случая единствената пряка и непосредствена вреда са заплатените от ищцата на 6.11.2007 г. наказателни лихви, възлизащи на сумата 471.60 лева. Това е така, защото в хода на ревизионното производство, в резултат на отмяната на разрешението по административен ред, се е стигнало до заплащането на претендираните от ищцата суми, но тя нямаше да дължи наказателни лихви, ако не беше разрешено изплащането на обезщетението.

Правилно е приета за неоснователна претенцията за присъждане на сумата 5984.80 лева - равностойността на обезщетението за бременност и раждане, което е върнато в бюджета на НОИ, в резултат на начета, и сумата 1306.06 лева - равностойността на платените допълнителни осигурителни вноски. Феодора Динкова Иванова през периода на получаване на обезщетението е осъществявала трудова дейност, за която по силата на закона се дължат допълнителните осигурителни вноски, които тя е заплатила, съответно не е имала право на обезщетението, което е възстановила въз основа на влязлото в сила разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, т. е. посочените суми не са заплатени в резултат на незаконосъобразните действия на служители на НОИ.

Неоснователна е и претенцията за присъждане на сумата 500 лева, представляваща направените разходи за адвокатско възнаграждение по адм. д. № 1663/2007 г. на Административен съд Бургас, тъй като същите не се явяват в резултат на незаконосъобразни действия на служителите на РУСО гр. Бургас по незаконосъобразното изплащане на обезщетението за бременност и раждане.

При липса на главен дълг, с оглед неоснователността на посочените претенции, неоснователна е и претенцията за заплащане на лихва върху претендираните суми.

От изложеното е видно, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,