Решение № 15695 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2018 г.
ВАСII отделение17.12.2018 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/07.02.2018 г., постановено по адм. дело № 581/2017 г. по описа на Административен съд – М.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15695 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Б. Борисов от [населено място] против решение № 78/07.02.2018 г., постановено по адм. дело № 581/2017 г. по описа на Административен съд – М.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответникът началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - М., не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящият касатор срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-0996-000810/24.10.2017 г. на началник –сектор"ПП" към ОД на МВР-М., с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП "прекратяване на регистрацията за срок от 1 година" на лек автомобил "БМВ320" с рег. [рег. номер на МПС] и отнемане на свидетелството за регистрация. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Въз основа на данните по делото е формирал извод за наличие на твърдяното нарушение, позовавайки се на описаните в акта фактически констатации, и като е приел за осъществена предпоставка по смисъла на чл. 171, т. 2 а ЗДвП. П. П. на Районна прокуратура –М. от 01.12.2017 г. за прекратяване на наказателно производство против нарушителя Б. Борисов е възприето за ирелевантно, тъй като то обосновава факта, че извършеното деяние е несъставомерно и не представлява престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК, но не сочи на липса на извършено административно нарушение, за което именно е издадена процесната заповед за ПАМ. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед по реда на чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в редакцията на разпоредбата ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - за срок от шест месеца до една година. Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези (проверка с техническо средство и медицинско изследване на кръвта), поради което осъществяването на проверка с техническо средство, чийто резултат не е оспорен, обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ. В тази връзка е безспорно установено, че Борисов не е отрекъл употребата на "канабис-5", макар да е отказал кръвна проба, като това обстоятелство е надлежно установено с техническо средство. Процесната заповед, обратно на твърденията на касатора, е издадена в унисон с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК - съдържа мотиви от фактическа страна, сочещи на управление на собствено МПС след употреба на наркотично вещество-автомобилът и водача са засечени и проверени двукратно на бул. Арнолди и ул. Тунджа, като твърденията, че Борисов не е управлявал автомобила не са доказани по надлежния ред. Единственото доказателство, ангажирано в производството както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата е представеното Постановление на Районна прокуратура –М. от 01.12.2017 г. за прекратяване на наказателно производство по чл. 343 б, ал. 3 от НК против Б. Борисов, което постановление не е влязло в сила. Конкретните факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП са установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, решаващият съд обосновано е приел за реализиран фактическия състав на чл. 171, т. 2 а ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ спрямо автомобила на жалбоподателя. В заповедта са изложени фактическото основание и правната квалификация, въз основа на които административният орган е приложил ограничителната мярка. Освен това, в заповедта е налице изрично препращане към фактическите установявания с АУАН № Д18153/23.10.2017 г., в който надлежно са посочени констатираните факти и нарушените законови разпоредби- чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Описаните в него обстоятелства не са оборени от жалбоподателя, при което въз основа на събраните по делото писмени доказателства, административният съд е извел верен извод относно правомерността на упражнената от органа властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. При това положение касационното оплакване, че не са налице изискуемите от закона материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ, не се оправдава от фактическа страна. Неоснователно е оплакването, изложено в касационна жалба, че оспорената заповед не е издадена от компетентен орган. Решаващият съд е изложил подробни мотиви за делегиране на правомощия със заповеди № 8121 з-1524/09.12.2016 г. и № 301 з-1411/07.06.2017 г., които се споделят и от настоящата инстанция. Предвид изложеното, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 171, т. 2