Решение № 13066 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2018 г.

Решение № 13066 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по молба на Агенция "Митници" чрез упълномощен представител М. Якимовска за допълване на Решение № 14124/19.11.2018 г. постановено по адм. дело № 3373/2018 г. по описа на ВАС, трето отделение в частта му за разноските. Ответната страна, "Ес и Кей" ООД със седалище гр. София, не изразява становище по молбата. Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 204, ал. 3 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е специално съдебно производство. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ приложим закон за обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски, преценена в контекста на чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, изключва приложимостта на чл. 143, ал. 4 АПК, съответно – на чл. 78, ал. 4 от ГПК в производството по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Това тълкуване на релевантните правни норми е в съответствие с мотивите на Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, /ДВ бр. 43 от 29.04.2008 г. /, с който е прието допълнението на чл. 10 ЗОДОВ в частта за алинея 2 и 3 - http: /parliament. bg/bills/40/802-01-31. pdf. В мотивите на закона изрично е посочено, че чл. 10, ал. 2 и 3 се приемат в изпълнение на решение Станков срещу България № 68490/01, ECHR 2007. В решението Станков срещу България ЕСПЧ приема, че "размерът на разходите, оценен в светлината на специфичните за дадено дело условия, е фактор, който трябва да се вземе предвид за определяне дали заинтересованият е разполагал с правото си на достъп (до съд)", т. 52. Съобразявайки мотивите на съдебното решение, законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ само ако искът бъде отхвърлен изцяло, само тогава разноските по производството се заплащат от ищеца. По същия начин задължен за разноските по производството е ищецът и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Видно от съдържанието на двете разпоредби, законодателят е направил изрично разграничение на обхвата на задължението за разноски на ищеца и на ответника при отхвърляне изцяло на иска, при оттегляне и отказ от иска и при уважаването му- изцяло или частично. В първата хипотеза законодателят е включил в обхвата на дължимите от ищеца разноски само разноските по производството. Във втората хипотеза е включил разноските по производството, таксите и възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал такъв. Дължимостта на всеки един от елементите на общото понятие "разноски" в хипотезата на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ е изрично определено с оглед на изхода от спора. Законодателят е направил изрично разграничение на обема на задължението за разноски в алинея 2 - при отхвърляне изцяло, оттегляне или отказ изцяло от иска, и в алинея 3 - при уважаване на иска- изцяло или частично. Няма законово основание разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ да се тълкува разширително. С оглед на горното в хипотеза като настоящата- искът е отхвърлен изцяло, ответникът има право на направените по производството разноски, но не и на възнаграждение за един адвокат/ юрисконсулт. Тълкуването на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ в тяхната взаимовръзка води до извода, че липсата на изрично предвиждане на отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при частично или пълно отхвърляне на иска /исковете му означава, че такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК Върховният административен съд