Решение № 55 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2007 г.

Решение № 55 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Б. С. - чрез адвокат А. против въззивно решение № 283 от 20.02.2006 г. по гр. д. № 2290 по описа за 2006 г. на Пловдивски окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Производството е за съдебна делба - във фазата по извършването й. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 70 от 23.06.2006 г. по гр. д. № 1050/1997 г. в обжалваната част относно изнасянето на публична продан на имот, съставляващ УПИ № 814 в кв.39 по кадастралния план на с. К., одобрен със Заповед № 115 от 2.03.1975 г.и попълнен със заповед № О* от 7.10.1999 г.с площ от 609 кв. м. Посоченото касационно основание е неправилност на съдебен акт, произтичаща от липса на преценка на всички събрани поделото доказателства и по-специално на свидетелските показания и приложения договор за продажба на наследство. Иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Срещу така подадената касационна жалба е постъпило възражение от един от ответниците - Щ., с което оспорва същата и желае съдът да остави в сила обжалвания акт. Останалите ответници не изразяват становище по подадената жалба. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в процеса, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, същата е неоснователна. Съображенията: С влязло в сила на 24.10.2003 г. решение е допусната съдебна делба между Д, В. Т., Т. А., И. Щ., Щ. Щ. и З. Щ. при квоти по 1/6 ид. ч. за всеки един по отношение на следния недвижим имот: дворно място от 4 000 кв. м., съставляващо имот № 716 в кв.39 по план на с. К.. На 2.11.2003 г.съделителката Д. Г. е починала и на нейно място е конституирана касаторката С. На 19.09.2005 г. е починала и съделителката З, която няма други наследници освен страните по делото. Преди смъртта на последната (с определение от 16.03.2005 г.) делото е било изпратено на община П. за издаване на заповед за изменение на плана съобразно проекта за разделяне на вещото лице, изготвило приетото по делото заключение. По този начин-след изпълнение на процедурата са били отредени шест имота за пет съделители и съдът е извършил делбата като е отредил за всеки съделител избрания от него реален дял по реда на чл. 292 от ГПК, а процесният имот УПИ № 814 в кв. 39 е изнесен на публична продан. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради несъобразяване с нормата на чл. 188 от ГПК, съгласно която съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. В случая - във въззивната инстанция не са представяни и не са приемани никакви доказателства (нито писмени, нито гласни). При това положение - възражението в касационната жалба, че въззивният съд (чието решение подлежи на касация) не е обсъдил в мотивите си свидетелските показания е неоснователно. Неоснователно е и възражението досежно необсъждане на приложения в първата инстанция договор за продажба на наследство от 22.04.2002 г., който е с нотариална заверка на подписите и е вписан в Службата по вписванията и с който З. Щ. е продала на Д. Г. цялото наследство, което е получила от баща си Г. Този договор е коментиран във въззивното съдебно решение. Правилно съдът е приел, че тъй като този договор е сключен преди влизане в сила на решението по допускане на делбата и съделителката, в чиято полза той е сключен Д. Г. се е позовала на него и не го е представила по делото-настоящата жалбоподателка Ц. С. не би могла да упражни правата на починалата си наследодателка, още повече, че тези права вече са преклудирани с влизане в сила на решението по допускане на делбата. Като правоприемник на наследодателката си -С. е получила нейния дял от 1/6 ид. ч и с постановеното решение правилно й е отреден в дял реално обособен имот, отговарящ на притежаваната от нея идеална част. Претенцията й за отреждане в дял и на процесния имот, изнесен на публична продан поради неподеляемостта му между останалите наследници, правилно е приета за неоснователна. Обжалвания акт на въззивният съд е постановен при съобразяване на разпоредбата на чл. 188 от ГПК (отм.), поради което подадената касационна жалба е неоснователна и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.) следва постановеното решение да бъде оставено в сила. С оглед на горното и предвид липсата на искане за присъждане на разноски, Върховен касационен съд, състав на III г. о.