Решение № 357 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1238/2012 г.

Решение № 357 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1238/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения С. А. Х. за възобновяване на НОХД № 621/2009 г. на Девненския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 18/2.03.2010 г., влязла в сила на 17.03.2010 г., с която бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което е бил осъден да изтърпи наказание 3 години лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от служебния му защитник, се твърди, че Х. не е знаел за образуваното съдебно производство, тъй като е бил в чужбина. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 5.06.2012 г. след привеждане в изпълнение на присъдата по НОХД № 621/2009 г. на 12.03.2012 г. (след задържане в Германия във връзка с издадена ЕЗА и привеждане в затвора [населено място]), което е най-късният момент за узнаването й. Съответно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. "с", "d" и "е" от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване. От материалите по делото е видно, че осъденият Х. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало и приключило в негово присъствие на 5.10.2009 г. На 1.12.2009 г. прокурорът е внесъл обвинителен акт, а с разпореждане от 2.12.2009 г. съдията-докладчик е насрочил разглеждането му в с. з. на 19.01.2010 г. Видно от изпратената призовка на съобщения по делото адрес подсъдимият не е бил открит на 22.12.2009 г., като е било посочено, че е заминал за чужбина преди 20 дни (л. 11). Тази информация е потвърдена и в последваща призовка от 28.01.2010 г. (л. 21). В изискана от РС справка за задграничните му пътувания е отразено, че на 1.12.2009 г. е напуснал пределите на България през Дунав мост. По искане на съда е постановено и общодържавното му издирване с надлежна телеграма, което е останало без резултат. В с. з. на 2.03.2010 г. първоинстанционният съд е назначил служебен защитник на подсъдимия и е разгледал делото в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, като на същата дата е приключил същото с постановяване на присъдата си. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. В кратък период след приключване на ДП, проведено в негово присъствие и преди датата на съдебното заседание по внесения обвинителен акт Х. се е укрил - напуснал е съобщения по делото адрес, нарушавайки условията по взетата спрямо него мярка за неотклонение "подписка" и е заминал за Германия, откъдето впоследствие е бил екстрадиран въз основа на ЕЗА. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното производство, въпреки положените надлежни усилия от страна на съдебната власт. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение