Решение № 7789 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2018 г.

Решение № 7789 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Б. при Министерство на земеделието, храните и горите против решение № 1535 от 26.07.2018 г. по адм. дело № 1092/2018 г. на Административен съд - Б. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - М. С., представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Б. е отменил заповед № РД-13-09/11.04.2018 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Б., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 вр. чл. 108 от Закона за държавния служител и заявление вх. № 674/11.04.2018 г. е прекратено служебното правоотношение на М. С. за длъжността младши експерт в Общинска служба по земеделие - Р. Съдът е установил по делото следните фактически обстоятелства: М. Ибрям Сали е назначен на длъжност "младши експерт" в Общинска служба по земеделие - Р. при Областна дирекция "Земеделие" - Б.. С молба вх. № 674 от 11.04.2018 г., адресирана до директора на Областна дирекция "Земеделие" - Б., М. С. е поискал "да бъде освободен от служебното си правоотношение по взаимно съгласие", считано от 12.04.2018 година. Според изслушаната съдебно-техническа експертиза, от информацията в база данни не може да се установи часа на входиране на заявлението в компютърната система на деловодството на ОС "Земеделие" - Б., но служебните номера в базата данни са последователни, т. е. конкретният запис не е добавен допълнително. В подкрепа на този извод са записванията в деловодната книга. Съдът обаче, като е констатирал техническите несъвършенства на деловодната програма, е изтъкнал, че достоверността на датата на входиране на заявлението на служителя е сериозно разколебана. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че срещу служителя М. С. е образувано дисциплинарно производство за допуснати нарушения на служебните задължения. По този повод на 11.04.2016 г. в ОбС "Земеделие" - Р. са пристигнали служители на областната дирекция за снемане на обяснения от дисциплинарно привлечените лица - Р. К. в качеството й на началник на общинската служба и М. С. - младши експерт в същата за това, че е изнасял служебния печат и служебни документи извън службата. За тези действия е съставен протокол, според който служителят е изслушан по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл (правомощие, което принадлежи изключително на органа по назначаване) и са приложени писмените му обяснения по случая. Не се е твърдяло и не са представени доказателства служителите, провели срещата с дисциплинарно привлечените лица, да са членове на дисциплинарен съвет по чл. 95, ал. 1 ЗДСл. Съгласно свидетелските показания, след като са приключили действията по дисциплинарното производство и след разговор със служителите на дирекцията, М. С. е заявил, че работата е тежка и изпитва затруднения да я изпълнява, при което написал заявлението за прекратяване на служебното правоотношение. Заявлението е предал на служителя Ж. Л.. Според гласните доказателства, служителите се прибрали в службата към 18, 30 часа и молбата е входирана в информационната система на областната дирекция. С оспорената заповед, издадена от органа по назначаване на 11.04.2018 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл, служебното правоотношение на М. С. е прекратено по взаимно съгласие. С възражение от 12.04.2018 г., получено в областната дирекция на 13.04.2018 г., е заявил, че молбата му за напускане следва да се счита за недействителна, т. к. е бил принуден да я подаде не по негова воля, а под натиск и е описал възприетите от него обстоятелствата по изготвяне на молбата на 11.04.2018 година. Заповедта е връчена на жалбоподателя, сега ответник по касация, чрез куриер на 16.04.2016 г., съгласно събраните писмени доказателства за проследяване на пратка № 76529425 на куриерска служба "Рапидо". Съдът е обсъдил релевантните факти и е достигнал до правно обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Правилно съдът е приел, че липсва валидно, свободно изразено волеизявление от служителя М. С. за прекратяване на служебното му правоотношение. Въз основа на коректен анализ на писмените и гласни доказателства, съдът точно е посочил, че М. С. е написал молбата си за прекратяване на служебното правоотношение след края на работното време, като е бил поставен под психологически натиск да избере между налагането на дисциплинарно наказание и доброволно напускане на службата. Установено е също, че директорът на ОД "Земеделие" заедно със служители е изчакал командированите служители да се завърнат в службата с молбата на М. С., същата да бъде входирана в деловодната система и съответно - да се издаде заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Тези обстоятелства, преценени и в светлината на подаденото заявление за оттегляне на молбата за прекратяване на служебното правоотношение на следващия ден, ясно показват, че от страна на служителя липсва свободно манифестирана воля за прекратяване на правоотношението, а от страна на органа по назначаване - е налице предприемане на поредица от действия по създаване на организация за постигане на целения резултат - прекратяване на служебното правоотношение на служителя, които съдържат признаците на превратно упражняване на правомощията на орган по назначаването. Следва да се споделят аргументите на решаващия съд, че служителят като страна по служебно правоотношение, основано на принципа на власт и подчинение, не разполага с инструментите на процесуална защита в хипотезата на извършване на правни действия под заплаха, предоставени на страните по трудово правоотношение, които са равнопоставени, но това не може препятства възможността да претендира незаконосъобразност на уволнението поради недействителност на волята си пред съда. В този случай съдът правилно е приел, че съдебният контрол е за материална законосъобразност и съответствие с целта на закона на оспорения акт. Правилно съдът е приел, че за да са налице материално правните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл следва да са налице две взаимни свободно формирани волеизявления за прекратяване на служебното правоотношение. Волеизявлението на служителя не е формирано свободно, а под заплахата от дисциплинарна санкция, за да избегне неблагоприятни последици, които биха настъпили. Трябва да се отбележи, че спорът не се отнася до това дали служителят е изпитвал притеснения и тревоги от дисциплинарно наказание, което е обичайно, както и че няма пречка в хода на дисциплинарното производство същият да поиска да бъде освободен от служба и съответно органът по назначаването да вземе отношение по предложението, но решението за подаване на заявление по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл следва да бъде е резултат на свободна воля. В случая мотивационният процес е опорочен от оказания целенасочен натиск върху служителя да подаде заявление за прекратяване на служебното правоотношение, поради което съдът правилно е приел, че няма валидно изразено предложение и съответно не е налице материално правното основание по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Изложените съображения от съда в тази насока са правилни, основани на данните по делото, поради което се споделят от касационната инстанция. Този подход е довел до ограничаване правото му на избор и свободно изразяване на волята. Налице е злоупотреба с власт от страна на органа по назначаване, който е упражнил властническите си правомощия в нарушение на целта на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,