Решение № 300 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14153/2012 г.
ВАСVII отделение09.01.2013 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 568 от 3.10.2012 г., постановено по адм. д. № 594/2012 г. на Административен съд - Плевен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 300 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14153/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Гълъбин Арсов Богданов от с. Крушовица, Плевенска област, против решение № 568 от 3.10.2012 г. по адм. д. № 594/2012 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 20182 от 22.05.2012 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Плевен за изземване на свидетелството му за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на съдебнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Плевен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е изложил верни и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата правна норма, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената принудителна мярка. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление (чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП), което се издава от органите на Министерство на вътрешните работи. Свидетелството се издава при наличието на предвидените в закона условия. С него се удостоверява правоспособността на водача. Водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Контролните точки служат от една страна за отчитане на извършените нарушения от водач, а от друга страна имат и санкционен характер, тъй като според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при отнемане на всички контролни точки, водачът губи правоспособността си. Целта на приложената принудителна административна мярка с превантивен характер е да осуети възможността на водача да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по отношение на Гълъбин Богданов са изпълнени предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството му за управление на МПС, тъй като е загубил придобитата правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и не е върнал свидетелството в съответното поделение на МВР. След като е обсъдил в съвкупност релевантните по делото факти, съдът е заключил, че спрямо касатора има издадени шест наказателни постановления за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата, посочени в оспорената заповед, с които са му отнети съответния брой контролни точки - общо 40 контролни точки, поради което лицето е изгубило придобитата правоспособност и за него е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Прието е, че наказателните постановления са влезли в сила, тъй като няма данни да са обжалвани в законоустановения срок, а и адресатът не оспорва това обстоятелство. Безспорно е установено както от приложените справки по административната преписка, така и от твърденията на Богданов, че е изпълнено задължението му по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Съдът правилно е разгледал и обсъдил тези наказателни постановления, описани във фактическата част на оспорения административен акт, тъй като контролът за законосъобразност се свежда до съдебна проверка на фактическите обстоятелства, посочени от издателя на заповедта. Като е приел, че визираните в заповедта наказателни постановления са надлежно връчени и влезли в сила, съобразявайки отнемането на всички контролни точки на водача и неизпълнение на задължението на последния по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, първоинстанционният съд е достигнал до правния извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Касаторът не спори, че свидетелството не е върнато доброволно. Спорът е досежно другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения. С Наредба Iз -1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията, за които се отнемат е определен максимален размер на контролните точки
и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Обстоятелството, че визираните във фактическата част на заповедта правораздавателни актове са влезли в сила, не е оспорено в процеса. Водачът е получил пълният им размер при първоначално издаване на свидетелството за правоуправление, при действието на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат Представените доказателства безспорно установяват, че на Богданов са отнети всички 39 контролни точки за периода до издаване на оспорената заповед. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да приложи принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление. Съответен на закона е и изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за зачитане на възстановени 1/3 от контролните точки на водача. Изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяване на точките в съответните регистри, което не е доказано по делото. Макар и да са налице доказателства за изпълнение на императивното изискване за погасяване на публичното държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, както и за успешното приключване на курса за допълнително обучение, при условие, че касаторът не е подал заявление по чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за частично възстановяване на контролните точки , не може да се позовава на благоприятни за него последици от проведеното допълнително обучение. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни правни съображения, които настоящата инстанция споделя. Като е отхвърлил жалбата на Гълъбин Богданов, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.