Решение № 3847 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2024 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда Бургас против решение 727/30.05.2024 г., по адм. дело 73/2024 г. на Административен съд Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба, Динно ЕООД, [населено място], област Ямбол и Г. Р. Д., от [населено място], област Хасково изразяват становища за неоснователност на същата. Представят писмени бележки, с които молят да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендират разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 727/30.05.2024 г., по адм. дело 73/2024 г. Административен съд Ямбол е отменил постановление от 18.05.2023 г. по чл. 405а, ал.1 КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от Дирекция Инспекция по труда Бургас, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Г. Р. Д., в качеството му на работник и Динно ЕООД, [населено място], в качеството му на работодател, считано от 24.04.2023 г. и предписание по чл. 405а, ал.4 КТ до Динно ЕООД, [населено място] да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма със срок до 22.05.2023 г. Присъдил е разноски. Решението е неправилно. Събраните по делото доказателства установяват, че при извършени проверки за спазване на трудовото законодателство на 24.04.2023 г. (14:40 часа) и 15.05.2023 г. (11:15 часа) на строителен обект: жилищна сграда, находяща се в гр. Приморско, [улица] установено, че лицето Г. Р. Д. е извършвало строително-монтажни работи на обекта връзване на арматура и изграждане на кофраж. Лицето е попълнило (чрез К. А., работещ също на обекта) и подписало декларация, в която е декларирало данни относно извършваната от него работа. Посочил е, че работи на обекта в качеството си на работник на Динно ЕООД, [населено място], с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с една почивка през работния ден и два почивни дни през седмицата. Декларирал е трудово възнаграждение в размер на 30,00 лева на ден, без сключен писмен трудов договор. На 18.05.2023 г. при проверка по документи в Дирекция Инспекция по труда Бургас от Динно ЕООД, [населено място] не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето Г. Р. Д. (включително не е представен сключен писмен трудов договор) към 24.04.2023 г., когато е било установено за първи път лицето да полага труд. Липсват данни и в регистъра на трудовите договори в Информационната система на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда . При извършената първа проверка на обекта е било установено, че Г. Р. Д. е извършвал трудова дейност по връзване на арматура, каквато са извършвали и останалите работещи лица, декларирали че работят за Динно ЕООД, [населено място], като на място се е намирал и служебен автомобил с инициалите на търговското дружество. На мястото на обекта е било монтирано скеле, използвано от работници на други фирми за направата на конструкцията за облицовка на сградата. От лицата на обекта единствено Г. М. А. е бил със сключен писмен трудов договор. Работещите без договори са декларирали изпълнявана длъжност, място на работа, дата на постъпване, работно време, трудово възнаграждение данни обосноваващи белезите на трудово правоотношение. Последвалите декларации в обратен смисъл нямат обвързваща доказателствена сила и съдът необосновано ги е ценил без да ги съобрази с оглед всички обстоятелства от значение за случая. Въз основа на фактите по спора административният орган е издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 405а, ал.1 КТ законосъобразно е обявил съществуването на трудово правоотношение между Динно ЕООД, [населено място] и Г. Р. Д., връчвайки на търговското дружество предписание по чл. 405а, ал.4 КТ, в качеството му на работодател, да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма. Достигайки до различни изводи, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неточно прилагане на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Делото е изяснено от фактическата страна и вместо отмененото съдебно решение следва да бъде постановено друго за отхвърляне на оспорването срещу актовете на контролните органи на Дирекция Инспекция по труда Бургас. Предвид изхода на спора в тежест на Динно ЕООД, [населено място], област Ямбол следва да бъдат поставени заявените от административния орган и сторени разноски за двете инстанции, които възлизат на сумата от 270,00 лева (общо 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК и 70,00 лева ДТ за касационното производство). Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение