Решение № 2920 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2009 г.

Решение № 2920 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12966/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Недев Добрев от гр. Варна, действащ чрез пълномощника му адв. Наско Станев, срещу Решение № 1393 от 29.07.2009 г., постановено по административно дело № 2451/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на Н. Добрев против Заповед № ДК-02-ВН-49/7.08.2008 г. на Началника на РДНСК - Варна. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, относими към едно от отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се и, че потвърдената с него по същество заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на атакуваният съдебен акт и на заповедта на Началника на РДНСК - Варна. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците Радослав Колев Радев, Владимир Колев Радев, Росен Йозов Мирчев, Кремена Димитрова Мирчева, Стояна Кръстева Иванова, Снежана Иванова Радулова и Началника на РДНСК - Варна, редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Николай Недев Добрев от гр. Варна срещу Заповед № ДК-02-ВН-49/7.08.2008 г. на Началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: Едноетажна постройка, находящ се в УПИ I-771, кв. 49 по КП на кв. Виница, административен адрес ул. "Ангел Главчев" № 22, кв. Виница, гр. Варна. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е преценил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в определената форма, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона, като в мотивите си е отговорил на всички възражения на жалбоподателя. Решаващият съдебен състав е обследвал законосъобразността на административната процедура и е възприел извода на административния орган, че процесната едноетажна постройка представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото е изградена без изискуемите строителни книжа. Съдът е установил и, че: не са предприемани действия и не са издавани актове за узаконяване на процесния строеж в имота по реда и в сроковете съгласно § 183 и § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ; строежът не се намира в режим на търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ; строителството е изпълнено в нарушение на приложимия към момента на извършването му чл. 56 от ЗТСУ (отм.). Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано в мотивите на проверяваното решение е прието за установено, че процесният строеж е изграден без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същия като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и съответно подлежащ на премахване. Констатациите в тази насока на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 52 от 09.05.2008 г., не са оборени в съдебното производство. Надлежно е доказано както от административния орган, така и в производството пред първоинстанционния съд, че едноетажната постройка е изпълнена без изискващите се в случая одобрен проект и разрешение за строеж, и че строежът не е бил допустим по правилата и нормите, действали към момента на изграждането му, доколкото не е налице изискуемото съгласие на останалите съсобственици на имота. Съдът е съобразил и компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което постройката е изградена през 2000 г. (така е посочено и в процесната заповед). Правилно е прието, че предвид годината на изграждане строежът не е сред предвидените в § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, и не попада в кръга на визираните от ал. 3 на същия § 16, доколкото не е деклариран в шестмесечния срок от влизане в сила на ЗУТ. Надлежно е обсъдено приложното поле на относимите в случая разпоредби на ЗУТ и ЗТСУ (отм.). Верни са и изводите относно липсата на нарушения на административнопроизводствените правила, и че Н. Добрев е имал възможността да упражни в пълен обем гарантираното му от закона право на защита. Предвид гореизложеното следва да бъде споделен извода на административния съд, че е налице незаконен строеж, подлежащ на премахване, законосъобразно наредено с процесната заповед. Тезата на касатора за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Първостепенният съд не само е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, но надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Потвърдената по същество с обжалваното решение заповед е постановена в съответствие със всички нормативни изисквания, в това число при спазване на материалния закон и без да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав