Решение № 3281 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2009 г.

Решение № 3281 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на ЕТ "Настя - 90-Емил Стефанов", гр. Видин, чрез законния си представител Емил Филипов, против Решение № 32 от 14.09.2009 г. на Съвета за електронни медии, с което е решено издаването на акт за установяване на публично държавно вземане на жалбоподателя в размер на 10 164,38 лв. заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради липса на право основание за издаването му, което жалбоподателят извежда от твърденията си за липса на осъществявана дейност като лицензионен оператор. Ответникът по жалбата СЕМ, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни доводи досежно законосъобразността на обжалвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - първо отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване административен акт, а по съществото за неоснователна. Предмет на обжалване е решение на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с което е решено издаване на акт за публично държавно вземане с адресат жалбоподателя, в качеството му на телевизионен оператор, за неплатени годишни лицензионни такси, дължими съгласно разпоредбата на чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Размера на задължението е определено на основание чл. 12, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите за радио-телевизионна дейност. Фактическите основания за определяне на обжалваното задължение е наличието на Решение № 15-00-93/30.05.2002 г. на СЕМ, с което на основание § 53/ от ПЗР на ЗРТ жалбоподателят е вписан служебно в регистъра на СЕМ, като телевизионен оператор, разпространяващ програми по кабелен път. До момента на издаване на обжалвания акт няма данни за прекратяване на притежавана лицензия за осъществяване на радиотелевизионна дейност. С писмо-отговор от 11.03.2008 г. по повод писмо на СЕМ от 26.02.2008 г., жалбоподателят е уведомил ответника, че за периода 2006-2007 г. до момента на отговора не произвежда телевизионна програма и не излъчва телевизионни програми в квартал "Нов път" гр. Видин. Подробно е изложил създалата се ситуация във връзка с предоставената му лицензия и е заявил, че не дължи вноски за посочения период. Искане за прекратяване на лицензията не е направено. При така установеното от фактическа страна се налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в съответната форма и в съответствие с разпоредбите на чл. 102, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията, във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите за радио-телевизионна дейност /ТТРТД/. Видно от изискването на чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ годишна такса се дължи а) за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията; б) за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. В случая не е спорно, че жалбоподателят е регистриран като телевизионен оператор, разпространяващ програми по кабелен път, въз основа на издадена лицензия за осъществяване на такава дейност. Спорът е свързан единствено с твърдяната от жалбоподателя липса на осъществявана дейност като лицензионен оператор. С писмо-отговор от 11.03.2008 г. по повод писмо на СЕМ от 26.02.2008 г., жалбоподателят не е направил искане за предсрочно прекратяване на лицензията, а само е изложил доводи досежно фактическа невъзможност за извършване на такава дейност. Това обстоятелство обаче, при липса на надлежно направено искане за прекратяване на лицензията е ирелевантно, тъй като както в ЗРТ, така и в ТТРТД не се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран-аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от датата на влизане в сила на ТТРТД - 16.06.2006 г. до края на 2008 г. Неоснователен е довода изложен в жалба относно наличие на заявление от 25.09.2001 г., с което жалбоподателят е уведомил Председателя на държавната комисия по далекосъобщенията, че не желае да получи и да се възползва от издадената му лицензия от 21.12.2000 г. От една страна това заявление не е приложено като доказателство по делото, а ответната страна заяви, че не разполага с него, тъй като не е адресат на същото. От друга страна като подадено през 2001 г., същото визира период преди издаване на Решение № 15-00-93/30.05.2002 г. на СЕМ, с което на основание § 53 от ПЗР на ЗРТ жалбоподателят е вписан служебно в регистъра на СЕМ, като телевизионен оператор, разпространяващ програми по кабелен път. В това решение е посочено наличие на валидна лицензия № 00146/20.04.2000 г. По преписката не се съдържат доказателства за връчване на решението, но в жалбата не се излагат доводи в обратна насока, поради което следва да се приеме, че след като последното не е обжалвано, то за жалбоподателя е налице лицензия за осъществяване на радио или телевизионна дейност чрез кабел или сателит, която не е отменена или изменена до момента на издаване на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ законосъобразно е определено задължение за годишна такса, изчислена по реда на чл. 12, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите за радио-телевизионна дейност. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалният представител на ответника по жалбата, жалбоподателят следва да заплати сумата от 650 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 8, вр., чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/04 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Предвид на изложеното Върховният административен съд, първо отделение,