Решение № 11570 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5155/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от КАН СТРОЙ 1 ЕООД, чрез адв. Христанов, срещу Решение 84 от 27.02.2023 г., постановено по адм. дело 568/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-03000821006808-091-001/03.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 170/07.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Варна. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдебният акт е немотивиран, като съдът не се е произнесъл по съществени доводи на жалбоподателя и не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. Сочи се, че е доказано внасянето на изтеглените от банковите сметки на дружеството суми в касата му, като налични парични средства в брой, което е констатирано от приетата съдебно-счетоводна експертиза въз основа на съставените счетоводни записвания, а и въз основа на извършена физическа инвентаризация на паричните средства. Изложени са доводи за недоказаност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Ревизиращите органи не са извършили анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, а формално са посочили факти, които нямат отношение към определяне размера на данъчната основа. Същественото за спора обстоятелство наличието на процесната сума в патримониума на ревизираното дружество, не е обсъдено от приходните органи. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановена отмяна на процесния РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - директор на дирекция ОДОП Варна, чрез юрк. Стефанова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА Р-03000821006808-091-001/03.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 170/07.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Варна, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на КАН СТРОЙ 1 ЕООД са установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38 ЗДДФЛ, за периода м.10 - м.12.2017г., в размер на 3 496,05 лв., ведно с лихви за забава в размер на 1538,38 лв. За да отхвърли оспорването на РА административният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил релевантните факти и обстоятелства и в съответствие със събраните по делото доказателства е формирал правилни и обосновани правни изводи. Касационните оплаквания в тази насока са неоснователни. По делото е безспорно установено, че в хода на ревизията от ревизираното дружество е изискано представяне на конкретно посочени счетоводни документи, регистри и писмени доказателства, относими към търговската му дейност и необходими за установяване на основата за данъчно облагане, както и писмени обяснения във връзка с конкретно поставени въпроси. В отговор, от управителя на дружеството е заявено, че не разполага с изисканите документи, тъй като не са му предоставени от предходния управител с обяснение, че са унищожени при пожар. Следователно, доказана е липсата на счетоводна отчетност, съответно, че воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, са унищожени не по установения ред обстоятелства, представляващи основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. В разглеждания случай от приходните органи е доказано наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК, но ревизираното дружество не се е справило с доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в издадения РА. Съгласно легалната дефиниция на понятието "дивидент", дадена в § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ, както и в § 1, т. 4, б. в от ДР на ЗКПО, "дивидент" е скритото разпределение на печалба, което понятие е дефинирано в § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО: "скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". По делото е установено по безспорен начин, че през м. 12.2017 г. от банкова сметка на КАН СТРОЙ 1 ЕООД от действащия към посочената дата управител е изтеглена в брой сума в размер на 69 920,92 лв. Същата е отразена в баланса на дружеството към 31.12.2017 г. като налични парични средства в каса. Както в хода на ревизията, така и в производствата по обжалване на РА, не са представени доказателства, които да опровергават по категоричен начин констатациите на ревизиращите орган, че посочената сума не е налична като парични средства в брой при ревизираното дружество. Въпреки че в хода на ревизията от КАН СТРОЙ 1 ЕООД са изискани доказателства и писмени обяснения, в т.ч. и за наличността на парични средства в каса в лева към 09.08.2021 г., както и за мястото им на съхранение, такива не са представени. Не са приложени доказателства за предаване и приемане на сумата при продажбата на капитала на дружеството от предходния на действащия управител, не е налице и инвентаризационен опис за наличните средства към 31.12.2017 г. Констатираното от експертизата счетоводно отразяване на налични парични средства в брой в касата на дружеството за процесния период, както и фактическото представяне пред вещото лице на сума в размер на 69 920 лв., не обосновават извод, че към 31.12.2017 г. посочените парични средства са били налични по каса. Това е така, тъй като прегледаните от експертизата счетоводни регистри са представени едва при съдебното оспорване на РА, след като в хода на ревизията изрично е заявено от управителя, че счетоводни документи и регистри не са налични поради унищожаването им при пожар. На следващо място, управителят на дружеството не е предоставил информация за наличните средства в брой и за мястото им на съхранение пред ревизиращите органи. Твърдените като налични парични средства са представени едва в хода на съдебното производство, пред вещото лице и то от трето лице, при липса на представител на търговеца и на адрес, различен от вписания в Търговския регистър адрес на управление. По гореизложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че процесната сума от 69 920 лв. не е налична и не е доказано да е разходвана за търговската дейност на дружеството, поради което представлява изплатен дивидент под формата на скрито разпределение на печалба и съответно подлежи на облагане като доход по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ. Обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 803,44 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,