Решение № 4480 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 37/2019 г.

Решение № 4480 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 37/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Соколова, подадена чрез пълномощник, против решение № 402–09.11.18 г., постановено от Административния съд-Перник по адм. д. № 603/17 година, в частта, в която са отхвърлени исковете за обезщетяване на имуществени вреди и частично е отхвърлен иска за обезщетяване на неимуществени вреди. С обжалваното решение Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" е осъдена да заплати на Н. Соколова сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 17.06.16 г. до 17.12.2016 г., които се изразяват в преживян психически стрес, психически и физически болки и страдания, които са намерили отражение по емоционален начин при придвижването с градския транспорт, поради високия си процент инвалидност, причинени от незаконосъобразна заповед № РД-14-1324/17.06.2016 г., издадена от началник областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Перник, която е отменена с решение № 333/17.10.2016 г. по адм. д. № 307/2016 г. по описа на Административен съд Перник, ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г. за разликата над 600 лева до пълния предявен размер от 3000 лева, както и законната лихва върху главницата за периода от 17.06.2016 г. до 18.07.2017 г. включително и отхвърля изцяло предявения от Н. Соколова иск за обезщетение от 20 000 лева за имуществени вреди, изразяващи се във фактическо влошаване състоянието на собствения й лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС], настъпили по време на неправомерното му задържане на наказателния паркинг и е бил повреден в областта на дясна задна броня, причинени от незаконосъобразната заповед, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 17.06.2016 г., както и за присъждане на сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да ползва лекия си автомобил в периода от 17.06.2016 г. до 17.12.2016 г., равняваща се на наемната цена, която би получила за шест месеца при отдаване на автомобила под наем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 17.06.16 година. Със същото решение Изпълнителната агенция е осъдена да заплати на ищцата сумата от 110 лева разноски по делото. Както се посочи по-горе, постановеното решение е обжалвано само от ищцата и то в отхвърлителната му част. Наведени са касационни основания за неправилност на решението в обжалваната му част поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му в обжалваната част и уважаване на предявените искове, претендират се и разноски по делото. Ответникът – Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето и. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която постановеното решение в обжалваната му част е неблагоприятно. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с три обективно кумулативно съединени иска, с които се претендират обезщетения за вреди (имуществени и неимуществени), причинени от отменената като незаконосъобразната заповед № РД-14-1324/17.06.2016 г. на началника на областен отдел "Автомобилна администрация", с която е спрян от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация, лекия автомобил, собственост на ищцата и му е определено място на домуване на охраняем паркинг "ВиВ", с адрес: гр. Перник, ул. "Ю. Гагарин" № 1. От акта за установяване на административно нарушение с дата, съвпадаща с датата на заповедта, съдът е установил, че автомобилът е бил управляван на 17.06.16 г. от Б. Соколова и с него е извършен нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане "на цената на билета" като превозваният пътник Р. Стефанов е заплатил три лева, без да му се издаде превозен документ. Съдът е установил, че заповедта е отменена при съдебното й оспорване с решение на АС-Перник по адм. д. № 307/16 г., влязло в сила на 19.07.2017 година. Установено е също така въз основа на свидетелство за регистрация на автомобила, че той е собственост на ищцата. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания от св. Борисов и Соколова, съдът е установил, че ищцата е ползвала автомобила си чрез дъщеря й Б. Соколова, както и че след случката, на която ищцата е присъствала, тя се е затворила в себе си, изпитвала е неудобство и срам, както и че за транспортирането на ищцата до болница или до центъра на града през периода на задържане на автомобила й, тя е ползвала такси. Въз основа на показанията на останалите разпитани по делото свидетели, съдът е приел за установено, че автомобилът при оставянето му на паркинга е бил мръсен и очукан от всички страни, бил е докаран от жена, която заявила, че предишната седмица автомобилът е бил ритан. Въз основа на същите показания е установено, че на паркинга автомобилът е бил паркиран със задната страна към бетонна стена и няма как бронята да е счупена на паркинга, както и че ключът от автомобила, никога не е бил държан на паркинга, където има камери и охрана, и бариери. От правна страна, съдът е приел, че в случая е налице отменен незаконосъобразен административен акт, но е посочил, че само от това, не се презюмира отговорността на държавата за настъпилите от него вреди. Посочил е, че вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от акта и да са реално претърпени. По отношение на иска за заплащане на обезщетение в размер на 8000 лева за това, че ищцата е пропуснала ползи от наем на автомобила за периода, през който той е бил спрян от движение, съдът е посочил, че ищцата не е доказала, че действително е щяла да получи тази сума, подчертавайки, че по делото е било установено, че преди налагането на мярката, автомобилът не е бил отдаван под наем на други лица. Съдът е стигнал до извода, че твърдяната имуществена вреда от пропусната полза е само евентуална, а не реално настъпила, поради което е отхвърлил този иск. Съдът е преценил като недоказан и иска за обезщетяване на имуществена вреда от понесената загуба, изразяваща се в повредата на обективното състояние на автомобила по време на престоя му на паркинга. Съдът е приел, че автомобилът е бил с обективна повреда в задната броня вдясно, но не било проведено пълно главно доказване от ищцата, че тази повреда е станала именно във връзка с отменената незаконосъобразна заповед. Посочено е, че от съвкупната преценка на доказателствата събрани по делото, не можело да се установи, кога и къде, е настъпила повредата на автомобила. Недоказаните факти са неосъществени за съда факти е посочил съдът в решението си. По иска за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата, съдът е определил размера на справедливото обезщетение като е посочил, че недоказани са останали обстоятелствата, твърдени от ищцата, че за процесния период е ползвала услугите на градския транспорт, както и за степента й на инвалидност. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението в обжалваната му част като правилно. При постановяването му, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, анализирал ги е и е формирал обосновани и верни изводи. Правилно е преценено от съда, че ищцата, чиято е била доказателствената тежест, не е ангажирала категорични и убедителни доказателства, че през посочения от нея исков период, би получила доход от наем на автомобила й. По тази причина, съдът основателно е отхвърлил иска й за заплащане на обезщетение за твърдяната пропусната полза от наема на автомобила й. Правилна е преценката на съда, че не са били налице предпоставките на закона за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увредата на автомобила. За да се приеме, че задната броня на автомобила в дясната й част, е повредена по време на принудителния му престой на посочения паркинг, ищцата е следвало да докаже по делото, че при оставянето на автомобила на въпросния паркинг, той е бил без тази повреда. Убедителни доказателства за това обстоятелство, ищцата не е ангажирала по делото. Правилно, съдът не е кредитирал показанията по този въпрос на свидетелите Соколова и Борисов с оглед евентуалната им заинтересованост, тъй първата е дъщеря на ищцата, а вторият е нейн внук. Също така, както основателно е посочено от първоинстанционния съд, тези показания не съвпадат с останалите събрани по делото доказателства. Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението в частта, в която частично е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е изложил подробни и аргументирани съображения относно неимуществените вредите, претърпени от ищцата, които приема за доказани, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е приложил правилно материалния закон, събразявайки всички относими към този въпрос обстоятелства. По тези съображения, решението на административния съд в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд