Решение № 4030 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15322/2012 г.

Решение № 4030 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15322/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна срещу решение № 2580/24.10.2012 г. по адм. д. № 2297/2012 г. на Административен съд -Варна. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението са претендира неговата отмяна със законните последици. Ответницата Пенка Петрова, в писмено възражение излага становище за основателност на жалбата и моли да бъде отменено решението. Претендира разноски. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № КД 14-03-514/20.02.2012 г. на началника на СГКК - Варна, с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 във връзка с ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, като се заличава имот с идентификатор 10135.2522.766, вписан в регистъра на Желез Киров и се създават два нови имота с идентификатори 10135.2522.968 и 10135.2522.969,с вписване в регистъра като собственост на Пенка Петрова /първия/ и с неустановен собственик /втория/. Преписката е върната на адм. орган за ново произнасяне с конкретни указания, залегнали в мотивите. За да постанови този правен резултат, съдът е съобразил констатациите на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза досежно разминаване между титулите на собственост и отразеното в кадастралната карта и регистри изменение. Прието е, че процедурата по § 4к изисква пълна преценка от СГКК, вкл. и събиране на доказателства за вещните права, с оглед правилното отразяване на имотите. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при липса на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е обстоятелството, че процедурата по изменение на кадастралната карта и регистър е започнала и проведена по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази норма се явява специална по отношение нормите на ЗКИР, както правилно се твърди в касационната жалба. Тава обаче не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка правата на собственост на лицата -фигуриращ в регистъра собственик и претендиращ грешка в ПНИ, тъй като в ал. 8, т. 1 на § 4к е визирано, че "при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред". Следователно решението на комисията за изменение плана на новообразуваните имоти, не е обвързващ СГКК акт, а СГКК следва да установи наличие на констатациите, залегнали в решението на комисията и наличие на основания за изменение в кадастралната карта и регистър. Предвид това изводът на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните норми от административния орган, който не е изяснил всички относими факти и обстоятелства е правилен. Това е довело до противоречие и с разпоредбата на § 4к ал. 13 ПЗР ЗСПЗЗ, която задължава СГКК да започне производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, но не визира обвързаност с решението на комисията. В случаите, в които се констатира спор за материално право, е налице пречка за допускане на изменението на основание ал. 8, т. 1 на § 4к, както от комисията, така и от СГКК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение