Решение № 3793 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5015/2019 г.

Решение № 3793 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5015/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. С., чрез процесуалният му представител - юрисконсулт А. Зотев, против решение № 1474 от 07.03.2019 г. по адм. дело № 13105/2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 18-9160/30.10.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. С., като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: началника на СГКК - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Столична община /С0/, чрез пълномощник - юрисконсулт Фаик, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АССГ, "ЧЕЗ Разпределение България" АД е оспорило Заповед № 18-9160/30.10.2018 г. на началника на СГКК-С., с която е одобрено изменението на КККР на гр. С., състоящо се в: 1 нанасяне на нови обекти в КККР, а именно - самостоятелен обект в сграда /СОС/, с проектен идентификатор 68134.1505.2288. 8. 1, с площ от 8, 01 кв. м. и СОС, с проектен идентификатор 68134.1505.2288. 8. 2, с площ по документ 0 кв. м.; и 2 промени в данните за собственост, като за СОС с идентификатор 68134.1505.2288. 8. 1 е записан на Столична община, р-н "И.", на основание АОбС № 667/12.09.2000 г. и за СОС с идентификатор 68134.1505.2288. 8. 2 е записан на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и на Столична община, р-н "И.", на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е извел правни изводи за законосъобразност на заповедта. Приел е, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според него изменението на КККР се отнася до заснемане на два СОС, съобразно функционалното им предназначение - единия обект с идентификатор накрая 2288.8.2, представляващ трафопост и другия обект, с идентификатор накрая 2288.8.1- помещение към трафопост. За СОС с проектен № 2288.8.2 /накрая/, поради наличие на дублиращи документи за собственост на името на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и на СО, р-н "И.", е приел, че правилно органът е извършил записване в КР и на двамата. Отчел е, че изменението е в хипотезата на непълнота и грешка, тъй като и двата обекта съществуват в действителността, но не са отразени в одобрената КККР от 2012 г. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оспорената заповед е одобрено изменение на КККР на гр. С., изразяващо се в нанасяне на два нови обекта на кадастъра, по смисъла на чл. 23, т. 3 ЗКИР, а именно два самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 68134.1505.2288. 8, описани като: трансформаторно помещение с проектен идентификатор 68134.1505.2288. 8. 2 и помещение към трафопост с проектен идентификатор 68134.1505.2288. 8. 1. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗКИР, "самостоятелен обект в сграда е обособена част от сградата, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение". По делото липсват доказателства относно изпълнението на това условие за наличие на самостоятелен обект в сграда /СОС/, а именно, че и двата обекта поотделно притежават самостоятелно функционално предназначение. От приетите по делото обяснителна записка към проект за създаване на схема на СО в сграда 8 /последния номер от идентификатора на сградата/ на стр. 54-55, архитектурно заснемане на помещение към трафопост / отговарящо на СОС с проектен № 8. 1-накрая/, на стр. 60-62 и АчОС № 667/2000 г., не се обосновават изводи, че двете помещения имат самостоятелно функционално предназначение. Този факт е следвало да бъде установен от съда, още повече, че касаторът, в самата жалба, а и в молбата си до съда на стр. 90, е възразил, че двете помещения нямат самостоятелно функционално помещение. При неустановяването му с други доказателства, изводите на съда, че са налице предпоставките на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, за нанасянето на тези помещения като обекти на кадастъра по чл. 23, т. 3 ЗКИР, на основание непълнота или грешка, са необосновани и незаконосъобразни. Неизясняването на този въпрос от преюдициално значение за делото, е поради процесуално бездействие на съда, който в нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК не е назначил съдебно-техническа експертиза, както и не е указал на органа и на заинтересованата страна - СО, да представят други доказателства за установяване на това обстоятелство. Ако двете помощения не отговарят на условията по § 1, т. 1 ДР на ЗКИР, липсва обект на кадастъра, който може да бъде нанасян. Неизясняването на този въпрос е поради допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно решението следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. При новото разглеждане следва да бъде назначена СТЕ, която след оглед на място, да даде заключение по въпроса какво представляват двете помещения в сграда № 8 /накрая/, свързани ли са помежду си и всяко от тях има ли самостоятелно функционално предназначение. При този резултат, по искането за разноски пред касационната инстанция и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, се дължи произнасяне от първоинстанционния съд на когото делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,