Решение № 4650 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 263/2014 г.

Решение № 4650 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 263/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Златка Милева Кюмюрджиева от гр. Хасково против решение № 280 от 26.11.2013 г., постановено по административно дело № 325/2013 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗД-РД01-100 от 05.08.2013 г. на директора на РДСП (Регионална дирекция за социално подпомагане) - Хасково, потвърдена с решение № РД04-202 от 16.09.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане. В касационната жалба не са посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обосноваващи пороци на оспореното съдебно решение. Касаторката излага, че е недоволна от така постановения съдебен акт, поради това, че не иска детето й да бъде давано за осиновяване и ще го отглежда в семейна среда, но претендира до навършване на 18-годишната му възраст да остане да живее в ДДЛРГ "Асен Златаров" - Хасково. Ответникът по касация - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - Хасково, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Административен съд - Хасково по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс (СК) е оспорената от Златка Милева Кюмюрджиева заповед № ЗД-РД01-100 от 05.08.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Хасково, потвърдена с решение № РД04-202 от 16.09.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която е разпоредено детето Генади Златев Милев да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. Фактическата обстановка по казуса е изяснена правилно. Непълнолетното дете Генади Златев Милев, родено на 13.12.1998 г., е било настанено веднага след раждането си в дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ) "Надежда" - гр. Хасково. С решение № 886 от 18.11.2004 г. по гражданско дело № 1486/2004 г. по описа на Хасковския районен съд, престоят му в този дом бил узаконен. Със заповед № ЗД-55/15.06.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково детето временно е настанено в ДОВДЛРГ "Асен Златаров" - Хасково, до узаконяване на престоя му в институцията с решение от 12.07.2006 г. по гражданско дело № 1002/2006 г. на Хасковския районен съд, като е определен срок за престой до навършване на 18-годишна възраст. С уведомление № ЗД-9433/0028/15.10.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково майката е уведомена, че в срок до 31.12.2009 г., съгласно § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Семейния кодекс (СК), е длъжна да поиска прекратяване на престоя на детето й в специализираната институция или да поиска промяна на мярката за закрила с цел отглеждането му в семейна среда. Уточнено е, че при неизпълнение в срок детето й ще бъде вписано в Регистъра за деца, подлежащи на пълно осиновяване, съгласно чл. 84 и чл. 93 от СК. На следващия ден Кюмюрджиева е подала декларация, че е запозната с последиците от прилагането на чл. 84, чл. 93 от СК и § 8 от ПЗР на СК и е наясно с условията и реда за вписването на детето в Регистъра, и последиците от осиновяването. На 20.10.2009 г. касаторката е подала молба, с която моли детето й да бъде върнато за отглеждане в семейна среда. Видно от становище от 20.05.2013 г. на социален работник, Генади Милев е бил вписан в Регистъра на деца, подлежащи на пълно осиновяване, със заповед № ЗД-РД01/188/26.11.2010 г. на директора на РДСП - Хасково, която е била отменена по съдебен ред. В изготвения по случая социален доклад е отразено, че майката на детето няма подходящо жилище и постоянни доходи за отглеждане на детето, както и че не са установени близки и роднини, които желаят и могат да се ангажират с отглеждането му, и в негов интерес е то да бъде отгледано в семейство на осиновители. Със заповед № ЗД-РД01-70/06.06.2013 г. директорът на РДСП - Хасково е наредил Генади Милев да бъде вписан в Регистъра на деца за пълно осиновяване, като майката е уведомена с писмо изх. № ЗД 94 ЗЗ-16 от 07.06.2013 г. Златка Кюмюрджиева е обжалвала заповедта и с решение № РД 04-132 от 26.06.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане тя е била отменена и върната за повторно произнасяне, поради нарушение на чл. 15 от Закон за закрила на детето - във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. След изслушване на Генади Милев на 12.07.2013 г. е издадена и оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ЗД-РД01-100 от 05.08.2013 г. на директора на РДСП - Хасково. С писмо от ДСП, получено от Златка Кюмюрджиева на 07.08.2013 г., майката е уведомена за предприетото вписване на сина й в Регистъра на деца с пълно осиновяване. Тази заповед е оспорена от касаторката пред изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане - Хасково, който с решение № РД04-202 от 16.09.2013 г. е оставил жалбата й без уважение. За да не уважи сезиралата го жалба на Кюмюрджиева срещу заповедта на директора на РДСП, Административен съд - Хасково е формулирал извод за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, с административно-производствените правила и с целта на закона. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от редовно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен. Тезата на касаторката за противното не може да бъде споделена. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за нейната незаконосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Правилна е преценката на съда, че разглежданият случай попада в хипотезата на чл. 84, ал. 2 от СК - детето е било настанено в специализирана институция по реда на Закона за закрила на детето, като родителят не е поискал прекратяването на настаняването или промяна на мярката в шестмесечният срок по чл. 93, ал. 2 от СК, считано от настаняването на детето, който срок е преклузивен, без при това да са били налице основателни причини, които да са възпрепятствали майката да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката. С молба вх. № ЗД-9433/0029 от 20.10.2009 г. касаторката е заявила желание за отглеждане на детето й в семейна среда, но така и не е проявила инициатива за извеждането на Генади Милев от институцията. Доводите в касационната жалба също са в този смисъл, а именно, че не желае детето й да бъде осиновено, но иска то да продължи да живее в ДОВДЛРГ "Асен Златаров" - Хасково до навършването на 18-годишна възраст. От приложеният протокол от 12.07.2013 г. и от изслушването на детето в съдебно заседание се установява, че той иска да бъде осиновен. Т. е. към момента на издаване на процесната заповед са били налице предпоставките по чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 93, ал. 2 от СК, доколкото при липса на обективни пречки за това няма инициатива от родител за реинтеграцията на детето, вкл. и такива по чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Съгласно доказателствата детето е с епилепсия и дебилност, а майката няма възможност да полага необходимите грижи за отглеждането и развитието детето. Горното сочи на наличие на всички елементи от фактическия състав, обусловили правомощието да се разпореди нареденото от компетентния административен орган вписване на детето в Регистъра за пълно осиновяване. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесната заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,