Решение № 5260 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2016 г.

Решение № 5260 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Н. Н., с адрес в гр. С., срещу решение № 1958/22.03.2016 г. по адм. дело № 349/2016 г. на Административен съд - С. - град, отхвърлящо жалбата му срещу заповед № 2096/08.12.2015 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, същаствено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта, присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита, иска оставяне на решението в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на Николов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ и е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "главен експерт" в Агенция "Митници", отдел "Наркотици, оръжия и прекусори" /НОП/, дирекция "Митническо разузнаване и разследване" /МРР/ в Централно митническо управление, с ранг II младши. Съдът е посочил, че заповедта е издадена от компетентния орган - органът по назаначаването по смисъла на чл. 92, ал. 1 и чл. 107, ал. 1, т. 3, ЗДСл. във връзка с чл. 6, т. 5 ог Устрройствения правилник на Агенция "Митници", в изискуемата от закона писмена форма, спазена са административно - производствените правила по издаването й, издадена е в съотвествие с материалния закон и неговата цел - а именно за извършено дисциплинарно нарушение, състоящо се в неявяване на работа за периода 23.06.2015 г. до 14.10.2015 г. АССГ е изложил мотиви за неоснователност на доводите на жалбоподателя, че служебното правоотношение е следвало да бъде прекратено по взаимно съгласие, каквото е било постигнато между страните за прекратяването му или поради несъвместимост. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че органът по назначаването е следвало да прекрати служебното правоотношение поради несъвместимост на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл., вместо на посоченото в оспорената заповед правно основание. По делото е установено по безспорен начин, че през периода 23.06.2015 г. до 14.10.2015 г. касаторът не се е явявал на работа, без да му е разрешен искания от него неплатен отпуско, за което е бил надлежно уведомен, нито някакъв друг вид отпуск. Така описаното бездействие предствлява неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавни служител, като в заповедта и в съдебното решение подробно са описани всички факти, индивидуализиращи конкретното дисциплинарно нарушение и изводът, че наложеното за него дисциплинарно наказание "уволнение" е законосъобразно и съразмерно, е обоснован. За органа по назначаването в случай на продължително неявяване на работа липсва задължение да изследва дали държавният служител работи по друго правоотношение и съответно дали е налице несъвместимост по смисъла на Закона за държавния служител. В дисициплинарното производство се изследва наличието или липсата на дисциплинарно нарушение и дисциплинарно наказващият орган взима решение дали да наложи дисциплинарно наказание. Наличието на трудово правоотношение, по което е страна дисциплинарно отговорното лице, е без значение в това производство. Неоснователен е и вторият касационен довод - а именно за постигнато взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение преди налагането на дисциплинарното наказание. Резолюцията върху първото искане на жалбоподателя да бъде прекратено служебното му правоотношение по взаимно съгласие, поставена от органа по назначаването - а именно "Г. Н., ако желаете прекратяване на правоотношението си, подайте ново заявление, което не обвързавате с отказа за неплатен отпуск" няма характер на насрещно предложение от страна на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Тази резолюция не представлява и приемане на предложението под условие, нито пък ЗДСл. дава възможност да се приеме предложението по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. под условие. Предвид изложеното след повторното искане за прекратяване на служебното правоотношение от страна на Николов по взаимно съгласие / което няма характер на приемане на предложение по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСЛ./, не е било постигнато взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., както поради изложеното, така и предвид мотивите на първоинстанционния съд по този довод, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са и доводите относно несъразмерността на наложеното наказание. Както дисциплинарнонаказващият орган, така и АССГ са отчели и обсъдили обстоятелствата, че Николов се е справил отлично с работата си в Европейската мисия в К., както и липсата на предходни дисциплинарни нарушения. Независимо от тези факти обаче, тежестта на дисциплинарното нарушение - неяввяне на работа за повече от три месеца е толкова висока, че така определното дисициплинарно наказание "уволнение" е единственото съразмерно наказание. Предвид изложеното, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски по делото. Н. А. "Митници" следва да бъде присъдено претендираното от процесуалния й представител юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение