Решение № 13351 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4904/2010 г.

Решение № 13351 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4904/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя Миглена Стефанова Бояджиева, срещу решение № 420 от 26.02.2010 г., постановено по административно дело № 3018/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХV състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Постановление от 23.10.2009 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Иванка Тодорова Костадинова и "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна, издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна и дадено предписание работодателят да предложи Иванка Тодорова Костадинова сключване на трудов договор от началото на възникване на трудовото правоотношение 1.10.2009 г., с предоставен срок за това до 26.10.2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго от касационния съд по съществото на спора, с което да се отмени оспореното Постановление. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Дарина Петрова Ошавкова-Кафалийска, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, спрямо която решението на АС - Варна е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Варненския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ) е оспореното от "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД Постановление на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Иванка Тодорова Костадинова и "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна, издадено по реда на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). С постановеното от първоинстанционния съд решение оспорването на касатора е преценено за неоснователно, като е отхвърлена подадената жалба. Прието е, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от орган с материална и териториална компетентност и такава по степен, предвид разпоредбите на чл. 405а от КТ и чл. 20, ал. 3, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Съгласно чл. 20, ал. 1 от този правилник, инспекторът от инспекция по труда е контролен орган и има правомощия, установени в КТ за това, като при установяване нарушение на законодателството издава постановление по чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. От преценката на събраните по делото доказателства съдът е установил, че са се осъществили фактическите основания на оспорения административен акт, отразени в постановлението. Същото е издадено в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. С обстойни мотиви първоинстанционният съд е анализирал белезите на договорът за изработка и на трудовия договор и обосновано е приел, че осъществяваната от Иванка Тодорова Костадинова дейност като санитар в "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД, гр. Варна е по трудово правоотношение, което е възникнало от 1.10.2009 г. след проведения инструктаж на работника, в съответствие с чл. 12 от Наредба № 3/14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (отм.). Решението на Варненския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Съдът е обсъдил съдържанието на представения по делото граждански договор между Иванка Тодорова Костадинова (изпълнител) и "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна (възложител) и обосновано е възприел становището на административния орган, че се касае за прикриване на трудово правоотношение. Независимо от факта, че формално в договора не фигурират реквизитите, задължителни за трудовия договор - работно време, наименование на длъжността, трудово възнаграждение, действителната воля на страните и съдържанието на действителното правоотношение е изпълнението на функции по трудово правоотношение. По делото е приета като доказателство декларация от 6.10.2009 г., подписана от Иванка Тодорова Костадинова по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, според който текст - контролните органи, в рамките на своята компетентност имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда. В този документ Тодорова е отразила, че работи като "санитар", с работно време "от 19.30 до 19.30" и с почивен ден "по график", за което получава възнаграждение от 150 лв., изплащано на 30-то число на съответния месец. В потвърждение на тези обстоятелства по делото се намира утвърден график за м. октомври 2009 г., в който Иванка Тодорова фигурира наред с останалия медицински персонал, с конкретни дни за работа, почивка и дежурства. Неоснователни са доводите на медицинското заведение, че хосписа не е работодател, а между него и Иванка Тодорова Костадинова е сключен облигационен договор за изработка по предоставяне на санитарни грижи на пациент, което тя извършва на свой риск. Между трудов договор и облигационен договор за изработка, съществуват съществени различия по съдържание, независимо от формата, в която са сключени. Трудовият договор има за предмет предоставянето на работна сила от работника за продължителен срок от време, а при договора за изработка се дължи конкретен резултат. При трудовия договор работникът е в зависимост от условията, поставяни от работодателя и е задължен да спазва определените с договора ред, трудова дисциплина и работно време, в случая и утвърдения график за работа, а при договора за изработка изпълнителят дължи само уговорен конкретен краен резултат, без да е обвързан организационно с поръчващия. И при двата вида договори се дължи възнаграждение, но то се различава по естеството си, тъй като уговореното трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно, докато възнаграждението, което дължи поръчващия, се изплаща след приемане на изработката. Правилно при тези данни по делото съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД гр. Варна срещу оспореното постановление на гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда - Варна" за обявяване за трудово правоотношението с Иванка Тодорова Костадинова, на правно основание чл. 405а, ал. 2 от КТ, като дадените задължителни предписания също съответстват на материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,