Решение № 1933 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8433/2010 г.

Решение № 1933 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8433/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Марин Йотов, в качеството му на процесуален представител на Емил Александров Бояджиев, изп. директор на "БПИ" ЕАД, срещу решение от 10.03.2010 г. по адм. дело № 898 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № ДП-09-ДРА-776 от 10.09.2004 г. на органа по приходите при ТДД-гр. София, мълчаливо потвърден от РДД-гр. София относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 12 612.32 лв. по две фактури, издадени от "Ренкон" ЕООД и по една фактура, издадена от "ЗВ Контрол" ООД, както и в частта за разноските. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което е отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София чрез процесуалния представител юрисконсулт Стефана Мирчева оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК (задължителни указания, дадени с определение № 11918 от 14.10.2009 г. по адм. дело № 8243 по описа за 2009 г. на ВАС, първо А отделение) и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № ДП-09-ДРА-776 от 10.09.2004 г. на органа по приходите при ТДД-гр. София, мълчаливо потвърден от РДД-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на акционерното дружество по прилагането на чл. 77, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за данъчен период 1.01.2003 г. - 30.04.2004 г., като на същото е отказано право на данъчен кредит по фактура № 0189 от 17.12.2003 г. (стр. 94 от съд. досие) в размер на 9 459.24 лв. и по фактура № 0190 от 17.12.2003 г. (стр. 95 от съд. досие) в размер на 3 153.08 лв., издадени от "Ренкон" ЕООД с предмет "съгласуван работен проект", "след разрешение за строеж" по договор от 25.03.2002 г. "авторски надзор", договор от 25.03.2002 г. Правното основание е чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Отказано е и право на данъчен кредит в размер на 400.00 лв. по фактура № 0101 от 6.03.2003 г., издадена от "ЗВ Контрол" ООД с предмет "строителен надзор на обект", на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, направените в първоинстанционната жалба възражения, събраните по делото доказателства, като е направена преценка за законосъобразност на обжалвания ДРА с цитирана съдебна практика. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, с което е прието, че правилно на ревизираното дружество е отказано правото на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Ренкон" ЕООД. В мотивите на обжалвания ДРА данъчният орган се е позовал единствено на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), като не е обсъждал дали фактурите, по които се претендира правото на кредит са по повод реално осъществени доставки. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена в съдебно заседание. Същата е изготвена след преглед на счетоводството на ревизираното дружество. Констатирано е, че фактурите са включени в дневника за покупките за съответния данъчен период м. 12.2003 г. с № № 21 и 22, като е допусната техническа грешка по отношение името на доставчика. Записан като такъв е "Нафтекс инженеринг" АД, като стойността на фактурите и начисления ДДС са намерили отражение в подадената справка-декларация за данъчния период, фактурите са осчетоводени със счетоводни сметки - д/т с/ка 602 Разходи за външни услуги и д/т с/ка 4531 начислен ДДС за покупки. Експертът е осъществил проверка в счетоводството на дружеството доставчик и конкретно в офиса му. Фактурите са включени в дневника му за продажби за съответния данъчен период, респ. в подадената справка декларация за съответния данъчен период. Начисленият ДДС е намерил отражение в счетоводството като задължение към бюджета по счетоводна сметка 4532 "Начислен ДДС за продажби" общо в размер на 12 612.32 лв. Стойността на двете фактури и заплатена по банков път на 23.12.2003 г. и на 8.06.2004 г. по сметка на "Ренкон" ЕООД, като начисленият ДДС е платен на 23.12.2003 г. и на 8.06.2004 г. по "ДДС-сметката" на този търговец. Следва да се отбележи, че изложените съображения от първоинстанционния съд по принцип са правилни, но в случая не съответстват на фактически установеното по делото по повод оспорване констатациите на ДРА. Действително в дневника за покупки е записано друго дружество и допуснатата техническа грешка е следвало да бъде отстранена, но няма пречка с оглед останалите данни по делото относно счетоводното третиране на доставките да се приеме за доказан спорния факт на начисляване на ДДС, респ. да се приеме, че е реализиран състава на чл. 64 от ЗДДС (отм.), за да се признае претендираното право на данъчен кредит. По повод фактура № 0189 от 17.12.2003 г. в ДРА е посочен размер на ДДС от 9 459.24 лв., а по фактура № 0190 от 17.12.2003 г. е посочен размер на ДДС от 18 178.80 лв., което последно обстоятелство не съответства на установеното по делото. По тези съображения съдът е постановил диспозитив, с който е отменя ДРА за сумата над 12 612.32 лв., която представлява сбора от отказаното право на данъчен кредит по двете фактури № 0189 от 17.12.2003 г. и № 0190 от 17.12.2003 г. По повод правото на данъчен кредит в размер на 400.00 лв. по фактура № 0101 от 6.03.2003 г., издадена от "ЗВ Контрол" ООД с предмет "строителен надзор на обект" трябва да се има предвид, че то е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), т. е. ревизираното лице с оглед оспорване на ДРА трябва да установи, че не са реализирани препятстващите обстоятелства по отношение това право, визирани в разпоредбата. Същите са относими както към реалността на доставката, счетоводното й третиране, така и към посочване на други доставчици, предходни на прекия доставчик. Дори да има нарушаване на чл. 48, ал. 5 от ДПК (отм.) относно връчването на съобщение на ревизираното лице за представяне на доказателства, то за последното с оглед процесуалната възможност за оспорване по административен и съдебен ред не се явява нарушено правото му на защита. По делото не са ангажирани доказателства относно оборване констатациите на обжалвания ДРА в тази част на спора, поради което решението се явява правилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството-жалбоподател. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции в размер на 2 791.50 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции в размер на 100.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АППК, Върховният административен съд, първо отделение