Решение № 7757 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2017 г.

Решение № 7757 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на А. А. М., гражданин на Алжир, подадена чрез адв. М. Девенска, против решение № 4126 от 19.06.2017 г., постановено от Административен съд - С. - град, П. отделение, 25 - ти състав, по адм. д. № 5137/2017 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че погрешно е квалифициран като икономически емигрант. Заявава, че неправилно е анализирана бежанската му история и без основание е кредитирана приложената към преписката справка за Алжир, която не е актуална и не отразява действителното положение в страната към настоящия момент. Счита, че адм. произовдство е протекло в РПЦ от "закрит тип", което го е лишило от възможността да събира и представя доказателства. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго решение, ведно със законните последици от това. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Г. Миланова, която пледира за отхвърляне на касационната жалба, като посочва, че чужденецът е напуснал легално родината си и изрично е посочил, че не желае да остава в България. Позовава се на представена актуална Справка относно Алжир от 13.04.2018 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е обоснован изводът на съда, че по отношение на А. А. М. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, тъй като не се установяват действия по "преследване" в смисъла на нормата на чл. 8, ал. 4 от закона. Според участващия по делото прокурор правилно е прието от решаващия състав на съда, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, защото липсват доказателства по делото, от които да се направи извод, че ситуацията в Алжир е влошена до степен да налага предоставяне на хуманитарен статут или субсидиарна закрила и е установено, че напускането на касатора на страната по произход е личен избор. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. А. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4126 от 19.06.2017 г. е отхвърлена жалбата на А. А. М., гражданин на Алжирска народно - демократична република, срещу решение № 8265/07.04.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. - град е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 75, ал. 1 ЗУБ, постановен е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в Глава шеста от ЗУБ, чл. 58 - чл. 67, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. В мотивите на решението е отразено, че регистрацията на чужденеца в ДАБ по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ е извършена на 19.01.2017 г. и жалбоподателят е бил информиран писмено, на разбираем за него език, за реда който ще се следва в производството, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци, в съответствие с чл. 58, ал. 8 ЗУБ. Първоинстанционният съд е счел, че не е спорно между страните, че по време на проведеното интервю на А. А. М. е била дадена възможност да изложи свободно бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си на разбираем за него език, като за целта е бил осигурен превод от и на арабски език. Видно от отбелязването на последна страница писменият текст на интервюто е бил прочетен на жалбоподателя на арабски език, като последният изрично е удостоверил с подписа си, че няма възражения и допълнения. Първостепенният съд е преценил, че оспореното решение е съответващо на материалноправните норми и на целта на закона, тъй като при постановяването му правилно са тълкувани и приложени нормите на чл. чл. 8, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 8 от ЗУБ, както и подробно е обсъдена възможността за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според настоящия съдебен състанв обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това така, защото точно е констатирано, че съдът е сезиран с жалба от А. А. М., гражданин на Алжир, предявена против решение № 8265/07.04.2017 г., което е издадено след регистрация на чужденеца в ДАБ, извършена по реда на чл. 61, ал. 2 ЗУБ на 19.01.2017 г., като жалбоподателят е бил информиран писмено, на разбираем за него език, за реда който ще се следва в производството, за правата и задълженията му, и същият е имал възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства на разбираем за него език, като за целта е бил осигурен превод от и на арабски език. Неоснователно е възражението, развито в касационата жалба, че жалбоподателят е бил настанен в РПЦ от "закрит тип", което го е лишило от възможността да събира и представя доказателства. Това оплакване е общо формулирано и е бланкетно, тъй като касационният жалбоподател не е конкретизирал какво точно доказателство не е успял да събере и да представи на администартивния орган. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство и в настоящото касационно производство жалбоподателят и неговият адвокат са разполагали с процесуалната възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си, но такива не са представени. Първостепенният съд е акцентирал на проведеното интервю, от което се установява, че жалбоподателят не е бил лично преследван в родината си поради наличие на някой от признаците, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ - раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или партия, по смисъла на определенията, дадени в чл. 10 на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. В бежанската история на А. А. М. липсват твърдения, че срещу него е било упражнено психическо или физическо насилие от страна на държавата или от партии или организации, които контролират държавата, а се касае за семейни и имуществени спорове, които са извън обхвата на закрилата, която може да бъде предоставена по реда на ЗУБ. В проведеното на 15.02.2017 г. интервю жалбоподателят е изложил, че е напуснал Алжир легално със самолет и туристическа виза за Турция, където е останал около десет дни, след което нелегално е влязъл на територията на България, като целта му е да достигне до Франция. Чужденецът е посочил, че не е бил чл. на партия или организации, не е имал проблеми с официалните власти в Алжир, не е бил арестуван, съден или осъждан, а причините за напускане на страната на произход са семейни, свързани със спорове за земя. Касационният съдебен състав възприема становището, изразено в обжалваното решение, че административният орган правилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, според които статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея, като е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Тъй като в конкретната хипотеза няма данни за наличие на някое от гореописаните основания, първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че от събраните в производството доказателства, включително данните от проведеното интервю и при съобразяване на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, че жалбоподателят е мигрант - лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, дадени в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде и не е лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Без правно основание е оплакването, развито в касационната жалба срещу представената в първоинстанционното дело справка за Алжир, която не била актуална и не отразявала действителното положение в страната към настоящия момент. Цитираната справка е официален документ, който е издаден с рег. № МД-107/27.01.2017 г. на Дирекция "Международна дейност", който не е оспорен при приемането му като писмено доказателство по делото. Следва да се има предвид, че изводите на първоинстанционния съд изцяло се потвърждават и от приетата в касационното производство нова актуална справка за ситуацията в Алжир от 13.04.2018 г., която също не е оспорена и опровергана от страна на касационния жалбоподател. Настоящият съдебен състав намира за законосъобразни мотивите на първостепенния съд досежно приложението на нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, по силата на която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание или тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В обжалваното решение подробно е обсъдено понятието "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице" и правилно е счетено, че тези заплахи следва да са присъщи на обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", като насилието следва да бъде "безогледно" - разпростиращо се към лица без оглед на личното им положение и достигащо мащаби, сочещи на сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че жалбоподателят не е твърди и не сочи доказателства да е изложен на риск от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ето защо съдът счита, че както административният орган, така и първоинстанционният съд законосъобразно са преценили, че в случая не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, защото в страната по произход не съществува въоръжен вътрешен или международен конфликт, в рамките на който човешките права и свободи да се нарушават до степен на безогледно насилие и не е налице изключително висока степен на насилие, която се изисква по аргумент от т. 39 от Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С-465/07. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният администартивен съд, четвърто отделение,