Решение № 3344 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14900/2013 г.

Решение № 3344 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14900/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Али Махмуд Хаммуд, гражданин на Ливан, против решение № 5399 от 07.08.2013 г. по адм. дело № 7358 по описа за 2013 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 872/14.06.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България. В жалбата и писмените бележки към нея поддържа оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства като в мотивите си се е придържал изключително към мотивите на административния орган. Заявява, че съдът е направил погрешни изводи и е постановил решение в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Предвид изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по жалбата - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Председателят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Заявява, че решението на административния съд е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Съдът правилно е установил, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Обсъждането на причините, посочени в бежанската история е преклудирано, предвид това, че молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и същите са обсъждани в актове на административния орган, които са влезли в сила. Липсват сериозни основания да се приеме, че в страната на произход на молителя е налице безогледно насилие. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основата на общоприетите критерии и дефиниции не позволява да се определи като достигаща границите на въоръжен конфликт. Направените възражения са неоснователни, поради което касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а решението оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град (АССГ) е отхвърлена жалбата на Али Махмуд Хаммуд, гражданин на Ливан, против решение № 872/14.06.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлената молбата на ливанския гражданин за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е четвърта молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. В молбата за закрила и по време на проведените интервюта молителят не заявява никакви нови факти и обстоятелства, различни от твърдените в предходните административни производства. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Първоинстанционният съд се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че в държавата на произход на жалбоподателя се наблюдава безогледно насилие срещу местното население. Съдът е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, относно предпоставките по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е намерил за обоснован извода на административния орган за липса на основателен страх у чужденеца от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход предвид факта, че молбата за закрила е четвърта поред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то изследването на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила. В интервю с рег. № УП1849 от 11.03.2013 г. молителят е заявил, че няма нови обстоятелства относно бежанската му история. Обстоятелствата, които касаторът излага в писмените бележки към касационната жалба, относно направените от него снимки на бази на Хизбула и ареста му, са установени и обсъждани и в предходно производство по предоставяне на статут по ЗУБ, по което има влязло в сила решение, поради което са преклудирани. Чужденецът твърди още, че ситуацията в Ливан се влошава и от ден на ден става все по-лоша, но съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е лице, което не може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в Ливан, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. Не са налице и доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Ливан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Безспорно обстановката в Ливан се характеризира със спорадични сблъсъци между различни групировки, но в никакъв случай не може да се приеме, че страната се намира във вътрешен въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ливан не е нито окупирана, нито е страна, в която продължават действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече причини, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ливан сочи на неприложимост на разрешенията, дадено в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти и след като прецени доводите на страните намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Али Махмуд Хаммуд. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,