Решение № 1790 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2014 г.

Решение № 1790 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, против Решение № 38/6.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2564/2013 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отменен ревизионният акт. Касаторът ДД "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП твърди, че съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 2101204838/17.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в която за данъчни периоди м. 11.2011 г. и м. 12.2011 г., на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 23 102,20 лева по фактури издадени от "Инфрасис" ЕООД, ведно с начислените във връзка с това лихви за забава. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва и определението на Административен съд София-град, с което съдът е изменил свое Решение № 38/6.01.2014 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуални правила и при неправилна преценка на ангажираните доказателства. Дирекцията моли за уважаване на частната жалба. Ответникът по касационната жалба "Монада Корпорейшън" ЕООД гр. София, чрез процесуалните си представители, в писмени отговори на касационната и частната жалба, оспорва основателността на жалбите. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваните съдебни актове и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Двете депозирани жалби са допустими, тъй като са предявени от страна по делото и в срок. Разгледани по същество жалбите, подадени от Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП са основателни. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт № 2101204838/17.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 255/8.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, с който на "Монада Корпорейшън" ЕООД е отказан данъчен кредит в размер на 24 927,39 лева по фактури издадени от "Инфрасис" ЕООД и "Еристе" ЕООД и съответните лихви за забава. Съдът е приел, че жалбата е частично основателна и следва да бъде уважена, отменяйки ревизионния акт в частта, с която е отказан данъчен кредит по фактури, издадени през данъчни периоди м. 11.2011 г. и м. 12.2011 г. от доставчика "Инфрасис" ЕООД с общ размер на начисления ДДС - 23 102, 20 лева, както и лихви за забава. С което признава правото на данъчен кредит по тези фактури. За да отмени ревизионния акт в обжалваните части, в които на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за посочените данъчни периоди, съдът е приел, че органът по приходите не е установил относими към доставките факти, обстоятелства и представени документи, които съдът е сметнал за достатъчни при преценка на реалността на извършените доставки, а се е позовал единствено на смъртта на лицето Цветан Василев - управител и едноличен собственик на капитала на доставчика "Инфрасис" ЕООД. В мотивите си съдът е приел, че по отношение на фактурите издадени от "Инфрасис" ЕООД органът по приходите неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че не документират реално получени от лицето доставки на стоки. Съдът обсъжда в решението си, че правото на данъчен кредит неправилно е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Инфрасис" ЕООД. Поради което като счита жалбата на "Монада Корпорейшън" ЕООД за основателна в тази й част, отменя РА като незаконосъобразен. Решението в обжалваната му част е неправилно. Административен съд София-град неправилно и необосновано е отменил РА в частта му, с която на "Монада Корпорейшън" ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 11. 2011 г. и м. 12. 2011 г. по фактури издадени от "Инфрасис" ЕООД с предмет на доставките - ВиК части, като е приел в мотивите си, че е налице основание за издаване на процесните фактури и реалност на доставките. Този извод е направен поради неанализирането в съвкупност на всички относими доказателства и факти, касаещи основанието за издаването на фактурите и реалността на доставките. В случая от страна на съда е обсъдено обстоятелството възникване на смърт на едноличния собственик на капитала на доставчика "Инфрасис" ЕООД преди издаване на 16 броя фактури, а именно на дата 3.12.2011 г., обсъдено е и наличието на подписи на всички фактури и приемо-предавателни протоколи, като е посочено, че имената на подписалото ги лице, не са реквизит предвиден в разпоредбата на чл. 114 ЗДДС. Съдът не е съобразил, каква е дейността на доставчика след смъртта на неговия управител и едноличен собственик на капитала. Практическо погледнато, издадените след смъртта на Цветан Василев фактури и подписани протоколи за предаване на процесните стоките, попадат в хипотезата на такива издадени без представителна власт. В настоящия случай не съществува лице, чието волеизявление да е релевантно при издаване на последните. Не са налице промени в партидата на едноличното дружество с ограничена отговорност водена в Търговски регистър при Агенция по вписванията, нито лица правоприемници продължили дейността на дружеството в качеството им на наследници на починалия едноличен собственик на капитала. Към този момент, няма как да е извършена доставка на стоките, описани в процесните фактури, след като доставчикът е задължително дерегистриран по ЗДДС на осн. чл. 107, т. 4, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 157 ТЗ. При тези условия съдът не е съобразил, че не могат да бъдат съставяни и вторични счетоводни документи. Съдът посочва, че по силата на посочените законови разпоредби, за признаване право на данъчен кредит по издадени на получателя фактури следва да са получени стоки или услуги по облагаеми доставки, което се доказва от приложените договори, заявки и приемо - предавателни протоколи. Това тълкуване е принципно правилно, но не и в настоящия случай. Първоинстанционният съд необосновано намира за неправилно отказването на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Инфрасис" ЕООД. Твърди, че са налице необходимите документи, удостоверяващи реалността на доставките. Базирайки своите изводи на заключението на вещото лице по назначената ССЕ и свидетелските показания и при условие, че са издадени фактури, начислен е данък и е налице фактически извършена стопанска операция, съдът незаконосъобразно изтъква, че има законово основание за приспадане на данъчен кредит. Освен всичко гореизложено съдът не се ангажира с обсъждането реалното притежание на стоките. При излагане на фактическата обстановка е решението съдът е посочил, че стоките не са излизали от складовата база, тъй като от страна на РЛ и доставчика е наето едно и също складово помещение с договори за наем с "Крокос 2000" ЕООД. В същото време посочва и че при осъществена проверка за установяване на наличните активи в склада, управителят на "Крокос 2000" ЕООД е декларирал, че в складовата база няма стоки на други фирми. В своите мотиви, обаче съдът не изследва по-детайлно нито тези факти, нито достоверността на положените подписи. В изготвеното заключение по ССЕ вещото лице е посочило, че не е осъществило контакт с доставчика "Инфрасис" ЕООД, поради което не е било възможно да бъде установено водено ли е редовно счетоводство и дали процесните фактури са отразени в него. Следователно, при тези данни не може да бъде прието, че изводът на органа по приходите относно липса на реалност на доставката е опроверган. Поради това следва да се приеме, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за "Монада Корпорейшън" ЕООД не възниква право на приспадане на данъчен кредит по посочените по-горе фактури и органа по приходите законосъобразно е отказал правото на приспадане на данъчен кредит. Възраженията на касатора по съществото на спора са основателни - сочените от него касационни основания са налице. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, в обжалваната му част не е съобразено с доказателствата и фактите по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи и неоснователно е отменил РА в частта, в която за данъчни периоди м. 11.2011 г. и м. 12.2011 г., на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 23 102,20 лева по фактури издадени от "Инфрасис" ЕООД. По изложените съображения решението като неправилно, подлежи на отмяна, а при тази фактическа установеност и изложените мотиви понастоящем делото може и следва да бъде решено по същество като бъде отменено в обжалваната част, а РА бъде потвърден. По отношение на частната жаба, същата е основателна. Предвид изхода на спора и факта, че в касационната жалба директор на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е претендирал и отмяна на присъдените разноски, а в последствие същите са изменени с обжалваното определение, настоящият състав счита, че частната жалба е основателна, а определението като неправилно и следва да бъде отменено. Разноски: На Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 277,83 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,