Решение № 7733 от 12.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ) срещу Решение 2964 от 03.05.2022 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 2077/2021 г. С решението съдът е отменил Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, в частта, с която е отменено действието, на територията на Република България, на международна регистрация на марка с IR 913496 - VIVA, фигуративна, за стоките: "други безалкохолни напитки; плодови напитки и плодови сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки" от клас 32 на Международния класификатор на стоките и услугите (МКСУ). Касационният жалбоподател председателят на Патентно ведомство на Република България, счита обжалваното решение за недопустимо и за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Сочи, че обжалваното решение е недопустимо, поради това, че е постановено по просрочена жалба. Решението на председателя на ПВ е връчено на жалбоподателя на 16.12.2020 г. Считано от тази дата започва да тече посоченият в чл. 84, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) двумесечен срок за обжалването му, като същият изтича на 16.02.2021 г. Жалбата на дружеството е депозирана в ПВ с вх. ВХ-1162 от 17.02.2021 г., като при постъпването й е отбелязано, че е получена на ръка. Не са налице данни и доказателства жалбата да е подадена чрез лицензиран пощенски оператор или по някой друг от официалните способи за комуникация с ПВ. При извършване на проверка от първоинстанционния съд за просрочието на жалбата е допусната грешка в изчисляването на срока. Съдът неправилно е приел, че срокът за обжалване е започнал да тече на 17.12.2020 г. и е изтекъл на 17.02.2021 г. Предвид изложеното, прави искане решението да бъде обезсилено като недопустимо. Алтернативно моли решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение на прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако то надвишава минималния размер съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът Вива кредит ООД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът ОМВ Даунстрийм ГмбХ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че срокът за обжалване правилно е изчислен от АССГ. Сочи, че в съобщението за издаване на административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срокът за обжалване се удължава до 16.04.2021 г. Счита, че са налице основанията за възстановяване на срока по чл. 161 АПК. Прави искане решението да бъде оставено в сила. В случай, че съдът намери касационната жалба за основателна и обезсили първоинстанционното решение, прави искане делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, със задължителни указания за тълкуването и прилагането на чл. 140 и чл. 161 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е недопустимо, а ако се приеме за допустимо, счита, че е неправилно. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от страна, участвала в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ОМВ Даунстрийм ГмбХ с вх. ВХ-1162 от 17.02.2021 г. срещу Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на ПВ, в частта, с която е отменено действието, на територията на Република България, на международна регистрация на марка с IR 913496 - VIVA, фигуративна, за стоките: "други безалкохолни напитки; плодови напитки и плодови сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки" от клас 32 от Международния класификатор на стоките и услугите (МКСУ). В самата жалба е посочено, че е изготвена на 17.02.2021 г. По жалбата е образувано адм. дело 2077/2021 г., приключило с обжалваното в настоящето производство решение. Видно от данните по делото в Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на ПВ е посочено, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 84, ал. 1 ЗМГО пред АССГ чрез ПВ, в двумесечен срок от датата на получаване на решението. Решението е връчено на ОМВ Даунстрийм ГмбХ на 16.12.2020 г. В съобщението за постановяването му, адресирано до процесуалния представител на дружеството адв. Томов е посочено, че му се изпраща Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на ПВ. На 18.03.2021 г. от ОМВ Даунстрийм ГмбХ до АССГ е депозирана молба за удължаване и възстановяване на срока за обжалване на Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на ПВ. В молбата е изложено, че законоустановеният срок за обжалване на решението изтича на 16.02.2021 г., а жалбата на дружеството е подадена на 17.02.2021 г. Посочено е, че са налице основанията за удължаване на срока за обжалване, тъй като в съобщението за издаване на административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Поради това срокът следва да се счита за удължен с два месеца до 16.04.2021 г. Изложено е, че ако се приеме, че жалбата е просрочена, са налице и основанията за възстановяване на срока за обжалване по чл. 161 АПК, тъй като е налице поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. С Определение 4390 от 15.06.2021 г. на АССГ по адм. дело 2077/2021 г. съдът е оставил без уважение молбата на ОМВ Даунстрийм ГмбХ за удължаване и възстановяване на срока за обжалване. За да постанови определението си съдът е приел, че Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на ПВ е връчено на ОМВ Даунстрийм ГмбХ на 16.12.2020 г. Двумесечният срок за обжалване по чл. 84, ал. 1 ЗМГО е започнал да тече на 17.12.2020 г. и е изтекъл на 17.02.2021 г. Жалбата на дружеството е подадена в ПВ на 17.02.2021 г. и е в срок. Производството е приключило с обжалваното в настоящето производство Решение 2964 от 03.05.2022 г. на АССГ по адм. дело 2077/2021 г., с което съдът е отменил Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на ПВ, в частта, с която е отменено действието, на територията на Република България, на международна регистрация на марка с IR 913496 - VIVA, фигуративна, за стоките: "други безалкохолни напитки; плодови напитки и плодови сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки" от клас 32 МКСУ. Решението е недопустимо. По делото не е спорно, че Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на ПВ е надлежно връчено на ОМВ Даунстрийм ГмбХ на 16.12.2020 г. и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК реквизити в него е посочено пред кой орган и в какъв може да се обжалва. Съгласно чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима, съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Предвид посочената разпоредба, законоустановеният в чл. 84, ал. 1 ЗМГО двумесечен срок за обжалване на решението, противно на приетото от АССГ, е изтекъл на 16.02.2021 г. (присъствен ден). Жалбата на ОМВ Даунстрийм ГмбХ до АССГ е подадена на 17.02.2021 г. тоест след изтичането на посочения в чл. 84, ал. 1 ЗМГО двумесечен преклузивен срок. Неоснователно е възражението на дружеството, че съгласно чл. 140 ГПК, срокът за обжалване на решението следва да се счита удължен с два месеца до 16.04.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Видно от разпоредбата изискването да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба е посочено алтернативно. Липсва изискване посоченото указание да се съдържа едновременно и в административния акт и в съобщението за неговото издаване. В случая, както се посочи, в Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на ПВ надлежно е посочено пред кой орган и в какъв срок то може да се обжалва, поради което не са налице основанията на чл. 140, ал. 1 АПК за удължаване на срока за обжалването му с два месеца. Противно на приетото от АССГ жалбата на ОМВ Даунстрийм ГмбХ до съда не е подадена в срок. След изтичането на срока се е погасило и правото на страната в административния спор да оспорва акта. Сезирането на съда в посочения от закона срок представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК, в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. В случая, с молба от 18.03.2021 г., ОМВ Даунстрийм ГмбХ е сезирало АССГ с искане за възстановяване на срока за обжалване на Решение РС-382-1 от 09.12.2020 г. на председателя на ПВ. Тъй като неправилно АССГ е приел, че жалбата на дружеството е подадена в срок, той не е разгледал и не се е произнесъл по същество по така направеното искане. Като се е произнесъл по недопустима жалба, без да се е произнесъл по искането на дружеството за възстановяване на срока за обжалване, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по реда на чл. 161 АПК, по искането на ОМВ Даунстрийм ГмбХ за възстановяване на срока за обжалване и да постанови съдебен акт, по съществото на спора, само ако срокът за обжалване на административния акт бъде възстановен. По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,