Решение № 11516 от 13.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД, [ЕИК], подадена чрез юрк. Петков, срещу решение 2205 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело 779/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), второ отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 10/12.01.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение, необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид доводите на оспорващия свързани с неспазване на изискванията на чл. 59 АПК за форма на оспорения административен акт. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Карабелов, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ 10/12.01.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството е установено публично държавно вземане за такса за водовземане от повърхностен воден обект язовир Брягово, изграден на река Каяклийска, в землището на [населено място] и [населено място], общ. Първомай, обл. Пловдив, за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 5 358,79 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава за периода от 16.02.2021 г. до 12.01.2022 г. в размер на 492,75 лв. и законна лихва от датата на издаване на АУПДВ 10/12.01.2022 г. до датата на заплащане на главницата. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено разрешително 1146 от 04.12.2006 г., изменено и продължено подновено с Решение РР-1004 от 29.07.2010 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите, Източнобеломорски район Пловдив, до 31.12.2020 г. Разрешителното е за водовземане от повърхностен воден обект язовир Брягово, изграден на река Каяклийска, в землището на [населено място] и [населено място], общ. Първомай, обл. Пловдив. Дружеството е подало декларация по чл. 194 б ЗВ, с която е декларирало, че за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. отнетото количество вода е 3 170 880 куб. м. Във връзка с дължими такси по това разрешително и подадената декларация вх. КД-04-1491/01.02.2021 г., е извършена проверка от експерти от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", при което е съставен констативен протокол ПВ3-22/26.10.2020 г., в който установената дължима такса за водовземане за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. е изчислена на базата на иззето водно количество по рейка, както следва 3 170 880 куб. м. х 0, 0013 лв. х 1, 3 = 5358,79 лева. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195 б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. Административен съд София град е съобразил разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база действително пропуснато количество водни маси. Посочил е, че размерът на задълженията, определени с АУПДВ за 2020 г. е установен по констативен протокол и подадена декларация по чл. 194 б ЗВ. Приел е, че размерът на таксите е определен на базата на посочените в декларацията по чл. 194 б ЗВ отнети годишни водни обеми, приложен е корекционен коефициент за напояване съгласно Наредбата за нормите на водопотребление за съответните култури 1,3; единичен размерна таксата по чл. 12 от Тарифата 0, 0013 лева. Обосновал е извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така посочената нормативна уредба първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Както правилно е приел АССГ, в АУПДВ са посочени издателя на акта; адресатът; сумата, която се дължи; периодът, за който е дължима, както и правното основание, въз основа на което е изчислена. В съответствие с чл. 195б, ал. 2 от ЗВ са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът: разрешително за водовземане, КП от извършената проверка, покана до лицето за доброволно изпълнение. Изложените фактическите и правните основания за издаването на АУПДВ са достатъчно ясни и разбираеми за да се установи волята на органа. Дружеството не твърди и не ангажира доказателства, че е извършило дължимите плащания на таксата за водовземане за процесния период 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. Касационната инстанция възприема за правилен изводът на АССГ, че размерът на таксите за процесния период съответства на разписаната в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. нормативна уредба. Не се твърдят плащания от страна на "Напоителни системи" ЕАД, гр. София на така определените задължения, което обосновава крайния извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото касационно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение