Решение № 3258 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2016 г.

Решение № 3258 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 1760/15.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9665/2014 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е обявена нищожността на издадения РА № 2061208421/07.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1788/06.10.2014 г. на същия директор за определените на Н. Х. С. от гр. С. задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложени съображения касационният жалбоподател обосновава наличие на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт, проследявайки възлагането на ревизията, която е повторна след отмяна на предходна такава с решение на решаващия по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК орган, както и за определяне на компетентен орган, вкл. и преназначаването на лицата, отговорни за възлагане и провеждане на ревизията. Обосновава доводите си за валидност на ревизионния акт с разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Твърди се, че не е налице твърденият от съда порок за липса на компетентност на Р. Я. да издава заповеди за възлагане на ревизии. Касационният жалбоподател, поддържайки отменителното основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила моли настоящият съд, ако не приеме горните доводи да се съобрази, че съдът в първото по делото заседание е приел административната преписка, без да укаже за попълването й с конкретни доказателства, като се има предвид обстоятелството, че такива, касаещи компетентността на лицето, издало ревизионния акт вече са били приложени и в изпълнение на определение № 6125/19.12.2014 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение, с което делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по съществото на спора, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Венева Ответникът по касационната жалба Н. Х. С. от гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Д. П. в депозиран по делото писмен отговор я оспорва по подробно изложени съображения, че обжалваното решение е правилно постановено, както и в представената писмена защита в съдебното заседание пред настоящата касационна инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Павлова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да обяви за нищожен РА № 2061208421/07.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С. за определените на Н. Х. С. от гр. С. задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от некомпетентен орган. Съдът е установил, че ревизията е повторна след отмяна с решение № 1826/27.07.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., като е приел че от ответника по жалбата в съдебното производство са представени заповед от 30.12.2009 г. на директора на ТД на НАП - С., с която Р. Я. е преназначен на длъжност началник сектор "Ревизии", считано от 01.12.2012 г., а със заповед от 30.10.2012 г., считано от 01.11.2012 г. на А. Т. директорът на ТД на НАП е наредил да издава заповеди по реда на чл. 113, ал. 3 ДОПК, както и за определяне на компетентен орган за неприключили ревизионни производства към 31.10.2012 г., вкл. и на жалбоподателя, предвид че В. В., на който със заповед е разрешен отпуск за периода от 27.12.2012 г. до 04.01.2013 г. Според съда наличието на заповед, с която Р. Я. е преназначен на длъжност началник сектор Ревизии" в ТД на НАП, считано от 01.01.2010 г. не означава, че самият факт на назначаването му на тази длъжност да доведе до извод, че е притежавал и правомощия да възлага ревизии, респ. на това да е компетентен към 13.08.2012 г., когато е издадена заповедта за възлагане на ревизията на Н. С.. Направен е извод в обжалваното решение, че ревизионното производство е започнало при изначална липса на компетентност у органа, възложил ревизията, което обуславя и нищожността на оспорения пред съда ревизионен акт. Наред с това са изложени от съда мотиви в решението му, че по делото не са представени доказателства, че към датите на издаване на заповедта за възлагане на ревизията, на ревизионния доклад и на ревизионния акт лицето В. В. е заемал длъжността главен инспектор по приходите, като също било и положението с Т. Ц., то за него не били представени никакви доказателства, че е заемал длъжността инспектор по приходите и то към датите на издаване на заповедта за възлагане на ревизията и на ревизионния доклад. Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определя, че ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В изпълнение на тази разпоредба със заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. директорът на ТД на НАП - С. е определил органите с функции да издават заповеди за възлагане на ревизии с изрично позоваване на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, като под № 12 е посочен на Р. Г. Я. на длъжност началник сектор "Ревизии". Следователно, към 13.08.2012 г., когато е издадена заповедта за възлагане на повторната ревизия на Н. С. № 1206166 Р. Я. е имал правомощие да я издава. Тази заповед е представена с касационната жалба и тя потвърждава компетентността на това лице, което със заповед № 980.1/30.1.2012 г. на директора на ТД на НАП- С. е преназначен от гл. инспектор по приходите в началник сектор "Ревизии", считано от 01.12.2012 г. Относно компетентността на А. Т., видно от представената с касационната жалба заповед № РД-01-1358/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - С. той като началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" е определен да издава заповеди в хипотезите на чл. 113, ал. 3 ДОПК и заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК за неприключилите към 31.10.2012 г. ревизионни производство на различни физически и юридически лица, като под № 77 е посочен Н. С. Компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК законодателят е възложил на съответния териториален данъчен директор, а относно това дали органът, възложил ревизията е компетентен се дава за всеки отделен случай. Обосновано е оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, че Р. Я. няма материална компетентност да издава заповед за възлагане на ревизия към 13.08.2012 г. Относно заповедта за ЗОКО по чл. 119, ал. 2 ДОПК (преди изменението на тази разпоредба с ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) органът, възложил ревизията е определил и компетентния орган, който да издаде ревизионния акт В. В.. В процесния случай е издадена такава заповед № К 1208421/07.01.2013 г. от А. Т., за който вече се изложиха мотиви, че е компетентен да я издаде, поради изрична персонална компетентност. За издателя на ревизионния акт е установено, че е на длъжност главен инспектор по приходите, предвид представената в настоящето производство заповед № РД-01-1739/23.12.2010 г., изменена със заповед № РД-01-1638/28.12.2012 г., с която на Василев и на други органи по приходите, посочени в същата заповед е определено да изпълняват функциите ръководител на екип до 28.02.2013 г., а с последваща заповед № РД-01-262/01.03.2013 г. този срок е продължен до 31.03.2013 г. включително. Същото се отнася и до Т. Ц., който заедно с В. В. са извършили ревизията и са издали ревизионния доклад. За него е представена заповед № 97.1/25.01.2011 г., от която се установява, че е бил назначен на длъжност инспектор по приходите, като служебното му правоотношение е прекратено със заповед № 2700/16.11.2015 г. При тази фактическа обстановка, ведно с представените в касационното производство доказателства, се установява, че издаденият ревизионен акт е валиден, а не нищожен, както е приел първоинстанционният съд. Решението като неправилно подлежи на отмяна на посочените в касационната жалба основания, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по същество. На основание чл. 226, ал. 3 АПК не се присъждат разноски. При новото разглеждане на делото, съдът следва да има предвид на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, че с настоящата касационна жалба са представени множество доказателства за валидността на акта, които е могло да се представят пред първоинстанционния съд. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение