Решение № 10581 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2017 г.

Решение № 10581 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. С., пл. "П. Р. Славейков" № 4а срещу Решение № 7443 от 28.11.2016 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 7107/2016 г.

С обжалваното решение съдът обявява нищожността на Заповед № 201 от 12.02.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68д, ал. 1, предложение първо от Закона за защита на потребителите на "Я. Т." ЕООД е забранено да прилага заблуждаваща търговска практика - да предоставя чрез етикет невярна и подвеждаща информация относно цената на предлагани продукти, тъй като потребителите в действителност получават избрания продукт на по-висока цена.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - председателят на Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в заповедта са изложени фактически и правни основания и органът е установил действителното правно състояние. Счита, че мярката има превантивен и преустановителен характер и е съобразена с волята на законодателя за защита на интересите на потребителите не само към момента на прилагане на констатираната нелоялна практика, но и към момента на нейното запретяване, а на по-силно основание - и изцяло занапред във времето.

Сочи, че заповедите за забрана на нелоялната търговска практика имат за цел, предназначеност и съдържание функцията да осъществяват и бъдеща превенция на правата на потребителите с оглед неутрализиране на опасността една нелоялна търговска практика да бъде прилагана повторно, именно поради това, че е съществувала считано към момента на подаването на жалбата на потребителя при извършване на проверовъчните действия на служителите на Комисията за защита на потребителите и реално да не съществува към момента на постановяване на заповедта, с която се забранява.

Сочи, че въз основа на влязлата в сила заповед потребителите биха имали възможност да предявят своите претенции за защита на правата си на основание чл. 68м от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Моли съда на отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Я. т." ЕООД. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Е. А..

1. Ответникът по касационната жалба - "Я. Т." ЕООД, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мярката е преустановителна, а в конкретния случай се установява, че към датата на издаване на заповедта прилагането на твърдяната практика е приключило, поради което прилагането на мярката я прави незаконосъобразна, но не и нищожна.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Я. Т." ЕООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

1. На 10.09.2015 г. в Комисията за защита на потребителите постъпва жалба от потребител за продажба в магазин за хранителни стоки, стопанисван от "Я. Т." ЕООД, на кисело мляко "Грошъ" при обявена цена 0,70 лв. за 0,75 лв.

1. На 24.09.2015 г. служители на Комисията за защита на потребителите извършват проверка в магазина на "Я. Т." ЕООД и установяват, че обявената цена на кисело мляко "Грошъ" е 0,70 лв., на кафе "Н. Б.", 200 гр., 2,80 лв. и на меденка "Любимка" - 0,50 лв., но при заплащане на стоките е маркирана цена от 0,75 лв. за киселото мляко, 1,95 лв. за кафето и 0,50 лв. за меденката. За установеното е съставен констативен протокол № К-0201470.

1. На 24.09.2015 г. управителят на "Я. Т." ЕООД издава заповед, с която разпорежда проверка на предлаганите в магазина артикули и съответствие на цените, посочени на същите, с цените в информационната система на дружеството. Възлага конкретно проверка и на артикул кисело мляко "Грошъ" и кафе "Н. Б.". Определя срок от три работни дни за изпълнение.

1. На 01.10.2015 г. на управителя на "Я. Т." ЕООД е представен доклад за изпълнение на заповедта за проверка на цените.

1. На 16.12.2015 г. Комисията за защита на потребителите, с решение по т. 11 от Протокол № 48, решава, че "Я. Т." ЕООД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като представената от него предварителна информация чрез етикет, че за обявената цена от 0,70 лв. потребителят ще получи кисело мляко "Грошъ" 1,5%, 370 гр. и за обявената цена от 2,80 лв. потребителят ще получи кафе "Н. Б.", класик, 200, гр., е невярна и подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика - чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП.

1. На 12.02.2016 г., със Заповед № 210, издадена на основание чл. 68л във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, председателят на Комисията за защита на потребителите забранява на "Я. Т." ЕООД да прилага заблуждаваща търговска практика: да предоставя чрез етикет невярна и подвеждаща информация относно цената на предлагани продукти, тъй като потребителите в действителност получават избрания продукт на по-висока цена (включително кисело мляко "Грошъ", 1,5%, 370 гр., и кафе "Н. Б.", класик, 200 гр.).

1. На 15.02.2016 г. Заповед № 201 е връчена на "Я. Т." ЕОО.

1. На 21.06.2016 г. "Я. Т." ЕООД подава жалба срещу Заповед № 201 в съда.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелят Й. - пълномощник на "Я. Т." ЕООД, който дава показания, че по разпореждане на управителя още в деня на проверката от Комисията за защита на потребителите е извършена проверка и допусната грешка е отстранена, както и че това е квартален магазин, поради което не могат да си позволят да лъжат клиентите.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти и при отчитане на факта, че жалбата е допустима само в частта на искането за обявяване на нищожност, съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

С оглед на доказателствата по делото, че процесната практика е преустановена непосредствено след проверката, заповедта фактически е лишена от предмет към датата на издаване. Това я прави нищожна.

С оглед на горното съдът обявява нищожността на заповедта.

Крайният извод на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Доводите, които излага са свързани изцяло с превантивния характер на принудителната мярка, поради което преустановяването на търговската практика към датата на издаване на заповедта било ирелевантен факт. Тези доводи са неотносими към правилността на обжалваното решение с оглед на предмета на спора - нищожността на Заповед № 201, но съдът, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на съдебното решение с материалния закон.

Първоинстанционният съд, като е установил, че към датата на издаване на заповедта заблуждаващата търговска практика не се прилага, фактически е установил, че не е налице материалноправна предпоставка за нейното прилагане. Липсата на материалноправна предпоставка не прави един административен акт нищожен, а само унищожаем.

За да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая е безспорно, че компетентността на органа, приложил мярката, е установена в закон - чл. 68л ЗЗП. Следователно, както правилно приел и съдът, Заповед № 201 е издадена от компетентен орган.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно, че исканата от закона писмена форма е спазена.

Що се отнася до порока противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от самата заповед и доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези. Заповед № 201 прилага принудителна административна мярка - забрана на заблуждаваща търговска практика, която е позволена от закона мярка и се основава на установено - безспорно, от Комисията за защита на потребителите прилагане в периода 09.09. - 24.09.2015 г. на нелоялна търговска практика.

Порокът нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта.

За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект, щом издаденият от него акт е в задължителната писмена форма и с него не се налага явно престъпление или невъзможно задължение актът може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта (компетентността) да направи задължително волеизявление с предмета по чл. 68л във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение 1, ЗЗП, както и че актът е в исканата от закона писмена форма и не налага очевидно престъпление, явно невъзможни положения и не се основа на нищожен административен акт. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е въпрос на унищожаемостта на акта, не на неговата нищожност.

С оглед на горното, съдът, като е установил противоречие на оспорената заповед с материалния закон, е направил неправилен извод, че това противоречие е порок, който води до нищожност, а не до унищожаемост на оспорения акт. Този извод на съда е неправилен. Установеният порок на акта го прави унищожаем - постановен в противоречие с материалния закон.

Жалбата обаче, с която е сезиран съдът, е подадена след срока по чл. 149, ал. 1 АПК и с оглед на това и в съответствие с чл. 149, ал. 5 АПК е само за нищожност на Заповед № 201.

Заповед № 201, видно от гореизложеното, не е нищожна. Тя може да е материално незаконосъобразна, но срока за установяване на този неин порок е изтекъл и съдът няма правомощието да я отмени, а само ако установи нищожността й - да я прогласи.

Това налага съдебното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли искането на "Я. Т." ЕООД за обявяване на нищожността на Заповед № 201.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.03.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди "Я. Т." ЕООД да заплати на Комисията за защита на потребителите направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд