Решение № 12945 от 29.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8247/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фактор Меркадо ЕООД против решение 2028 от 28.03.2024 г., постановено по адм.д. 290/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за нищожност на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Г. В. Д., А. К. Д. и Е. К. Д., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решене да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. По делото е депозирана и частна жалба от Г. В. Д., А. К. Д. и Е. К. Д. против определение 5099 от 14.05.2024 г., с което е изменено постановеното по делото решение в частта му за разноските. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на Фактор Меркадо ЕООД против заповед РА50-444/07.06.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1, изр. 2, чл. 115, ал. 1 и 2, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 , чл. 17, ал. 1 ЗУТ е одобрен проект за план за регулация за ПИ с идентификатор 02659.2261.42 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Банкя, м. кв. Градоман, кв. 27б за създаване на УПИ ХV-42, съгласно приложения проект и план за застрояване на УПИ ХV-42, съгласно приложения проект и без допускане на намалени разстояния към съседните имоти и/или сгради, включително през улица. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено от законен съдебен състав, в писмена форма, мотивирано е и е подписано от съдебния състав. Ето защо доводите за нищожност на решението са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид приложената по делото заповед за делегиране на права. Законосъобразни са изводите, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Със заповед РА50-321/16.04.2018 г. на главният архитект на Столична община е разрешено изработването на ПУП ПРЗ за ПИ с идентификатор 02659.2261.42. По делото не са налице данни за редовно връчване на тази заповед на жалбоподателя, но с факта на издаване на процесната заповед, административният акт постановен по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, става част от производството по издаване на крайния акт отказ или одобряване на проект за ПУП - ПРЗ. Дружеството упражнява правото си на жалба против крайния административен акт, като в това производство същото има процесуална възможност да навежда доводи за незаконосъобразност и на заповедта за допускане изработването на проект за ПУП ПРЗ. Следователно изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че ПИ с идентификатор 02659.2261.42 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Банкя, м. кв. Градоман е неурегулиран и с оспорената заповед е одобрен ПУП ПР по имотните му граници, с изключение на югозападната регулационна линия, която е отдръпната на 3.30 м. навътре от имотната граница с цел обезпечаване бъдещото урегулиране на ПИ с идентификатори 02659.2261.44 и 02659.2261.47. Планът за регулация е изработен върху вярна кадастрална основа, което се установява от приложената по делото комбинирана скица за пълна или частична идентичност между кадастралната карта, одобрена със заповед от 2012 г. и действащите планове за регулация за съседните имоти в кв. 27б по плана на м.кв. Градоман, одобрени със заповеди от 1976 г., от 22.10.2009 г. на главния архитект на Столична община и решение от 28.06.2010 г. на Столичен общински съвет. Достъпът до новия УПИ ХV-42 за Жс е осигурен по действащата улична регулация задънена улица, с което е спазено изискването на чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ. Фактът, че планът за улична регулация не е приложен е ирелевантен, тъй като не е налице производство по изменение на действащата улична регулация. Позоваването на касатора на заповед РД50-42/03.06.2019 г. е неоснователно, тъй като същата не е приложена по делото. Доводите на касатора, че в случая е следвало да се изработи план по чл. 16 ЗУТ са неоснователни. Производството по издаване на оспорената заповед започва по заявление на собственика на ПИ с идентификатор 02659.2261.42 и разработката е за този имот, поради което цитираната норма е неотносима. Фактът, че в графичната част на заповедта е отразен само отстъпа от границата, като липсва улицата, осигуряващ достъп до посочените по-горе имоти, не обосновава незаконосъобразност на плана за регулация, тъй като оспореният административен акт няма за предмет улична регулация, а е налице предвиждане за бъдеща такава. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая не е спазено изискването на чл. 81, ал. 1 ЗУТ, като правилно съдът дава вяра на заключението на съдебно-техническата експертиза приетата по делото. Заключението на вещото лице е в съответствие със събраните по делото доказателства, като такива, които да ги опровергават не са ангажирани. С проекта, одобрен с решение 328/28.06.2010 г. на Столичен общински съвет, броят на имотите, достъпни и обслужвани от задънената улица, определена с о.т. 3в до о.т. 3р е два, а с новосъздадения УПИ стават три, поради което не е налице нарушение на правилото на чл. 81, ал. 1 ЗУТ. Доводите на касатора за нецелесъобразен достъп до ПИ с идентификатор 02659.2261.44 са ирелевантни. В случая този имот не е предмет на разработката, като не е одобряван и план за улична регулация. Законосъобразни са и изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед в частта й относно одобрения план за застрояване. Съобразно действащия ОУП на Столична община имотът попада в устройствена зона Жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни, специфични изисквания. В проекта за план за застрояване се предвижда нискоетажно, свободно застрояване две жилищни сгради на три етажа, което е в съответствие с т. 6 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Спазени са изискванията на чл. 32, ал. 1 ЗУТ за разстоянието през улица, както и на чл. 31, ал. 2 за разстоянието на жилищните сгради на основното застрояване до страничната граница на УПИ. От изложеното следва, че оспорената заповед е в съответствие и с изискванията на чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1, изр. 2, чл. 115, ал. 1 и 2, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 , чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът не допуска исканата от жалбоподателят допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като формулираните въпроси са правни. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Частната жалба против определение 5099 от 14.05.2024 г., с което е изменено постановеното по делото решение в частта му за разноските, е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Правилно съдът се позовава на решение на СЕС по дело С-438/22/25.01.2024 г. и съобразява действителната фактическа и правна сложност и изменя постановеното по делото решение в частта му за разноските като намалява размера на присъдените по делото разноски на Г. В. Д., А. К. Д. и Е. К. Д.. Освен това следва да се има предвид и че интересите на същите са еднакви и осъществяваното процесуално представителство и защита е едно и също за всеки един от тях. Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и предвид своевременно направеното възражение за тяхната прекомерност следва да се осъди Фактор Меркадо ЕООД да заплати на Г. В. Д., А. К. Д. и Е. К. Д. общо сумата 1500 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,