Решение № 60 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6438/2007 г.

Решение № 60 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6438/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218и, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 1* от 20.07.2007 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1921/2003 г. е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С. Г. Ш. от с. Б., Пловдивска област "К" О., гр. П. за предаване на владението на недвижим имот, съставляващ парцел ****ви от кв. 5 по плана на с. Б. с обща площ от 799 кв. м., ведно със застроените в него на 613 кв. м. складове за препарати, стая за пазач и тухлена пещ. Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от С. Г. Ш. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, в т. ч. протокол № 12 от 01.08.1995 г. на комисия на упълномощените лица; протокол за предаване и приемане на вещи от 27.12.1994 г.; списък на членовете на земеделска кооперация "Б", протокол № 10 от 21.07.1995 г. на Общото събрание на правоимащите; зачел е действието на заповед № 2* от 28.07.1999 г. на Областен управител гр. П. без да съобрази приложените решения на Върховния административен съд, с които заповедта е обявена за нищожна; не е съобразил обстоятелството, че липсва волеизявление на продавача за отказване от договора, както и че правото на собственост е преминало с постигане на съгласие между договарящите, а плащането на цената не е елемент от фактическия състав на договора и е формирал неправилен извод за липса на доказателства за спазване на чл. 48, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 ППЗСПЗЗ. Изложени са и доводи за непротивопоставимост на правата на ответника, чиито праводател не е разполагал с право на собственост върху процесния имот. Ответникът по касационната жалба "К" О. в несъстоятелност не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна с оглед следните съображения: В решението на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че с решение от 18.11.1994 г. на ликвидационния съвет на ТКЗС "Б", Пловдивска област, на основание чл. 48, т. 8 ППЗСПЗЗ, процесният недвижим имот, съставляващ парцел ****ви от кв. 5 по плана на с. Б. с обща площ от 799 кв. м., ведно със застроените в него на 613 кв. м. складове за препарати, стая за пазач и тухлена пещ е бил възложен в собственост на ищцата по делото С. Г. Ш. Стойността на възложените в собственост дълготрайни материални активи е следвало да се изплати от правоимащите лица в дялове в срок до 25.11.1994 г., а за принадлежащата към сградите земя - в левове в касата на ликвидационния съвет. С договор от 27.12.1994 г., ТКЗС в ликвидация е прехвърлило на ищцата правото на собственост върху земята и застроените в нея сгради срещу задължение за изплащане на стойността им. По делото не са представени доказателства за плащане цената на имота от страна на ищцата С. Г. Ш. Със заповед № 2* от 28.07.1999 г. на Областен управител гр. П., договорът за прехвърляне право на собственост от 27.12.1994 г. е бил обявен за нищожен. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният от С. Г. Ш. против "К" О., гр. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че правото на собственост на ищцата върху процесния имот не е установено; че не са налице доказателства за спазване на чл. 48, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 ППЗСПЗЗ, нито за плащане на цената по договора; че приемо-предавателния протокол от 27.12.1994 г. не съставлява доказателство за плащане цената на имота, а договорът за прехвърляне право на собственост е нищожен на основание § 11, ал. 2, изр. I-во ПЗР ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решението е правилно по същество с оглед формираният краен извод за неоснователност на предявената ревандикационна претенция. Правилен по същество е формираният във въззивното решение извод, че правото на собственост на ищцата С. Г. Ш. върху процесния имот не е установено. Действително § 11, ал. 2, изр. I-во ПЗР ЗСПЗЗ е неприложим към процесното правоотношение, тъй като имотът е възложен в собственост не след проведен търг по чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ, а при разпределение на дълготрайните материални активи на имуществото на ТКЗС в ликвидация и предоставянето на имот на ищцата в качеството и на правоимащ. Независимо от това, изводът, че ищцата не е придобила правото на собственост върху процесния имот, тъй като не е изплатила стойността му, е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото. Правилен е изводът, че ликвидацията на имуществото на прекратените кооперации се извършва по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му; по реда на специални правила, гарантиращи както правата на правоимащите лица, така и действителната реализация на стойността на дълготрайните материални активи на организацията. Именно с цел опазване на имуществото предвид действителна реализация на стойността му са и специалните правила по Наредбата за търговете, към която препраща чл. 48 ППЗСПЗЗ. Така в чл. 17 от Наредбата е предвидено, че продавачът може да се откаже от договора при неплащане на цената от страна на купувача или предвидена е възможността при неплащане на цената имуществото да остане в патримониума на прекратената кооперация. По делото не са представени доказателства, че ищцата е заплатила стойността на възложеното и имущество (че е предоставила дялове от имуществото на прекратената кооперация, отговарящи стойностно на предоставените и с договора от 27.12.1994 г. сгради, нито че е внесла сумата 85477,50 неденоминирани лева срещу стойността на прилежащата земя). Фактът, че поради неплащане стойността на имуществото от страната на ищцата, общото събрание на заличеното ТКЗС "Г" са се отказали от договора от 27.12.1994 г., се установява от представените по делото писмени доказателства, а именно приемо-предавателен протокол от 05.06.1995 г., в който е описано имуществото на прекратената организация, в което са включени и процесните сгради и протокол от 22.02.1996 г. за ново разпределение на имуществото между правоимащите с право на дял, с което процесните сгради са предоставени на друг бивш член на прекратеното ТКЗС, ведно с прилежаща им площ или продавачът при условията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за търговете се е отказал от договора поради неплащане на продажната цена от страна на купувача, след което с оглед осребряване на имуществото е сключил нов договор за продажба с друг правоимащ. Касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Представените по делото и необсъдени от съда документи, а именно: протокол № 12 от 01.08.1995 г. на комисия на упълномощените лица; протокол за предаване и приемане на вещи от 27.12.1994 г.; списък на членовете на земеделска кооперация "Б" и протокол № 10 от 21.07.1995 г. на Общото събрание на правоимащите не са от съществено значение за делото. Така с протокол № 10 от 21.07.1995 г. е извършено разпределение на движими вещи, собственост на прекратената кооперация между правоимащи, а с протокол № 12 от 01.08.1995 г., комисия на упълномощените лица е дала оценка на извършеното на 21.07.1995 г. разпределение на имуществото - въпрос, стоящ извън предмета на делото. Качеството на ищцата на правоимащ не е оспорено по делото, поради което неотносим към спора е и представения списък на членовете на земеделска кооперация "Б". Без правно значение е и съставеният в денят на продажбата от 27.12.1994 г. протокол за предаване и приемане на вещи от 27.12.1994 г, който не установява право на собственост, нито удостоверява плащане на продажна цена, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. Неоснователно и въведеното касационно оплакване за зачитане действието на заповед № 2* от 28.07.1999 г. на Областен управител гр. П., която с решение № 1* от 13.03.2000 г. по адм. д. № 5134/1999 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 6* от 09.11.2000 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд на Република България е обявена за нищожна, като издадена извън кръга на пълномощията на областния управител поради обстоятелството, че не е налице проведен търг по чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ, а е извършено разпределение на дял от имуществото на правоимащ. Нищожността на административния акт няма отношение към валидността на сделката, предмет на гражданскоправния спор. Съдът не е формирал констатациите си за неоснователност на ревандикационната претенция с оглед действието на заповед № 2* от 28.07.1999 г. на Областен управител гр. П., а въз основа на собствени изводи относно валидността на извършената на 27.12.1994 г. продажба. Неоснователно е и касационното оплакване досежно правата на ответника - доводи за непротивопоставимост на правата му, тъй като праводателят му не е разполагал с право на собственост върху процесния имот. Обстоятелството дали ответникът държи имота на законно основание е без правно значение за изхода на спора, тъй като правото на собственост на ищцата върху процесния имот е недоказано - липсва първата и основна предпоставка за уважаване на ревандикационната претенция. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение