Решение № 8665 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15158/2013 г.

Решение № 8665 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15158/2013 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (Д.). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Л. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], срещу Решение от 24.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2909 по описа на Софийски градски съд (СГС) за 2005 г., Административно отделение (АО), 3-г състав. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е отхвърлена жалбата на Г. срещу Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1017 от 08.10.2004 г., издаден от данъчен експерт в Териториална данъчна дирекция (ТДД) - [населено място], потвърден с Решение № 1214 от 16.05.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция (Р.) – [населено място] и жалбоподателят, сега касатор, е осъден да заплати разноски в полза на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (Д”О.”) – [населено място] при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съставът на СГС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Неправилно не е взел предвид средствата на Г., получени от неговия баща и не е признал осъщественото превалутиране в щатски долари на личните средства на двамата. Необосновано съдът не е взел предвид семейните спестявания на Г. в размер на 17500,00 лв. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на такова по същество на спора. Претендира присъждането на направените разноски в двете съдебни инстанции. Представя писмена защита, в която поддържа искането за отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на контролирания ДРА. В съдебното заседание пред ВАС касаторът не се представлява. Ответникът директорът на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” (Д ”ОДОП”) – С. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт В., в съдебното заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ДРА № 1017 от 08.10.2004 г., издаден от данъчен експерт в ТДД - [населено място], с който са определени данъчни задължения за данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) за периода 01.01.2000 г. – 31.12.2000 г. в размер на 10731,10 лв. и лихви в размер на 4931,70 лв. В жалбата срещу ДРА са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност и е направено искане за отмяната му като такъв. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, О. отделение (ВАС), констатира, че решението, предмет на касационен контрол, е недопустимо, поради което подлежи на обезсилване. При това жалбата на Г. срещу посочения ДРА следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Съображенията на съда за това са следните: Спорният ДРА № 1017 е издаден на 08.10.2004 г. при действието на ДПК (отм.). За производството по неговото обжалване по административен ред са приложими нормите на ДПК (отм.) доколкото същото е завършило към датата на влизане в сила на ДОПК (аргумент за обратното от пар. 5, ал. 3 от ПЗР на ДОПК). Процесният ДРА е връчен на адресата Г. на 13.10.2004 г. В срока по чл. 117, ал. 1 ДПК (отм.) и по реда на 117, ал. 2 ДПК (отм.) издаденият срещу ревизирания субект РА е бил обжалван по административен ред с жалба вх. № 001-7001-1278 от 25.10.2004 г. по описа на ТДД – [населено място]. Така подадената жалба, комплектована с данъчната преписка, е била изпратена в Р. – [населено място] на решаващия орган – регионалния данъчен директор с писмо изх. № 001-0101-3157 от 01.11.2004 г. по описа на ТДД – [населено място], постъпило по вх. № 14-14-0094 от 08.11.2004 г. по описа на Р. – [населено място]. Считано от посочената дата (08.11.2004 г.) е започнал да тече 45-дневния срок по чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) за произнасяне от страна на решаващия орган. Същият, броен по правилата за броене на сроковете съгласно чл. 41, ал. 5 ДПК (отм.) е изтекъл на 23.12.2004 г. (четвъртък, работен ден). На 23.12.2004 г. с писмо изх. № 14-14-0094 от посочената дата, директорът на Р. – [населено място] е отправил предложение до Г. за удължаване на срока за произнасяне по подадената до него и постъпила в Р. жалба с вх. № 14-14/0094/08.11.2004 г. срещу спорния РА, чрез подписване на приложеното към писмото споразумение по чл. 121, ал. 7 ДПК (отм.). Видно от текста на писмото се установява, че подписването на това споразумение се налагало с оглед изтичане на срока за произнасяне от страна на решаващия орган. В него се съдържа покана за подписване на изпратеното споразумение, след което се моли обратното му изпращане в Р. – [населено място]. С това писмо и приложения проект за споразумение, ответникът практически е уведомил Г. и за датата, на която жалбата му е постъпила при него – 08.11.2004 г. и изрично го е уведомил за приложението на чл. 121, ал. 4 – 6 ДПК (отм.) при непроизнасяне в продължения срок. В отговор на горното, с писмо от 30.12.2004 г., постъпило в Р. на 11.01.2005 г., Г. е върнал на решаващия орган “споразумение” за удължаване срока за произнасяне по жалба срещу спорния РА, без дата. Видно от съдържанието му, страните са постигнали съгласие за продължаване срока за произнасяне от страна на решаващия орган по подадената жалба с вх. № 14-14-0094 от 08.11.2004 г. срещу спорния ДРА до три месеца, считано от датата на изтичане на законоустановения срок по чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) поради необходимостта от изясняване на всички факти и обстоятелства. Отбелязано е, че при непроизнасяне и в този срок се прилагат разпоредбите на чл. 121, ал. 4 – 6 ДПК (отм.). Сезиран с така подадената от данъчния субект жалба, решаващият орган се е произнесъл с Решение № 1214 от 16.05.2005 г., за което Г. твърди, че му е връчено на 31.05.2006 г., но по делото не се съдържат доказателства относно този факт. На 14.06.2005 г. Г. е подал по пощата, чрез решаващия орган директора на Р. – [населено място], до съда, жалба с вх. № 70-04-0826 от 16.06.2005 г. по описа на Р. – [населено място] срещу процесния ДРА. По тази жалба на 30.09.2005 г. е било образувано производството по делото в СГС, по което е постановено решението, предмет на контрол. Предвид така изложеното от фактическа страна, жалбата, по която е било образувано производството по делото в СГС, е недопустима, като просрочена, поради което първоинстанционният съд е следвало да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото по следните съображения: Съгласно чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) регионалният данъчен директор разглежда подадената до него жалба по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от получаването й или от отстраняване на недостатъците й. Налице е предвидена в закона възможност този срок да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и регионалния данъчен директор за срок до три месеца, като в него следва да се посочи срокът на продължаването и основанията за това (чл. 121, ал. 7 Д., отм.). Съгласно презумпцията на чл. 121, ал. 4 ДПК (отм.) непроизнасянето на регионалния данъчен директор в срока чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) се смята за потвърждение на ДРА изцяло в обжалваната част. В тези случаи жалбата против мълчаливо потвърдения ревизионен акт се подава в 14-дневен срок, който се брои от изтичането на срока за произнасяне от решаващия орган (чл. 121, ал. 5 ДПК, отм.). В настоящия случай, жалбата до регионалния данъчен директор е постъпила в Р. – [населено място] на 08.11.2004 г. Същата е била редовна и по делото няма данни до Г. да са давани указания за отстраняване на недостатъци. Съгласно чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) регионалният данъчен директор е следвало да се произнесе по същество с мотивирано решение в 45-дневен срок. Предвид установените в чл. 41, ал. 5 ДПК (отм.) правила относно броенето на сроковете, така определеният от закона срок е изтекъл на 23.12.2004 г. (четвъртък, работен ден). Обстоятелството, че решаващият орган не се е произнесъл по жалбата на дружеството до 23.12.2004 г. е обусловило настъпването на презюмирания от чл. 121, ал. 4 ДПК (отм.) правен резултат – обжалваният ДРА се смята мълчаливо потвърден, считано от 24.12.2004 г. Жалбоподателят е имал възможност да реализира субективното си право на жалба срещу така потвърдения ДРА в срока по чл. 121, ал. 5 ДПК (отм.) – четиринадесет дни, считано от 24.12.2004 г., които изтичат на 07.01.2005 г. (присъствен ден – петък). По делото не се съдържат данни до 7.01.2005 г. да е постъпила жалба до съда от данъчния субект срещу мълчаливо потвърдения ДРА. Представеното по делото споразумение по чл. 121, ал. 7 ДПК (отм.), което “не носи” датата, на която е подписано не променя горните изводи по следните съображения: Съгласно посочената разпоредба срокът за произнасяне от страна на регионалния данъчен директор може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и органа за срок до три месеца, като в споразумението се посочват основанията и срокът на продължаването. Предвид така предвиденото в посочения законов текст, писмената форма на съгласието е форма за неговата действителност (ad solemnitatem), а не е форма само за доказване на последното (ad probationem). Тя е елемент от фактическия състав на самото писмено съгласие и без нея то не е валидно. В случай, че към даден момент не е постигнато такова в предвидената от закона писмена форма, счита се, че такова въобще не съществува. След като обсъди представените в административната преписка и приети по делото доказателства, съдът намира, че представеното по делото писмено споразумение по чл. 121, ал. 7 ДПК (отм.) не може да произведе действие и валидно да продължи срока за произнасяне на регионалния данъчен директор по подадената пред него жалба предвид следното: Както по-горе се посочи, срокът, в който регионалният директор е следвало да се произнесе по жалбата на дружеството е изтекъл на 23.12.2004 г. На тази именно дата с посоченото по-горе писмо е отправено предложение до Г. за подписване на споразумение по чл. 121, ал. 7 ДПК (отм.) От формулировката на последното изречение в това писмо категорично се установява, че към датата 23.12.2004 г. споразумението не е било подписано, тоест не е било налице валидно писмено взаимно съгласие за продължаване на срока за произнасяне. Неизвестно лице, вероятно Г., е вписал върху споразумението текст „Настоящето споразумение е получено на 28.12.2004 г.” и едва на 30.12.2004 г. то е било изпратено от касатора до ответника подписано. От така изложеното се налага извода, че към 23.12.2004 г. в правния мир не е съществувало писмено взаимно съгласие между решаващия орган и Г., по силата на което да се счита продължен срокът за произнасяне до три месеца, считано от изтичане на законоустановения срок. На 30.12.2004 г. Г. е написал уведомление до ответника, към което е приложил подписано от негова страна споразумение. Това е най – ранната дата, за която по делото има данни, на която волите на решаващия орган и на Г. са се срещнали, и са били обективирани по изискуемия от закона ред, тоест е възникнало писмено взаимно съгласие за продължаване на срока за произнасяне. Предвид изложеното, представеното по делото споразумение не е произвело търсения правен ефект и не е продължило валидно срока за произнасяне на регионалния данъчен директор. Приложимостта на разпоредбата на чл. 121, ал. 7 ДПК (отм.) предполага към датата на сключване на споразумението срокът по чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) все още да не е изтекъл. Подписаното такова след този момент не може да продължи срока за произнасяне, а евентуално да го възстанови. Последното обаче е недопустимо, тъй като не е предвидено като правна възможност в ДПК (отм.). След като към датата 23.12.2004 г. между Г. и регионалния данъчен директор не е имало подписано споразумение (виж горните аргументи), то с подписаното по – късно (най – рано на 30.12.2004 г.) е недопустимо да се продължи изтеклия вече срок по чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) Считано от 24.12.2004 г. е било налице мълчаливо потвърждение на ДРА. Дори да се приеме най – благоприятното за Г., а именно, че споразумението по чл. 121, ал. 7 ДПК (отм.) е произвело валидно правно действие, горните изводи за просрочие на жалбата не се променят. Предвид установените в чл. 41, ал. 3 ДПК (отм.) правила относно броенето на сроковете, продълженият по волята на страните срок за произнасяне от регионалния данъчен директор е изтекъл на 23.03.2005 г. (сряда, работен ден). Обстоятелството, че решаващият орган не се е произнесъл по жалбата на дружеството до 23.03.2005 г. е обусловило настъпването на презюмирания от чл. 121, ал. 4 ДПК (отм.) правен резултат – обжалваният ДРА се смята мълчаливо потвърден, считано от 24.03.2005 г. Жалбоподателят е имал възможност да реализира субективното си право на жалба срещу така потвърдения ДРА в срока по чл. 121, ал. 5, във вр. с ал. 7 ДПК (отм.) – четиринадесет дни, считано от 24.03.2005 г., които изтичат на 7.04.2005 г. (присъствен ден – четвъртък). По делото не се съдържат данни до 7.04.2005 г. да е постъпила жалба до съда от данъчния субект срещу мълчаливо потвърдения ДРА. Като не е направил това до посочената дата, а едва на 14.06.2005 г. Г. е упражнил недопустимо правото си на оспорване срещу мълчаливо потвърдения вече ДРА. В заключение на това се налага правния извод за просрочие на подадената на 14.06.2005 г. жалба като подадена срещу ДРА, който е влязъл в сила и поради стабилитета си на такъв - неподлежащ на обжалване. Обжалването на мълчаливо потвърдения ревизионен акт след изтичането на срока обуславя процесуалната недопустимост на това действие, поради което подадената жалба е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. Произнасянето на регионалния данъчен директор по жалбата на Г., направено с Решение № 1214 от 16.05.2005 г., тоест след изтичането на срока по чл. 120, ал. 1 ДПК (отм.) и на този по чл. 120, ал. 1, във вр. с чл. 121, ал. 4 и ал. 7 ДПК (отм.) не променя горните изводи. Този срок не е инструктивен, както неправилно е приел съставът на СГС, а е преклузивен. След неговото изтичане се изчерпва компетентността на решаващия орган за постановяване на решение, а постановеното такова е без правни последици. По всички изложени съображения настоящият състав на ВАС намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по просрочена жалба, поради което е постановил недопустимо решение, подлежащо на обезсилване. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт, предмет на контрол, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК не следва да бъдат разглеждани, доколкото обсъждането на правилността на решението предполага то да е допустимо, което условие в случая не е налице. При този изход на спора А. Л. Г., с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място], [улица] следва да бъде осъден да заплати на Д ”ОДОП” - [населено място] сума в размер на 999,88 (деветстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение,